Теодор Рузвелт

Роден: 27 октомври 1858 г. в Ню Йорк Сити

Починал: 6 януари 1919 г. в Ойстер Бей, Ню Йорк, на 60 г.

Националност: САЩ

Професия: политик, президент на САЩ

Мандат като 26-ти президент на САЩ: 14 септември 1901 – 4 март 1909 г.

  • Вицепрезидент: Чарлз Уорън Феърбанкс
  • Предшественик: Уилям Маккинли
  • Наследник: Уилям Тафт

Партия: Републиканска

Съпруга: Едит Рузвелт

Теодор Рузвелт (английски: Theodore Roosevelt) е бил 25-ият вицепрезидент на САЩ (1901 г.) и 26-ият президент на САЩ (1901-1909), като встъпва в длъжност след покушението срещу Уилям Маккинли. На 42 години Рузвелт е бил най-младият президент на САЩ дотогава.

Енергията, емоцията, уменията и неподправеното удоволствие, които Рузвелт е влагал в президентството са изключителни. През живота си е бил автор, законотворец, войник, ловец на едър дивеч, дипломат, природозащитник, морски ентусиаст, поддръжник на мира и реформатор с прогресивни идеи. Заради своите многобройни достижения, заради решаващата роля, която му е отредила съдбата той често се счита за един от най-великите американски президенти.

Теодор Рузвелт е пети братовчед на президента Франклин Делано Рузвелт и това ги прави единствените братовчеди, които са били президенти на САЩ.

Детство и образование

Рузвелт е роден в квартал Грамърси, Ню Йорк Сити на 27 октомври 1858 г. като второто от общо четири деца в семейството на Теодор Рузвелт старши (1831-1878) и Марта Бълок (1834-1884). Баща му е известен филантроп и търговец в Ню Йорк, съдружник във фирмата за внос на стъкло „Рузвелт и син“. Марта Бълок е била домакиня, известна красавица от Юга, израснала в Джорджия и със симпатии към Конфедерацията.

Болнав и астматик като дете, Рузвелт е трябвало да спи или седнал в леглото или на стол, като през по-голямата част от детството си е страдал от диария и настинки. Въпреки физическото му състояние се смята, че той за кратко е посещавал семинарията „Френдс“, частно квакерско училище на 16-та улица. Той е свръхактивен и често пакостлив младеж. Неговият интерес към зоологията, който го съпътства през целия живот, се заражда на 7 години, когато вижда на пазара мъртъв тюлен. След като се сдобива с неговата глава, той и още двама негови братовчеди създават „Музеят на Рузвелт за естествена история“. Рузвелт напълва импровизирания си музей с множество животни, които улавя, изучава и подготвя за експозицията си. На 9-годишна възраст той систематизира знанията си за насекомите в „Естествена история на насекомите“.

За да се справи с лошото му физическо състояние, баща му го насърчава да тренира в местния гимнастически салон и дори създава такъв в къщата, където живеят. По това време често яде бой от негови познати и това го кара да почне да се занимава с бокс. Две пътешествия в чужбина оказват изключително влияние в живота му:

  • От 1869 до 1870 г. семейството му прекарва Коледа в чужбина и по-специално в Рим, където младият Рузвелт целува ръката на папа Пий IX.
  • От 1872 до 1873 г. семейството Рузвелт пътува до Египет, Светите земи и изкарва няколко месеца в Дрезден, Германия. „Теди“, което е галеното му име като малък, изкачва и пирамидите.

Скоро той се превръща в спортен ентусиаст и турист, какъвто и остава до последните години на живота си.

Освен няколкото посещения на училището на професор Макмюлен, младият Теодор е твърде болнав, за да посещава учебни заведения, затова го обучават поредица от частни учители. Първият е Ани Бълок, леля му по майчина линия. Тя е последвана и от други, включително и от учител по препараторство, който успява да подхрани влечението на Рузвелт към естествената история. Фройлайн Ана, учителката му по френски и немски език, когато семейството е било в Дрезден, отбелязва:

Той със сигурност някой ден ще бъде велик професор или кой знае, може да стане президент на Съединените Щати.

След като семейството му се връща в Ню Йорк, Рузвелт почва интензивно обучение, за да се подготви за приемния изпит в Харвардския университет. Той взема изпита през 1875 г. и започва обучението си през 1876 г. Същата година участва във факелно шествие в подкрепа на избора на Ръдърфорд Хейс за президент. Рузвелт се справя добре с науката, философията и реториката, но няма успех в класическите езици. Под влиянието на тогавашната си приятелка (бъдещата му жена) и на професор Лорънс Лафин той изоставя естествената история и се насочва към политиката.

Намира време за бокс и е бил претендент за спечелването на боксовия шампионат на Харвард, но губи от К. С. Хенкс, а спортсменството, което показва в този мач, е запомнено за дълго.

Завършва Харвард на 21 място от общо 177 ученици и продължава обучението си в Columbia Law School. Намира обучението за скучно, но се отдава на допълнителни занимания, включително и на завършването на първата му публикувана книга „Морската война от 1812 година“. Кариерата на корпоративен адвокат не му е никак по вкуса и когато се открива възможност да се кандидатира за законодателното тяло на Ню Йорк – Асамблеята, напуска следването и влиза в публичния живот през 1881 г.


Живот в Бедлендс

Рузвелт е изключително активен в Ню Йорк и пише повече закони от всеки друг негов колега, като често работи за бедните и хората с недъзи. През 1884 г. участва в Републиканския национален конвент и се бори от прогресивни позиции, но губи от консерваторите, които издигат за кандидат Джеймс Блайн. Неохотно му дава своята подкрепа за сметка на Гроувър Кливланд, кандидата на Демократическата партия и губернатор на Ню Йорк, когото счита за приятел.

През тази година в един и същи ден и в една къща умират майка му и жена му. Това се случва само два дни след като жена му ражда единствената им дъщеря – Алис. Рузвелт, обезумял от мъка, пише в дневника си “Светлината напусна живота ми завинаги“. По-късно същата година той напуска Асамблеята и се мести в областта, наречена Бедлендс, Дакота, за да води живот на ранчер и представител на закона.

Живеейки близо до нововъзникналия град Медора, Северна Дакота, Рузвелт се научава да язди, да хвърля ласо и да ловува. Често си има неприятности, понеже с охота се включва в сбивания, като прекарва времето си в суровия и хаотичен свят на последните години на Дивия Запад. Веднъж преследва известни престъпници, като навлиза в непознатите и необитавани гори на Бедлендс. Друг път има свада с легендарния френски дуелист маркиз Дьо Мор, който го предизвиква на дуел. Рузвелт, понеже е предизвикан, има правото да избере оръжие и той избира пушка, като твърди, че това оръжие му е най-удобно. Дуелът е отменен и двамата се помиряват.

След като снежна буря унищожава стадото добитък на Рузвелт, той се връща на изток и се кандидатира за кмет на Ню Йорк през 1886, но остава едва трети, при това с голяма разлика. След изборите заминава за Лондон, където се жени за своята детска любов Едит Кърмит Кароу. По време на медения си месец намира време и изкачва връх Мон Блан, като води едва третата експедиция, която успешно стига върха. (Първата е през 1786 г.)


Завръщане в обществения живот

В президентските избори през 1888 г. той участва в кампанията на Бенджамин Харисън в Средния запад. След като печели изборите, президентът Харисън назначава Рузвелт в Комисията за реформи на държавната администрация, пост който той заема до 1895 г. По време на своя мандат той безкомпромисно прилага законодателството, уреждащо режима на държавната служба и списъкът с постове, за които трябва да се полага изпит, се удвоява. Това му спечелва изключително малко приятели сред партийните активисти. Въпреки, че дава поддръжката си на Харисън за нов мандат (1892 г.), новият президент Гроувър Кливланд го оставя на поста му.

През 1895 г. Рузвелт става президент на борда на полицейските комисари на Ню Йорк. За двете години, през които заема поста, Рузвелт радикално променя начина на управление на полицейската служба. Той задължава полицаите задължително да се регистрират пред борда и да минават през тест за физическа подготовка. Изисква и налага във всички полицейски участъци да бъдат поставени телефони. Известният със своята енергичност Рузвелт е имал навика да се разхожда късно вечер и рано сутрин покрай полицейските постове, само за да се убеди дали те са на служба по това време. Също трябва да бъде отбелязано, че Рузвелт е първият, който дава възможност на евреи и жени да получат служба в полицията.

През 1897 г. президентът Уилям Маккинли го назначава за заместник секретар по флота. Той обича дълбоко работата си и изиграва основна роля за подготовката на флота за предстоящата война с Испания. През 1898 г. Рузвелт напуска флота и с помощта на полковник Леонард Ууд създават Първа доброволческа кавалерия – една разнородна банда, в която участват каубои, индианци, хора извън закона, но и възпитаници на Бръшляновата лига. Те участват в бойните действия срещу Испания в Куба. Вестниците по това време ги наричат „Твърдите ездачи“ (на английски: Rough Riders). Първоначално Рузвелт има чин лейтенант и служи под командването на полковник Ууд, но след като Ууд е повишен в бригаден генерал и е поставен начело на доброволческите сили, Рузвелт става полковник и поема командването на кавалерията, с която постига знаменити победи.

След завръщането си от Куба Рузвелт влиза отново в политиката на щата Ню Йорк и, опирайки се на военните заслуги, които има, успява да спечели поста губернатор. Той полага изключителни усилия да изкорени корупцията и системата за раздаване на постове. Твърди се, че лидерите на Републиканската партия в Ню Йорк го подкрепят в претенцията му за вицепрезидентското място в двойка с Маккинли само и само да се отърват от него (по това време постът на вицепрезидент на САЩ е гарантирал край на политическата кариера).


Президентство

Маккинли и Рузвелт печелят президентската надпревара през 1900 г. срещу Уилям Дженингс Брайън и Алдай Стивънсън старши. Рузвелт е един от най-младите вицепрезиденти в историята (само Джон Брекенридж е по-млад). Той намира вицепрезидентството за неудовлетворяващо и счита, че няма особено политическо бъдеще и обмисля да се върне в правния факултет след завършването на мандата. На 2 септември 1901 г. произнася изречението, което ще е дефиниращо за мандата му, когато на Щатския панаир в Минесота призовава американците „да говорят спокойно и да носят голямата тояга“ без да знае, че само 12 дни по-късно завинаги ще заеме място в общественото съзнание.

Убийството на Маккинли през 1901 г. е това, което дава президентската длъжност на Рузвелт. Той полага клетва на 14 септември 1901 г. в Бъфало, Ню Йорк. На 12 октомври 1901 г. официално преименува Изпълнителния дом на Белия дом.

Един от първите му запомнящи се актове като президент е да произнесе (на 20 декември 1901 г.) реч от 20 000 думи пред Камарата на представителите, в която да поиска от Конгреса да обуздае силата на тръстовете „в приемливи граници“. Заради това си искане е наречен „разбивача на тръстове“.

Рузвелт се наслаждава на президентството и сякаш е навсякъде. Той води членовете на кабинета и свои приятели на дълги и с високо темпо преходи, боксира се в стаите на Белия дом, забавлява се с децата си и чете усърдно. Той временно губи зрението си с едното око поради боксов мач. Неговият ентусиазъм и сякаш безгранична енергия карат посланика на Великобритания да обясни иронично на свои познат

Винаги трябва да знаете, че президентът е на около шест години.

(„You must always remember that the President is about six.“)

Децата на Рузвелт са толкова популярни, колкото и той самия, като техните игри и лудории из Белия Дом често са в заглавията на вестниците. Дъщеря му Алис Лий Рузвелт е мит във Вашингтон. Запитан дали може да се справи с нея, Рузвелт отговаря

Мога или да контролирам дъщеря си, или да съм президент на страната, но не и двете.

В отговор Алис обявява, че баща ѝ „иска да е младоженеца на всяка сватба и покойника на всяко погребение“.

През 1904 г. Рузвелт се кандидатира за втори самостоятелен мандат и печели национална победа. През 1905 г. той става първият президент, който посещава Япония и Русия с цел да установи по-добри отношения с тях и да посредничи за постигане на мир между двете страни. В резултат на това Рузвелт печели Нобелова награда за мир през 1906 г. Той е първият американец с това отличие въобще.


Кръстосаната сделка

Решен да постигне, това което той нарича „кръстосана сделка“ между бизнеса и профсъюзите, Рузвелт вкарва няколко радикални закона в Конгреса. Той не е първият президент, който взема страната на работниците при спорове, но е първият, който заплашва бизнеса, че ще национализира големи части от индустрията и така принуждава двете страни да приемат назначена от него комисия, която да решава споровете по задължителен за страните начин. Той е отговорен за провеждането на реформи в бизнеса, защитата на околната среда и до известна степен е поддръжник за подобряването на междурасовите отношения и то до такава степен, че приема тъмнокожия учен Букър Вашингтон през 1901 г. на официална вечеря в Белия дом, за да обсъдят расизма. Новината за вечерята стига до пресата два дни по-късно. Публичната реакция е толкова бурна (особено в южните щати), че Рузвелт никога не повтаря този експеримент.


Бизнесът

Въпреки, че ерата на разбиване на тръстове е започната от неговия предшественик Маккинли, с назначаването на Федералната индустриално-търговска комисия през 1898, Рузвелт е човекът, който получава прякора „Разбивача на тръстове“. Веднъж станал президент, Рузвелт работи усърдно за увеличаване на регулаторната власт на федералното правителство. Той принуждава Конгреса да приеме закони, които да дадат повече власт на Междущатската търговска комисия, която по-късно разследва Рокфелер, Карнеги, Шуаб и други титани на индустрията. Под неговото ръководство федералното правителство завежда 44 иска срещу корпоративните монополи, като най-известният от тях е Нортън Секюритис на Джон Пирпонт Морган, огромна структура, имаща собственост върху железниците.

Той насърчава приемането на Закона за мелиорацията от 1902 г., който предоставя федерална помощ за възстановяването на кладенците и напоителните съоръжения и поставя 930 000 кв. км под защитата на федералното правителство. В допълнение Рузвелт успява да прокара Закон за чистотата на храната и лекарствата (1906 г.) и Закон за инспекцията на месото от същата година.


Опазване на околната среда

Той работи всеотдайно за съхранение на природните забележителности и ресурси и се счита от мнозина за първия президент, защитник на околната среда. Рузвелт заделя повече земя за федерални паркове и защитени територии от всички свои предшественици заедно. Разказва се история според която веднъж попитал своите съветници

Има ли закон, който ми забранява да обявя този остров за резерват за птици?

Когато те му казват, че няма, Рузвелт подписва документите със замах и казва:

Чудесно, тогава го обявявам.

По време на президентството си основава Службата за горите на САЩ, подписва закон за създаване на националните паркове, подписва закон за историческите паметници, с който обявява 18 монумента за такива. Територията, която по времето на Рузвелт е поставена под закрила на федералното правителство, е 930 000 кв. км.

Днес отдадеността на Рузвелт за съхраняване на околната среда е почетена като името му носят няколко национални парка.


Расата

Въпреки, че Рузвелт свършва известна работа по установяване на по-добри междурасови отношения, при него, както и при повечето лидери от Прогресивната ера, липсват инициативи по расовите въпроси. Букър Вашингтон, най-важният лидер на негрите по това време, е първият свободен цветнокож човек, който е поканен в Белия дом, акт, който предизвиква негодуванието на много лидери на Юга. Рузвелт се изказва срещу расизма и дискриминацията и назначава много негри на ниски длъжности във федералното правителство. Обявява се против сегрегацията на училищата и прекратява тази практика като губернатор на Ню Йорк. Рузвелт не одобрява антисемитизма и назначава първия евреин в президентския кабинет.

Но трябва да се знае, че Рузвелт е вярвал в „расовото наследяване“ – че хората от една раса действат по един и същи начин в обществената среда. След критиката, която получава за поканата на Букър Вашингтон, Рузвелт не се изказва публично за равенството на расите.


Изграждането на флота

Рузвелт е морски ентусиаст, който е в основата на изграждането на силна флота. Той вярва в имперската мисия на САЩ и във възможността страната да встъпи във война в Пасифика с японците. Той създава Великата бяла флота (името идва от боята, с която са боядисани корабите) и я изпраща на околосветска обиколка на добра воля, включваща и спиране в Япония. Рузвелт се надява по този начин да отслаби напрежението в американо-японските отношения и да покаже на японското правителство, а и на останалата част от света, възможността на САЩ да достигне с военната си мощ всяка точка на глобуса. Великата бяла флота се връща в страната през 1909 г. и Рузвелт има удоволствието да наблюдава пристигането ѝ малко преди да напусне офиса.

През годините няколко военни кораба от флота на САЩ са носили името на Рузвелт, а най-скорошният е самолетоносач клас Нимиц.


Панамският канал

През 1903 г. Рузвелт насърчава политическите кръгове в Панама да формират нация и да обявят независимост от Колумбия. Причината за подкрепата е отказът на колумбийските власти да приемат американското предложение за построяване на канал. Новата панамска държава продава зоната на канала на САЩ за 10 милиона долара и постепенно увеличаваща се годишна сума за плащане. Рузвелт счита, че преминаването през Панамския провлак е решаващо за защитата на американските интереси и за създаването на силна флота. Панамският канал е завършен през 1914 г. и революционизира световната търговия и пътувания.


Годините след президентството

На 23 март 1909 г. малко след напускането на длъжността президент, Рузвелт напуска Ню Йорк и се отправя на сафари в Африка. Пътуването е спонсорирано от Смитсоновия институт и Националното географско дружество, като получава внимание и от международните медии. Въпреки, че се обявява за защитник на природата, по време на пътешествието са убити над 5000 животни включително и няколко от малкото оцелели бели носорози.

Въпреки изключителната си популярност той решава да не се кандидатира за нов мандат през 1908 г., решение за което по-късно ще съжалява до края на живота си. Вместо това дава подкрепата си на своя дългогодишен приятел и военен министър Уилям Тафт, за когото смята, че ще продължи неговата политика. След победата на Тафт, Рузвелт с растящо притеснение разбира, че новият президент е далеч по-консервативен от него. Има собствена политика, която често е в противоречие с политиката, провеждана от Рузвелт преди това.

В резултат през 1912 г. Рузвелт се кандидатира за нов президентски мандат. Той търси подкрепата и номинацията на Републиканската партия, но е блокиран на Републиканския национален конвент от политическите машинации на Тафт, при все че има изключителна подкрепа, включително и смазваща победа на предварителните избори в родния щат на Тафт – Охайо. Рузвелт се отказва от републиканската подкрепа и се кандидатира от името на Прогресивната партия на САЩ, като по този начин жестоко подкопава обществената подкрепа за Тафт.

Докато провежда кампанията си в Милуоки, Уисконсин той е прострелян от съдържателя на бар Джон Шранк на 14 октомври 1912 г. Опитът за убийство е неуспешен и, макар че куршумът е заседнал в гърдите му, той успява да произнесе замислената реч.

Рузвелт не е сериозно ранен, докторите решават, че е твърде опасно да извадят куршума, който остава в него до края на живота му. Като последица от всичко това той губи изборите и разделя вота на републиканците, като печели повече гласове от Тафт, но така осигурява победата на демократа Удроу Уилсън. В следващите години Рузвелт почва да изпитва неприязън към Уилсън, която надхвърля дори тази към Тафт и особено във връзка с външната политика на Уилсън. Рузвелт обмисля, но все пак отхвърля възможността за нова негова кампания за президент през 1916 г.

Като писател той продължава да пише с изключителна страст по теми от американската външна политика до системата на парковете в страната. Едно от най-популярните му произведения е “През бразилския пущинак“, в което описва своя експедиция в бразилската джунгла заедно с бразилския изследовател Кандидо Рондон.

Рузвелт умира в съня си в Ойстер Бей, Ню Йорк на 6 януари 1919 г. вследствие на коронарен емболизъм. Синът му Арчи праща телеграма на неговите близки само с четири думи “Старият лъв е мъртъв“.


Личен живот

Въпреки, че религията на Рузвелт по рождение е холандско-реформистка, той не принадлежи към никоя деноминация като дете и поради това не се присъединява към никоя църква до 16-тата си година. Като дете посещава и презвитерианската църква. Докато учи в Харвардския университет преподава в неделното училище на епископалната църква, но само докато ректорът не открива, че Рузвелт не е кръстен.

В края на живота си, когато живее в Ойстер бей, той ходи заедно с жена си на службите в епископалната църква. А когато е във Вашингтон, посещава Реформираната църква на милостта. Като президент той твърдо се придържа към разделението на църквата от държавата и смята, че противоречи на конституцията, надписа на американските банкноти „Уповаваме се на Бог“ („In God We Trust“). Позицията му не е израз на липса на вяра, а защото е считал, че е неправилно да се слага името на Всевишния на нещо толкова обикновено като парите. Той неуспешно се опитва да премахне мотото.

През целия с жизнен път Рузвелт е бил страстен почитател на това, което той нарича „енергичен живот“. До последните си дни той редовно прави упражненията си, практикува бокс, туризъм, гребане, лов, поло и езда. Като губернатор на Ню Йорк той се боксира няколко пъти седмично със спаринг партньори – практика, която продължава и като президент до момента, при който едното му око пострадва.

На 22 години Рузвелт се жени за първата си съпруга Алис Лий. Брачната им церемония е на 27 октомври 1880 г. Тя е дъщеря на известен по онова време банкер. След смъртта ѝ се жени за Едит Кароу, с която имат пет деца.


Наследството, което оставя

„Първият“

  • Рузвелт е първият американец, удостоен с Нобелова награда – за мир през 1906.
  • На 9 ноември 1906 г. той е първият американски президент, който прави посещение извън САЩ, като посещава Панама, за да инспектира построяването на Панамския канал.
  • Рузвелт е първият президент, който плава с подводница и първият бивш президент, който лети със самолет.
  • Рузвелт е първият президент, който кара автомобил.
  • Рузвелт е първият президент, който притежава кола.
  • Рузвелт е първият президент, който кани на вечеря в Белия дом чернокож.
  • Рузвелт е първият президент, който назначава евреин в президентския кабинет.


Посмъртно връчване на Медала на честта

На 16 януари 2001 г. посмъртно е удостоен с Медала на честта от президента Бил Клинтън. Наградата е приета от името на Теди Рузвелт от неговия пра-пра-внук Туийд Рузвелт. Така за втори път в американската история баща и син са носители на Медала на честта – бригаден генерал Теодор Рузвелт II получава отличието за проявен героизъм в десанта при Нормандия. (Другата двойка баща и син, удостоени с това отличие, са Дъглас Макартър и баща му, героят от Гражданската война Артър Макартър.)


Цитати от Теодор Рузвелт

Да се притечем на помощ на един достоен за внимание и уважение народ, какъвто е българският.

Един миролюбив народ, който през вековете е устоял на мохамеданските вълни, днес е обезлюден от усилните си борби. Това е България. Европа бе спасена за втори път от този малък народ. Борбата беше успешна, но нанесе ужасни жертви. Да помогнем на този народ, който се бори срещу общия враг на християнската цивилизация, жертвайки се, за да задържи мохамеданските орди в Мала Азия.

Theodore Roosevelt, New York American, 21 January 1914. (на български – сп. Осем, бр. 6 юли 2015, стр. 71)

  • Аз съм част от всичко, което съм прочел.
    I am a part of everything that I have read.
  • Ако вярвате, че можете, вие сте изминали половината път.
    Believe you can and you’re halfway there.
  • Ако играеш, играй усърдно; но когато работиш, въобще не си играй.
    When you play, play hard; when you work, don’t play at all.
  • Ако трябва да избирам между мира и справедливостта, аз избирам справедливостта.
    If I must choose between peace and righteousness, I choose righteousness.
  • В личния живот малко хора са толкова неприятни, колкото човекът, който се хвали гръмко; и ако той не е в състояние да подкрепи думите си с дела, положението му е достойно за презрение.
    In private life there are few beings more obnoxious than the man who is always loudly boasting; and if the boaster is not prepared to back up his words his position becomes absolutely contemptible.
  • В най-лошия случай, ако (човек) не успее, ще се провали, но ще се провали, докато се е стремял към нещо голямо, така че мястото му никога няма да е сред тези студени и плахи души, които не познават нито победата, нито поражението.
    At the worst, if he fails, at least fails while daring greatly, so that his place shall never be with those cold and timid souls who know neither victory nor defeat.
  • В нашата история все още не е имало човек, който да е водил охолен живот и неговото име да си е струвало да се запомни.
    There has never yet been a man in our history who led a life of ease whose name is worth remembering.
  • В тази страна не може да има 50-50 преданост. Или човек е американец и нищо друго, или не е американец изобщо.
    We can have no „50-50“ allegiance in this country. Either a man is an American and nothing else, or he is not an American at all.
  • Вероятно най-голямата вреда от огромното богатство е тази, която ние, хората със средни възможности, сами си причиняваме, позволявайки такива пороци като завистта и ненавистта да навлязат дълбоко в нашите души.
    Probably the greatest harm done by vast wealth is the harm that we of moderate means do ourselves when we let the vices of envy and hatred enter deep into our own natures.
  • Винаги съм бил привърженик на западноафриканската пословица: „Не повишавай глас, но дръж голяма тояга в ръцете си и ще стигнеш далеч.“в писмо до Хенри Спраг, 1900
    I have always been fond of the West African proverb „Speak softly and carry a big stick; you will go far.“
  • Войните, разбира се, като правило трябва да бъдат избягвани, но те са далече пò за предпочитане от някои видове мир.
    Wars are, of course, as a rule to be avoided; but they are far better than certain kinds of peace.
  • Всеки път, когато вземаш решение, най-доброто нещо, което можеш да направиш, е да направиш нещо правилно, следващото добро нещо е да направиш нещо грешно, най-лошото е да не направиш нищо.
    In any moment of decision, the best thing you can do is the right thing, the next best thing is the wrong thing, and the worst thing you can do is nothing.
  • Големите мисли говорят само на мислещия ум, но големите дела говорят на цялото човечество.
    Great thoughts speak only to the thoughtful mind, but great actions speak to all mankind.
  • Големите работни места обикновено отиват при хората, които са доказали своята способност да надраснат малките.
    Big jobs usually go to the men who prove their ability to outgrow small ones.
  • Да се образова само умът на човека, но не моралът му, значи да се образова заплаха за обществото.
    To educate a man in mind and not in morals is to educate a menace to society.
  • Далеч по-добре е да се решиш на големи неща, да спечелиш славни триумфи, дори и маркирани със знака на провала…, отколкото да се наредиш сред тези бедни душѝ, които нито се наслаждават особено, нито страдат особено, защото живеят в някакъв сив полуздрач, който не познава нито победи, нито поражения.
    Far better is it to dare mighty things, to win glorious triumphs, even though checked by failure… than to rank with those poor spirits who neither enjoy much nor suffer much, because they live in a gray twilight that knows not victory nor defeat.
  • Девет десети от разсъдливостта е да бъдеш разсъдлив навреме.
    Nine-tenths of wisdom is being wise in time.
  • Дръж очите си в звездите, а краката си на земята.
    Keep your eyes on the stars, and your feet on the ground.
  • Единствената най-важна съставка във формулата на успеха е да знаем как да се разбираме с хората.
    The most important single ingredient in the formula of success is knowing how to get along with people.
  • Искаме да контролираме големия бизнес, така че наред с другите неща да се осигурят добри заплати за наемните работници и разумни цени за потребителите.
    We wish to control big business so as to secure among other things good wages for the wage-workers and reasonable prices for the consumers.
  • Любезността е също такъв белег на джентълмена, както и смелостта.
    Courtesy is as much a mark of a gentleman as courage.
  • Мога да управлявам Съединените щати и мога да направлявам дъщеря си Елис, но не мога да правя и едното, и другото едновременно.
    I can be President of the United States, or I can control Alice. I cannot possibly do both.
  • Момчето, което се кани да стане голям мъж, трябва да се реши не само да преодолее хиляди пречки, но и да спечели, въпреки хиляди отхвърляния и поражения.
    The boy who is going to make a great man must not make up his mind merely to overcome a thousand obstacles, but to win in spite of a thousand repulses and defeats.
  • Най-голям успех има този политик, който говори това, което мисли, но по-често и по-силно от останалите.
  • Най-голямата награда, която ни дава животът, е да се трудим усърдно за това, което наистина си струва.
    Far and away the best prize that life offers is the chance to work hard at work worth doing.
  • Най-добрият изпълнителен мениджър е този, който има достатъчно разум да си подбере добри хора, които да правят това, което той иска да правят, и достатъчно самоконтрол, за да се въздържа да не се меси, докато те го правят.
    The best executive is one who has sense enough to pick good people to do what he wants them to do, and self-restraint enough to keep from meddling with them while they do it.
  • Не критикът има значение, не човекът, който изтъква как силните се препъват или къде онези, които вършат полезни дела, са могли да ги на правят по-добре. Уважение заслужава човекът, който действително излиза на арената, чието лице е белязано от прах, пот и кръв, който се стреми към целта без страх, който греши и отново и отново не улучва целта, защото няма усилие без грешки и недостатъци; който знае какво е да си безкористен и се посвещава на кауза, която си заслужава; който в най-добрия случай достига високите постижения на триумфа, а в най-лошия случай, ако не успее, а много му се иска, знае, че мястото му никога няма да бъде сред боязливите и студени душици, които не познават нито победата, нито поражението.
    It is not the critic who counts; not the man who points out how the strong man stumbles, or where the doer of deeds could have done them better. The credit belongs to the man who is actually in the arena, whose face is marred by dust and sweat and blood; who strives valiantly; who errs, who comes short again and again, because there is no effort without error and shortcoming; but who does actually strive to do the deeds; who knows great enthusiasms, the great devotions; who spends himself in a worthy cause; who at the best knows in the end the triumph of high achievement, and who at the worst, if he fails, at least fails while daring greatly, so that his place shall never be with those cold and timid souls who neither know victory nor defeat. – из реч, изнесена в Сорбоната, Париж, 23.04.1910
  • Не ме е грижа за това какво мислят другите за това, което правя, но ме е грижа какво аз мисля, за това което аз правя. Това е именно характерът.
    I care not what others think of what I do, but I care very much about what I think of what I do! That is character.
  • Не можем да избегнем срещата с големите проблеми. Всичко, което можем да решим за себе си е, дали да ги посрещнем добре или зле.
    We cannot avoid meeting great issues. All that we can determine for ourselves is whether we shall meet them well or ill.
  • Не можем да направим най-доброто като нация, ако не знаем как да действаме заедно – така, както всеки от нас знае как да дейсва индивидуално за себе си.
    We cannot possibly do our best work as a nation unless all of us know how to act in combination as well as how to act each individually for himself.
  • Не удряй, ако е възможно и достойно да се избегне ударът; но (ако ще удряш) никога не удряй слабо.
    Don’t hit at all if it is honorably possible to avoid hitting; but never hit soft.
  • Нещата, които ще унищожат Америка, са благоденствие на всяка цена, мир на всяка цена, безопасност, вместо дълг на първо място, любов към спокойния живот… и теорията за бързо забогатяване в живота.
    The things that will destroy America are prosperity at any price, peace at any price, safety first instead of duty first and love of soft living and the get-rich-quick theory of life.
  • Ние гледаме нашето бъдеще чрез нашето минало и настояще, които са като гаранти за нашите обещания; и сме готови да устоим или да се провалим с постиженията, които сме постигнали или постигаме.
    We face the future with our past and our present as guarantors of our promises; and we are content to stand or to fall by the record which we have made and are making.
  • Никога не греши само този, който нищо не прави.
    The only man who makes no mistakes is the man who never does anything.
  • Никое голямо интелектуално постижение не е станало с големи усилия.
    No great intellectual thing was ever done by great effort.
  • Никой не е над закона и никой не е по-долу от него; не следва да искаме разрешение от никого, когато му поискаме да му се подчинява.
    No man is above the law and no man is below it; nor do we ask any man’s permission when we ask him to obey it.
  • Никой не се интересува колко знаеш, докато не разберат колкото те е грижа.
    Nobody cares how much you know, until they know how much you care.
  • Никоя страна не може дълго да издържи, ако нейните основи не са заложени дълбоко в материалното благополучие.
    No country can long endure if its foundations are not laid deep in the material prosperity.
  • Нито един народ по целия свят не е демонстрирал такава скорост на модернизация за последните 20-години, като японците и българите.в нач. на 20-ти век.
    Not a single nation around the globe has demonstrated such a speed of modernization over the past twenty years like the Japanese and the Bulgarians. – Radio Bulgaria, 04.07.2010
  • По-добре бизнесмените да вършат делата си честно, отколкото да дават част от свръхпечалбите си за благотворителност.
  • Прави това, което можеш, с това, което имаш, там, където се намираш.
    Do what you can, with what you have, where you are.
  • Първо изискване за добрия гражданин в нашата република е, че е способен и готов да работи усърдно.
    The first requisite of a good citizen in this republic of ours is that he shall be able and willing to pull his own weight.
  • Ред без свобода и свобода без ред са еднакво разрушителни.
    Order without liberty and liberty without order are equally destructive.
  • Само едно нещо е по-лошо от каменното сърце – и това е течният мозък.
    There is only one quality worse than hardness of heart and that is softness of head.
  • Със самодисциплина е възможно почти всичко.
    With self-discipline most anything is possible.
  • Тежко е да се провалиш, но по-лошо е никога да не се опиташ да успееш.
    It is hard to fail, but it is worse never to have tried to succeed.
  • Типичният порок на американската политика е избягването да се каже нещо реално за реалните проблеми.
    A typical vice of American politics is the avoidance of saying anything real on real issues.
  • Характерът е решаващият фактор в дългосрочен план за развитието на индивида – както и на нациите.
    Character, in the long run, is the decisive factor in the life of an individual and of nations alike.
  • Хората питат каква е разликата между лидера и началника. Лидерът води, а началникът тика.
    People ask the difference between a leader and a boss. The leader leads, and the boss drives.
  • Човек без никакво образование може само да очисти някой товарен вагон, докато университетски възпитаник може да открадне целия релсов път.
    A man who has never gone to school may steal from a freight car; but if he has a university education, he may steal the whole railroad.

източник: уикипедия