Тодор Бурмов

Роден: 14 януари 1834 г. в Нова махала, Габрово, Османска империя

Починал: 7 ноември 1906 г. в София, България, на 72 г.

Националност: България

Професия: преподавател, политик

Партия: Консервативна партия (1834–1884), Прогресивнолиберална партия (1884–1886)

Депутат: I ВНС, I ОНС, II ОНС, XII ОНС

Деца: Анна, Рада, Райна

Тодор Стоянов Бурмов е виден български възрожденец, борец за църковна независимост и активен политически деец след Освобождението.

Народен представител в I Велико народно събрание и I, II и XII Обикновено народно събрание.

Биография

Младежки години

Тодор Бурмов е роден на 14 януари 1834 г. в село Нова махала, Габровско (според някои източници днешният едноименен квартал на град Габрово, а според други – село Драгановци, наричано в миналото и Нова махала.) в семейството на Неда и Стоян Лазарови.

Първоначално Бурмов учи в килийното училище в Габрово, а през учебната 1845–1846 г. постъпва в Габровското взаимно училище, където негови учители са Христо Костович и Илия Грудов. Още в ранните си детски години Тодор Бурмов показва много добри способности и това му дава възможността да замине да учи в Русия. През 1857 г. завършва Киевската духовна академия със степен магистър и се завръща в Габрово, където работи като учител. Високообразованият младеж повежда истинска борба със старите учители и чорбаджии за коренна реформа в образователния процес, за въвеждане на нови предмети и методи на преподаване. Благодарение на него, след две години Габровското училище се превръща в едно от най-модерните класни училища в страната.

Едновременно с това Тодор Бурмов започва своята публицистична дейност, публикувайки материали в „Цариградски вестник“ и списание „Български книжици“ (1860–1862). През 1860 г. става редактор на „Български книжици“ и на страниците на списанието той поставя въпроса за църковната независимост. През април същата година Тодор Бурмов участва в подготовката на Великденската акция и отпечатва специална брошура, озаглавена „Българите и високото гръцко духовенство“, в която аргументира необходимостта от самостоятелна българска църква.

Просветна дейност

През следващите няколко години Тодор Бурмов поема издаването на вестник „Съветник“ (1863–1865) – първият български партиен орган, изразяващ интересите на умереното течение в борбата за църковна независимост. Привърженици на това течение са още Найден Геров, както и ръководителите на Одеското българско настоятелство и на Добродетелната дружина. Те застъпват тезата, че българският въпрос трябва да се реши чрез преговори и отстъпки, като се избягва разрив с Патриаршията. През 1865 г. вестникът е спрян, но Бурмов продължава да отстоява своите позиции на страниците на вестник „Время“ (1865–1867). Макар и да не е революционер, Тодор Бурмов подкрепя идеята за освобождение чрез радикални мерки, но поставя акцента не върху самостоятелно освободително движение, а върху ролята на Русия.

През 1867 г. постъпва на работа в руската легация в Цариград като преводач и съветник по българските въпроси. Едновременно с това продължава журналистическата си дейност, като кореспондент на вестниците „Московские ведомости“ и „Европа“, където публикува много материали, разкриващи положението на българския народ и неговите стремежи. Не прекъсва и работата си за Църковното национално движение – пише брошури, посредничи между Руското посолство и българските дейци, служи като съветник на екзарх Антим I по важни политически въпроси. През 1875 г. е назначен за управител на Николаевската болница към Руското посолство в Цариград.

Политическа дейност

По време на Руско-турската освободителна война (1877–1878) е ковчежник на Канцелария за граждански дела към щаба на Руската армия. През 1878 г. е назначен за вицегубернатор на Пловдив, а на следващата година – за губернатор на София. Това предопределя и блестящата му политическа кариера. Княз Батенберг го избира за пръв министър-председател на страната, като едновременно с това е и министър на вътрешните работи и управляващ Министерството на народното просвещение. До 1884 г. е един от водачите на Консервативната партия, два пъти е избиран за министър на финансите. След това се присъединява към Прогресивнолибералната партия на Драган Цанков. Избиран е за народен представител (1880), за член на Върховния касационен съд (1881) и на Държавния съвет (1881–1883).

През 1883 г. в кабинета на генерал Леонид Соболев, както и за няколко дни по време на проруския преврат от 1886 г., той е управляващ министър на финансите. През 1884 г. се отцепва от Консервативната партия и се присъединява към либералите на Драган Цанков. При либералите Бурмов оглавява министерството на финансите (1884–1886) в правителството на митрополит Климент. Член е на Кодификационната комисия (1884–1885) и активен участник в политическите борби (1885–1906). Редактор е на вестник „Витоша“, „Български Глас“ и русофилския „Светлина“. Оттегля се от политическия живот след 1886 г.

Тодор Бурмов умира на 25 октомври 1906 г. във влак, на път от София за Цариград, на 72-годишна възраст.

Семейство

Освен огромния принос за възраждането на българската нация и развитие на родната публицистика Тодор Бурмов оставя в наследство и достойни продължители на своя род. Той се жени през 1861 г. за Марионка (Мария) Иванова Първова-Золотович (1835–1916), племенница на търговеца Георги Золотович, която му ражда 4 дъщери.

  • Надежда (1862 – ?)
  • Анна-Любица (1867 – 1897)
  • Рада (1868 – 1952) – омъжва се за професора по международно право и министър-председател на България д-р Стоян Данев
  • Райна (22.06.1871) – умира на 1 година след дълго пътуване на семейството от Цариград до Габрово (Автобиография 1895)

Произведения

Автор е на книгите:

  • Българите и гръцкото висше духовенство, 1860
  • Съвременните наши калугери, 1867
  • Спомените ми. Дневник. Автобиография, 1895
  • Бурмов, Т. Българо-гръцката църковна распря. София. 1902 г.

източник: уикипедия