Роден: 26 август 1939 г. в Шумен, Царство България
Починал: 15 февруари 2013 г. в София, България, на 73 г.
Погребан в: Централни софийски гробища, София, България
Националност: България
Професия: актьор, певец, музикант
Актьорска кариера:
Активен период: 1965-2012 г.
Политика:
Депутат: VII ВНС
Партия: Съюз на демократичните сили
Семейство:
- Съпруга:
- Адриана Палюшева (брак: 1966 – 1974)
- Йорданка Кирилова (брак: 1978 – 1996)
- Мария Колева (брак: 2003 – 2013)
- Деца:
- Албена Колева – актриса (р. 1970 г., майка: Адриана)
- Александър Колев – музикант (р. 1980 г., майка Йорданка)
Тодор Петров Колев е български актьор, комик, певец, музикант и шоумен.
Биография
Тодор Колев (Адама) е роден на 26 август 1939 г. в гр. Шумен.
Завършва актьорско майсторство във ВИТИЗ „Кръстьо Сарафов“ (1965 г.). Надхитря с успех комисията при приемането си, като обува обувки с високи токове и преправя гласа си на по-дебел, защото тя пускала артисти с мастита фигура и мощен глас.
Работил е в
- Родопски драматичен театър „Николай Хайтов“, Смолян (1965 – 1966),
- Драматично-куклен театър „Васил Друмев“, Шумен (1966 – 1967),
- Драматичен театър, Пловдив (1967 – 1969),
- Нов драматичен театър „Сълза и смях“, София (1969 – 1971),
- театър „София“ (1972 – 1990) и
- Театър 199.
Участва в над 30 игрални филма, сред които „Цар и генерал“, „Козият рог“, „Иван Кондарев“, „Двойникът“, „Господин за един ден“, „Опасен чар“.
Преподава актьорско майсторство във ВИТИЗ от 1975 г. като асистент-преподавател. В последствие получава научната степен доцент.
В началото на демократизацията става народен представител в VII ВНС. Съветник в посолството ни в Канада 1992 – 1993 г.
През 1999 г. издава автобиографичната си книга „Варненското софиянче от Шумен“ с подзаглавие „Житие и страдание на грешного Тодора“.
През септември 2007 г. Комисията по досиетата към 40-то Народно събрание обявява, че има данни и за Тодор Колев, според които той е бил агент на Софийско градско управление на Държавна сигурност. Вербуван е през 1987 г. и е сътрудничил под псевдоним Петров.
Автор и водещ на тв предаване „Как ще ги стигнем… с Тодор Колев“ (1994 – 1998) и „Вход свободен“ (1998 – 1999). През 2008 г. става водещ на предаването Dancing Stars, 1 сезон, излъчвано по bTV. Колежка във воденето тогава му е Радост Драганова.
Член на СБФД (Съюз на българските филмови дейци).
Последният филм, в който се снима, е сериалът „Сутрешен блок“, излъчван през 2012 г. по ТВ7.
Умира на 15 февруари 2013 г. в София след тежко боледуване от рак на белите дробове.
Признание и отличия
- I награда за мъжка роля на V национален преглед на българската драма и театър (1969).
- I награда за мъжка роля на VII национален преглед на българската драма и театър (1979).
- I награда за мъжка роля за (Иван Денев и братовчеда Иван) във филма Двойникът на Фестивала на българския игрален филм (Варна, 1980).
- Заслужил артист (1981).
- Награда „за най-добро изпълнение на мъжка роля“ за (Гунчо) във филма Опасен чар на Международния фестивал на комедийните и сатиричните филми (Габрово, 1985).
- Награда „за най-добро изпълнение на мъжка роля“ за (Пурко) във филма Господин за един ден на Международния фестивал на комедийните и сатиричните филми (Габрово, 1985).
- Специалната награда на журито за филма Опасен чар на ХII-я международен фестивал на хумористичните филми (Франция, 1988).
- Награда на Съюза на артистите в България за най-добри постижения в областта на естрадата за 1988 г.
- Награда на БНТ за най-добро тв шоу за „Как да ги стигнем с.. Тодор Колев“ (1994).
- Удостоен е със златен знак на община Шумен и званието „Почетен гражданин на Шумен“ (2005 г.).
- Почетен доктор на Шуменския университет.
- Наградата „Икар“ на Съюза на артистите в България – „за изключителен принос към българския театър“, 2011.
Дублаж
| Година | Филми и сериали | Серии | Копродукции | Роля |
|---|---|---|---|---|
| 2005 | Роботи – (Robots) | САЩ | Бигуелд |
Театрални роли
- „Тромпетът“
Телевизионен театър
- 1970 – „Свирач на флейта“ (Йордан Йовков)
- 1970 – „Сред героите на Йовков“ (Йордан Йовков)
- 1970 – „Трагичната история на д-р Фауст“ (Кристофър Марлоу) – разказвачът
- 1977 – „Над морското равнище“ (Иван Радоев)
- 1977 – „Д-р“ (Бранислав Нушич)
- 1987 – „Избраникът на съдбата“ (Бърнард Шоу) – Наполеон
Филмография
| Година | Филми и сериали | Серии | Роля |
|---|---|---|---|
| 2012 | Сутрешен блок | 32 | Тодор Колев |
| 2007 | Ваканцията на Лили | 6 | |
| 2007 | Приключенията на един Арлекин | 4 | |
| 2006 | Малка нощна приказка | 4 | Адама „кучето“ |
| 1989 | Разводи, разводи… | 6 нов. | |
| 2005 | Морска сол | 30 | обущарят Бохос |
| ? | Самопризнание | адвокат Стаменов | |
| 1998 | Испанска муха | Батко | |
| 1998 | Застраховката – („L’assicurazione“), Италия & България | инспектор Меранзоф | |
| 1990 | Гераците | ||
| 1990 | Немирната птица любов | ожененият разведен | |
| 1990 | Бина | ||
| 1990 | Поверие за белия вятър | ||
| 1989 | Разводи, разводи… | 6 нов. | съпругът в 2 новели (в 1 – „Разводът сега“ и 2 – „Разводът преди“) |
| 1989 | Зона В-2 | Бонев | |
| 1989 | Тест ’88 | ||
| 1989 | Без драскотина | мосю Лен | |
| 1987 | Нощем по покривите | 2 | писателя Коста Рашков – „Невидимия“ |
| 1987 | Човек на паважа | следователят | |
| 1987 | Само ти, сърце… | директорът Милчев | |
| 1985 | Смъртта може да почака | Петър Маранзов | |
| 1984 | Черните лебеди | бащата на Виолета | |
| 1984 | Опасен чар | Генчо Гунчев | |
| 1984 | Кутията на Пандора | аферистът Пеликанов | |
| 1983 | Господин за един ден | Пурко | |
| 1982 | Царска пиеса | Петър / Царят | |
| 1981 | Неочаквана ваканция | 4 | приставът |
| 1980 | Някъде плаче авлига… – („Где-то плачет иволга“), СССР | Анри, ръководителят на съпротивата в Белгия | |
| 1980 | Двойникът | доцент Денев / братовчедът Иван | |
| 1978 | Топло | работник | |
| 1978 | Всички и никой | свещеникът | |
| 1977 | 100 тона щастие | Филипински | |
| 1975 | Авантюрите на Виктор | 5 | Пламен Каролеев, известен естраден певец |
| 1974 | Началото на деня | журналистът | |
| 1974 | Последният ерген | художникът Цоков | |
| 1974 | Иван Кондарев | 2 | поручик Балчев – „Муната“ |
| 1973 | Преброяване на дивите зайци | младият ловец | |
| 1973 | Като песен | нашият генерал | |
| 1972-1980 | Лека нощ, възрастни!.. | 27 | съпругът / Спас „Шарана“ / въдичарят / директорът / лекарят / уличният певец / кметът на Грандоманци |
| 1972 | Трета след Слънцето | 2 | Лен |
| 1972 | 10 дни неплатени | Капитанов | |
| 1972 | Козият рог | Дели, турчинът-насилник | |
| 1971 | Няма нищо по-хубаво от лошото време | 2 | Уорнър |
| 1968 | Един миг свобода | поручикът (в новелата „Искам да живея“) | |
| 1968 | Случаят Пенлеве | 3 нов. | (в новелата „Пенлеве“) |
| 1966 | Цар и генерал | офицер | |
| 1965-1974 | Произшествие на сляпата улица | 6 | младият адвокат Стаменов (във 2-ра серия) |
Литература
- „Варненското софиянче от Шумен. Житие и страдание на грешного Тодора“ (автобиография, 1999).
Цитати от Тодор Колев
- Нещата, за съжаление, не отиват на добре. Не можеш с индивиди, чиито мисли са на етажи под земята, да решаваш проблемите на хората.
- Имам мечта, която обаче е неосъществима – да бъда рентиер. Не желая да правя нищо повече, всичко ме е обезкуражило до болка…
- Ако си кажете „О, Господи, колко жалко, че свършва“, тогава сте направили нещо.
- „Ало чичо, защо кашляш?“ – телефонна реплика от сцена, в която Тодор Колев играеше ролята на наивен наркотрафикант, изпратен да мине границата от тайнствения си чичо.
- Икономията е майка на мизерията. („Опасен чар“)
- Ако се опиташ да се бориш, защитеният винаги е простакът, тъпият, идиотът без задръжки, животното с мускулите – не интелектуалецът, интелигентният, ученият, челият. Не-е-е, каква борба – с кого, с мечките?
- Ненавиждам безумните риалитита по родните телевизии. Да им гледам аз задниците в кенефа, как се бият, как се карат – за да може един Станчо или Пенчо, който иначе не умее нищо друго на този свят, да спечели едни пари. Друга причина няма – ако има, съм готов да простя.
- Знаете ли за какво трябваше да ми дадат награда? За това, че издържах да живея в тази държава – с моите възможности, с моя талант, с моето мислене, с моя мироглед. Дълбоко се упреквам, че не съм намерил мъжество и характер навремето да емигрирам.
- Факт е, че имах едно предаване с такова заглавие – то се казваше “Как ще ги стигнем… с Тодор Колев”. Многоточието точно това значи – че никога няма да ги стигнем. (Отговор на въпрос „Ще ги стигнем ли някога американците?“)
източник: уикипедия
