Тодор Колев.

Роден: 26 август 1939 г. в Шумен, Царство България

Починал: 15 февруари 2013 г. в София, България, на 73 г.

Погребан в: Централни софийски гробища, София, България

Националност: България

Професия: актьор, певец, музикант

Актьорска кариера:

Активен период: 1965-2012 г.

Политика:

Депутат: VII ВНС

Партия: Съюз на демократичните сили

Семейство:

  • Съпруга:
    • Адриана Палюшева (брак: 1966 – 1974)
    • Йорданка Кирилова (брак: 1978 – 1996)
    • Мария Колева (брак: 2003 – 2013)
  • Деца:
    • Албена Колева – актриса (р. 1970 г., майка: Адриана)
    • Александър Колев – музикант (р. 1980 г., майка Йорданка)

Тодор Петров Колев е български актьор, комик, певец, музикант и шоумен.

Биография

Тодор Колев (Адама) е роден на 26 август 1939 г. в гр. Шумен.

Завършва актьорско майсторство във ВИТИЗ „Кръстьо Сарафов“ (1965 г.). Надхитря с успех комисията при приемането си, като обува обувки с високи токове и преправя гласа си на по-дебел, защото тя пускала артисти с мастита фигура и мощен глас.

Работил е в

Участва в над 30 игрални филма, сред които „Цар и генерал“, „Козият рог“, „Иван Кондарев“, „Двойникът“, „Господин за един ден“, „Опасен чар“.

Преподава актьорско майсторство във ВИТИЗ от 1975 г. като асистент-преподавател. В последствие получава научната степен доцент.

В началото на демократизацията става народен представител в VII ВНС. Съветник в посолството ни в Канада 1992 – 1993 г.

През 1999 г. издава автобиографичната си книга „Варненското софиянче от Шумен“ с подзаглавие „Житие и страдание на грешного Тодора“.

През септември 2007 г. Комисията по досиетата към 40-то Народно събрание обявява, че има данни и за Тодор Колев, според които той е бил агент на Софийско градско управление на Държавна сигурност. Вербуван е през 1987 г. и е сътрудничил под псевдоним Петров.

Автор и водещ на тв предаване „Как ще ги стигнем… с Тодор Колев“ (1994 – 1998) и „Вход свободен“ (1998 – 1999). През 2008 г. става водещ на предаването Dancing Stars, 1 сезон, излъчвано по bTV. Колежка във воденето тогава му е Радост Драганова.

Член на СБФД (Съюз на българските филмови дейци).

Последният филм, в който се снима, е сериалът „Сутрешен блок“, излъчван през 2012 г. по ТВ7.

Умира на 15 февруари 2013 г. в София след тежко боледуване от рак на белите дробове.


Признание и отличия

  • I награда за мъжка роля на V национален преглед на българската драма и театър (1969).
  • I награда за мъжка роля на VII национален преглед на българската драма и театър (1979).
  • I награда за мъжка роля за (Иван Денев и братовчеда Иван) във филма Двойникът на Фестивала на българския игрален филм (Варна, 1980).
  • Заслужил артист (1981).
  • Награда „за най-добро изпълнение на мъжка роля“ за (Гунчо) във филма Опасен чар на Международния фестивал на комедийните и сатиричните филми (Габрово, 1985).
  • Награда „за най-добро изпълнение на мъжка роля“ за (Пурко) във филма Господин за един ден на Международния фестивал на комедийните и сатиричните филми (Габрово, 1985).
  • Специалната награда на журито за филма Опасен чар на ХII-я международен фестивал на хумористичните филми (Франция, 1988).
  • Награда на Съюза на артистите в България за най-добри постижения в областта на естрадата за 1988 г.
  • Награда на БНТ за най-добро тв шоу за „Как да ги стигнем с.. Тодор Колев“ (1994).
  • Удостоен е със златен знак на община Шумен и званието „Почетен гражданин на Шумен“ (2005 г.).
  • Почетен доктор на Шуменския университет.
  • Наградата „Икар“ на Съюза на артистите в България – „за изключителен принос към българския театър“, 2011.


Дублаж

ГодинаФилми и сериалиСерииКопродукцииРоля
2005Роботи – (Robots) САЩБигуелд


Театрални роли

  • „Тромпетът“

Телевизионен театър


Филмография

ГодинаФилми и сериалиСерииРоля
2012Сутрешен блок32Тодор Колев
2007Ваканцията на Лили6 
2007Приключенията на един Арлекин4 
2006Малка нощна приказка4Адама „кучето“
1989Разводи, разводи…6 нов. 
2005Морска сол30обущарят Бохос
?Самопризнание адвокат Стаменов
1998Испанска муха Батко
1998Застраховката – („L’assicurazione“), Италия & България инспектор Меранзоф
1990Гераците  
1990Немирната птица любов ожененият разведен
1990Бина  
1990Поверие за белия вятър  
1989Разводи, разводи…6 нов.съпругът в 2 новели (в 1 – „Разводът сега“ и 2 – „Разводът преди“)
1989Зона В-2 Бонев
1989Тест ’88  
1989Без драскотина мосю Лен
1987Нощем по покривите2писателя Коста Рашков – „Невидимия“
1987Човек на паважа следователят
1987Само ти, сърце… директорът Милчев
1985Смъртта може да почака Петър Маранзов
1984Черните лебеди бащата на Виолета
1984Опасен чар Генчо Гунчев
1984Кутията на Пандора аферистът Пеликанов
1983Господин за един ден Пурко
1982Царска пиеса Петър / Царят
1981Неочаквана ваканция4приставът
1980Някъде плаче авлига… – („Где-то плачет иволга“), СССР Анри, ръководителят на съпротивата в Белгия
1980Двойникът доцент Денев / братовчедът Иван
1978Топло работник
1978Всички и никой свещеникът
1977100 тона щастие Филипински
1975Авантюрите на Виктор5Пламен Каролеев, известен естраден певец
1974Началото на деня журналистът
1974Последният ерген художникът Цоков
1974Иван Кондарев2поручик Балчев – „Муната“
1973Преброяване на дивите зайци младият ловец
1973Като песен нашият генерал
1972-1980Лека нощ, възрастни!..27съпругът / Спас „Шарана“ / въдичарят / директорът / лекарят / уличният певец / кметът на Грандоманци
1972Трета след Слънцето2Лен
197210 дни неплатени Капитанов
1972Козият рог Дели, турчинът-насилник
1971Няма нищо по-хубаво от лошото време2Уорнър
1968Един миг свобода поручикът (в новелата „Искам да живея“)
1968Случаят Пенлеве3 нов.(в новелата „Пенлеве“)
1966Цар и генерал офицер
1965-1974Произшествие на сляпата улица6младият адвокат Стаменов (във 2-ра серия)


Литература

  • „Варненското софиянче от Шумен. Житие и страдание на грешного Тодора“ (автобиография, 1999).


Цитати от Тодор Колев

  • Нещата, за съжаление, не отиват на добре. Не можеш с индивиди, чиито мисли са на етажи под земята, да решаваш проблемите на хората.
  • Имам мечта, която обаче е неосъществима – да бъда рентиер. Не желая да правя нищо повече, всичко ме е обезкуражило до болка…
  • Ако си кажете „О, Господи, колко жалко, че свършва“, тогава сте направили нещо.
  • „Ало чичо, защо кашляш?“ – телефонна реплика от сцена, в която Тодор Колев играеше ролята на наивен наркотрафикант, изпратен да мине границата от тайнствения си чичо.
  • Икономията е майка на мизерията. („Опасен чар“)
  • Ако се опиташ да се бориш, защитеният винаги е простакът, тъпият, идиотът без задръжки, животното с мускулите – не интелектуалецът, интелигентният, ученият, челият. Не-е-е, каква борба – с кого, с мечките?
  • Ненавиждам безумните риалитита по родните телевизии. Да им гледам аз задниците в кенефа, как се бият, как се карат – за да може един Станчо или Пенчо, който иначе не умее нищо друго на този свят, да спечели едни пари. Друга причина няма – ако има, съм готов да простя.
  • Знаете ли за какво трябваше да ми дадат награда? За това, че издържах да живея в тази държава – с моите възможности, с моя талант, с моето мислене, с моя мироглед. Дълбоко се упреквам, че не съм намерил мъжество и характер навремето да емигрирам.
  • Факт е, че имах едно предаване с такова заглавие – то се казваше “Как ще ги стигнем… с Тодор Колев”. Многоточието точно това значи – че никога няма да ги стигнем. (Отговор на въпрос „Ще ги стигнем ли някога американците?“)

източник: уикипедия