Тодор Мазаров

роден: 2 януари 1905 г. в Павел баня, България

починал: 13 септември 1975 г. във Виена, Австрия, на 70 г.

националност: България

професия: певец

глас: тенор

направление: опера

активни години: 1928-1972 г.

Тодор Русев Мазаров е български оперен певец, тенор, представител на стила белканто, работил дълго време в Австрия.

Биография

Тодор Мазаров е роден в Павел баня на 2 януари 1905 г. От детска възраст се занимава с народна музика. На 23 години завършва Педагогическото училище в Казанлък, където учи цигулка и става основен учител по музика в село Железник, Карнобатско. Той излиза за първи път на сцената като хорист в „Севилският бръснар“ в Старозагорската опера през 1928 г.

Малко след това, през 1930 г., Мазаров заминава за София, където учи пеене в Държавната консерватория при Димитър Попиванов и Мара Цибулка. Дипломира се през 1933 г. и участва като солист в хор „Гусла“. През 1934 г. дебютира в Софийската национална опера с ролите на Овлур в „Княз Игор“ на Александър Бородин и Гвидон в „Приказка за цар Салтан“ на Николай Римски-Корсаков, а първата му по-сериозна роля е на Раул в „Хугеноти“ на Джакомо Майербер.

През 1937 г. Мазаров печели конкурс за оперни певци във Виена, след което подписва договор с Виенската опера. Дебютът му там е на 26 септември 1937 г. в ролята на Радамес от операта „Аида“ на Джузепе Верди. В началото не знае немски език и първите си спектакли пее на български, докато неговите партньори на сцената пеят на немски.

Той остава водещият тенор на Виенската опера в продължение на две десетилетия. През 1939 г. изпълнява изключително трудната роля на Арнолдо в една от редките пълни постановки на „Вилхелм Тел“ на Джоакино Росини.

След утвърждаването си във Виена Мазаров се завръща за кратко в родината, в Софийската опера и през 50-те и 60-те години той все още в апогея на дългата си кариера. Гостува на оперните театри в Русе, Варна, Пловдив и Стара Загора в постановки на „Трубадур“, „Тоска“, „Бохеми“, участва и в концерти с оркестър. След като Тодор Мазаров се оттегля от активна дейност, изнася само отделни концерти, последният от които е през 1972 г. в Зала „България“ заедно с хор „Гусла“. Умира на 13 септември 1975 г. във Виена.


Признание

Повече от четири десетилетия яркият самороден български талант Мазаров се раздава без остатък на оперните сцени на Виена, София и по света. Превъплътил се е в близо 50 роли с великолепния си лирико-драматичен теноров глас, той става камерзенгерин на Виенската щатс опера и професор по пеене във Виенската музикална академия. В Павел баня му издигат паметник, а в София го удостояват с орден „Кирил и Методий“ едва в деня на смъртта му (13 септември 1975 г.). В деня на смъртта му в негова чест, Виенската опера е спуснала на фасадата си траурно знаме.

източник: уикипедия