Тодор Колев

Роден: 26 август 1939 г. в Шумен, Царство България

Починал: 15 февруари 2013 г. в София, България, на 73 г.

Националност: България

Професия: актьор, певец, музикант

Активен период: 1965-2012 г.

Депутат: VII ВНС

Партия: Съюз на демократичните сили

Деца: Албена Колева – актриса, Александър Колев – музикант

Тодор Петров Колев е български актьор, комик, певец, музикант и шоумен.

Биография

Тодор Колев (Адама) е роден на 26 август 1939 г. в гр. Шумен.

Завършва актьорско майсторство във ВИТИЗ „Кръстьо Сарафов“ (1965 г.). Надхитря с успех комисията при приемането си, като обува обувки с високи токове и преправя гласа си на по-дебел, защото тя пускала артисти с мастита фигура и мощен глас.

Работил е в

Участва в над 30 игрални филма, сред които „Цар и генерал“, „Козият рог“, „Иван Кондарев“, „Двойникът“, „Господин за един ден“, „Опасен чар“.

Преподава актьорско майсторство във ВИТИЗ от 1975 г. като асистент-преподавател. В последствие получава научната степен доцент.

В началото на демократизацията става народен представител в VII ВНС. Съветник в посолството ни в Канада 1992-1993 г.

През 1999 г. издава автобиографичната си книга „Варненското софиянче от Шумен“ с подзаглавие „Житие и страдание на грешного Тодора“.

През септември 2007 г. Комисията по досиетата към 40-то Народно събрание обявява, че има данни и за Тодор Колев, според които той е бил агент на Софийско градско управление на Държавна сигурност. Вербуван е през 1987 г. и е сътрудничил под псевдоним Петров.

Автор и водещ на тв предаване „Как ще ги стигнем… с Тодор Колев“ (1994-1998) и „Вход свободен“ (1998-1999). През 2008 г. става водещ на предаването Dancing Stars, 1 сезон, излъчвано по bTV. Колежка във воденето тогава му е Радост Драганова.

Член на СБФД.

Последният филм, в който се снима, е сериалът „Сутрешен блок“, излъчван през 2012 г. по ТВ7.

Умира на 15 февруари 2013 г. в София след тежко боледуване от рак на белите дробове.

Признание и награди

  • I награда за мъжка роля на V национален преглед на българската драма и театър (1969).
  • I награда за мъжка роля на VII национален преглед на българската драма и театър (1979).
  • I награда за мъжка роля за (Иван Денев и братовчеда Иван) във филма Двойникът на Фестивала на българския игрален филм (Варна, 1980).
  • Заслужил артист (1981).
  • Награда „за най-добро изпълнение на мъжка роля“ за (Гунчо) във филма Опасен чар на Международния фестивал на комедийните и сатиричните филми (Габрово, 1985).
  • Награда „за най-добро изпълнение на мъжка роля“ за (Пурко) във филма Господин за един ден на Международния фестивал на комедийните и сатиричните филми (Габрово, 1985).
  • Специалната награда на журито за филма Опасен чар на ХII-я международен фестивал на хумористичните филми (Франция, 1988).
  • Награда на Съюза на артистите в България за най-добри постижения в областта на естрадата за 1988 г.
  • Награда на БНТ за най-добро тв шоу за „Как да ги стигнем с.. Тодор Колев“ (1994).
  • Удостоен е със златен знак на община Шумен и званието „Почетен гражданин на Шумен“ (2005 г.).
  • Почетен доктор на Шуменския университет
  • Наградата „Икар“ на Съюза на артистите в България – „за изключителен принос към българския театър“, 2011.

Дублаж

ГодинаФилми и сериалиСерииКопродукцииРоля
2005Роботи – (Robots) САЩБигуелд

Театрални роли

  • „Тромпетът“

ТВ ТЕАТЪР

  • „Д-р“ (1977) (Бранислав Нушич)
  • „Над морското равнище“ (1977) Иван Радоев

Филмография

ГодинаФилми и сериалиСерииКопродукцииРоля
2012Сутрешен блок32 Тодор Колев
2007Ваканцията на Лили6  
2007Приключенията на един Арлекин4  
2006Малка нощна приказка4 Адама „кучето“
1989Разводи, разводи…6 нов.  
2005Морска сол30 обущарят Бохос
?Самопризнание  адвокат Стаменов
1998Испанска муха  Батко
1998Застраховката – („L’assicurazione“) Италия

 

Бълга-рия

инспектор Меранзоф
1990Гераците   
1990Немирната птица любов  ожененият разведен
1990Бина   
1990Поверие за белия вятър   
1989Разводи, разводи…6 нов. съпругът в 2 новели (в 1 – „Разводът сега“ и 2 – „Разводът преди“)
1989Зона В-2  Бонев
1989Тест ’88   
1989Без драскотина  мосю Лен
1987Нощем по покривите2 писателя Коста Рашков – „Невидимия“
1987Човек на паважа  следователят
1987Само ти, сърце…  директорът Милчев
1985Смъртта може да почака  Петър Маранзов
1984Черните лебеди  бащата на Виолета
1984Опасен чар  Генчо Гунчев
1984Кутията на Пандора  аферистът Пеликанов
1983Господин за един ден  Пурко
1982Царска пиеса  Петър / Царят
1981Неочаквана ваканция4 приставът
1980Някъде плаче авлига… – („Где-то плачет иволга“) СССРАнри, ръководителят на съпротивата в Белгия
1980Двойникът  доцент Денев / братовчедът Иван
1978Топло  работник
1978Всички и никой  свещеникът
1977100 тона щастие  Филипински
1975Авантюрите на Виктор5 Пламен Каролеев, известен естраден певец
1974Началото на деня  журналистът
1974Последният ерген  художникът Цоков
1974Иван Кондарев2 поручик Балчев – „Муната“
1973Преброяване на дивите зайци  младият ловец
1973Като песен  нашият генерал
1972-1980Лека нощ, възрастни!..27 съпругът / Спас „Шарана“ / въдичарят / директорът / лекарят / уличният певец / кметът на Грандоманци
1972Трета след Слънцето2 Лен
197210 дни неплатени  Капитанов
1972Козият рог  Дели, турчинът-насилник
1971Няма нищо по-хубаво от лошото време2 Уорнър
1968Един миг свобода  поручикът (в новелата „Искам да живея“)
1968Случаят Пенлеве3 нов. (в новелата „Пенлеве“)
1966Цар и генерал  офицер
1965-1974Произшествие на сляпата улица6 младият адвокат Стаменов (във 2-ра серия)

Литература

  • „Варненското софиянче от Шумен. Житие и страдание на грешного Тодора“ (автобиография, 1999).

Цитати от Тодор Колев

  • Нещата, за съжаление, не отиват на добре. Не можеш с индивиди, чиито мисли са на етажи под земята, да решаваш проблемите на хората.
  • Имам мечта, която обаче е неосъществима – да бъда рентиер. Не желая да правя нищо повече, всичко ме е обезкуражило до болка…
  • Ако си кажете „О, Господи, колко жалко, че свършва“, тогава сте направили нещо.
  • „Ало чичо, защо кашляш?“ – телефонна реплика от сцена, в която Тодор Колев играеше ролята на наивен наркотрафикант, изпратен да мине границата от тайнствения си чичо.
  • Икономията е майка на мизерията. („Опасен чар“)
  • Ако се опиташ да се бориш, защитеният винаги е простакът, тъпият, идиотът без задръжки, животното с мускулите – не интелектуалецът, интелигентният, ученият, челият. Не-е-е, каква борба – с кого, с мечките?
  • Ненавиждам безумните риалитита по родните телевизии. Да им гледам аз задниците в кенефа, как се бият, как се карат – за да може един Станчо или Пенчо, който иначе не умее нищо друго на този свят, да спечели едни пари. Друга причина няма – ако има, съм готов да простя.
  • Знаете ли за какво трябваше да ми дадат награда? За това, че издържах да живея в тази държава – с моите възможности, с моя талант, с моето мислене, с моя мироглед. Дълбоко се упреквам, че не съм намерил мъжество и характер навремето да емигрирам.
  • Факт е, че имах едно предаване с такова заглавие – то се казваше “Как ще ги стигнем… с Тодор Колев”. Многоточието точно това значи – че никога няма да ги стигнем. (Отговор на въпрос „Ще ги стигнем ли някога американците?“)

източник: уикипедия