Posted in Б, Т

Тодор Балкански

   Published Date: 07.12.2020

роден: 25 ноември 1944 г. в село Сарая, обл. Пазарджик, България

починал: 27 ноември 2020 г. в село Сарая, обл. Пазарджик, България, на 76 г.

националност: България

професия: езиковед

образование: Великотърновски университет „Св. св. Кирил и Методий“

научна дейност:

Тодор Георгиев Балкански е български езиковед. Завежда секция „Българска ономастика“ в Института за български език към БАН.

Биография

Роден е на 25 ноември 1944 г. в село Сарая, община Пазарджик, в семейство индустриалец, репресиран след национализацията. Завършва Великотърновския университет, аспирантура и докторантура в БАН. Дисертациите му са на тема:

  • кандидатска: „Омоними в българския език, получени по словообразувателен път“ (1979)
  • докторска: „Българите в Румъния. Език. Етнос. Етнонимия“ Ономастика. Проспографии“ (1996).

Проф. Балкански има огромно творчество. Написал е над 450 статии и студии и над 40 монографии. Създава две нови течения в българската наука: ономастична просопография и езикова археология.

В езиковата археология се смята за ученик на осетинския учен проф. Василий Абаев. Сам той създава школа от престижни учени езикови археолози, между които водещи имена са проф. Кирил Цанков, проф Нено Неделчев, доцентите Николай Кутрев, Васил Кондов, Неда Павлова и други.

Учител е на повече от 10 млади учени, които блестящо защитават дисертации под негово ръководство. Някои от тях са Даниела Андрей, Никола Кутрев, Алла Войникова, Цанка Константинова, Мариана Белнейска, Димитър Маринов.

Трудовете му са цитирани над 500 пъти в най-престижни публикации на водещи български и европейски учени. Има негови книги в Библиотеката на Конгреса. Водещи линии в научното му творчество са външните българи и остатъците от езика на булгарите, както и следите от дунавските и епирските власи в българската езикова територия.

Някои негови трудове с особена важност за българската наука и респективно за историята на българския народ са:

  • „Трансилванските (седмиградски) българи“, ВТ 1997 г.
  • „Осман Нури Ефенди, Големият помак на българите“, ВТ 1997 г.
  • „Местни имена от Чепинското крайще“, ВТ 2008 г.

След пенсионирането си живее в с. Сарая, Пазарджишко, където умира на 27 ноември 2020 г.


Произведения

Балкански е автор на книгите „Арумъните по българските Родопи и техния говор“, „Езикови свидетелства за потурчванията в българските земи“, „България и българите“, „Трансилванските (седмиградските) българи“, „Никола Вапцаров“ и други.


Ономастика

Ономастиката е раздел от лингвистиката, който се занимава със значението, произхода и разпространението на имена, преди всичко имена на хора (антропонимия), но също и имена на географски обекти (топономастика) и др.

Сродни с нея области са лингвистичната дисциплина етимология (която изследва значението, произхода и разпространението на думите и изразите) и генеалогията (която се интересува от произхода на отделни хора и семейства).

Като поддисциплина на езикознанието описва специфичните качества на собствените имена – на хора (лични, фамилни, родови), места, водни обекти, стоки и др. Тъй като този обект на изследване засяга много области от околната среда, науката има допир с многобройни обществени и природонаучни науки, за които имената имат важно значение.

Ономастиката се занимава с възникването и историята на имената във връзка с хората, които дават и използват имена, и със сменящите се ситуации на назоваване. Координиращ научен орган е Международният съвет по ономастични науки (International Council of Onomastic Sciences, ICOS) със седалище Упсала, Швеция.

източник: уикипедия