
Роден: 9 септември 1895 г. в Кукуш, Османска империя
Починал: 22 ноември 1935 г. в София, България, на 40 г.
Националност: България
Професия: писател, журналист, сатирик
Образование:
Солунска българска мъжка гимназия
Битолска българска класическа гимназия
Псевдоним:
- Фома Фомич
- Гарабед Бедни
Семейство:
- Баща: Димитър Христов Измирлиев
- Майка: Елисавета Попанастасова
- Братя / сестри:
- Христо Смирненски
- Надежда Измирлиева
- Мария Измирлиева
- Деца: Веселин Измирлиев
Тома Димитров Измирлиев (псевдоними: Фома Фомич, Гарабед Бедни и други) е български писател хуморист, журналист, сатирик. Той е по-голям брат на големия български поет Христо Смирненски. Член на Българската комунистическа партия от 1921 г.
Биография
Роден е на 9 септември 1895 година в южномакедонския град Кукуш, Македония. Основно училище завършва в родния си град, след което учи в Солунската гимназия и завършва шести клас в Битолската българска класическа гимназия.
След Междусъюзническата война през 1913 г., заедно с много други македонски бежанци, семейството се премества в София. Постъпва във Военното училище през 1913 г. На следващата, 1914 г., печели стипендия и заминава за Цариград, където завършва гимназиалното си образование и записва да учи медицина.
Избухналата Първа световна война прекъсва следването му и той се завръща в България. Участва във войната на Македонския фронт. За отличия и заслуги през втория период на войната е награден е с орден „За заслуга“.
След войната работи като чиновник в София. Оказва значително влияние при формиране възгледите на брат си Христо Смирненски.
През 1921 г. става член на Българската комунистическа партия и влиза във Военно-техническата комисия на Централния комитет на БКП. През 1922 заедно с брат си Христо основават списанието „Маскарад“, а през 1924 – хумористичното списание „Звънар“. Печата хумористични произведения във вестник „К’во да е“. Сътрудничи на „Българан“, „Щурец“, „Червен смях“.
По време на априлските събития през 1925 г., заради участието си в комунистическото партийно разузнаване и списването на „Звънар“, е преследван от властите и това го принуждава да се засели в Хасково, където живеят родителите на жена му. Тук работи като чиновник в окръжната сметна палата, едновременно с това създава и редактира вестник „Утринна поща“.
В Хасково излизат и двете негови отпечатани приживе книги – „Премеждия“ (1930, разкази и фейлетони) и стихосбирката „Смях и злъч“ (1931). Баща е на преводача Веселин Измирлиев.
Умира на 22 ноември 1935 г. Погребан е в София.
Творчество
- „Премеждия“, сборник с разкази и фейлетони, Хасково, 1930 г.
- „Смях и злъч“, стихосбирка, Хасково, 1931 г.
източник: уикипедия