Теодор Траянов

псевдоними: Анжар, Т. Мур, Т. Т., Т. Тр.

роден: 30 януари 1882 г. в Пазарджик, България

починал: 15 януари 1945 г. в София, България, на 63 г.

националност: България

занимание: писател

жанр: поезия

направление: символизъм

съпруга: Елена Петерс (брак от 1906, раздяла без развод от 1912)

Теодор Василев Траянов е български поет символист, шахматист и шахматен деятел.

Биография

Младежки години

Теодор Траянов е роден на 30 януари 1882 г. в Пазарджик в семейството на съдия и учителка. Родът му произхожда от Кожле, Македония. Брат му Асен Траянов (1885-1940) е военен инженер и изследовател на Венецуела. Теодор завършва Първа мъжка гимназия в София (1899). Следва във Физико-математическия факултет на Софийския университет (1899-1900) и във Висшето техническо училище във Виена (1901-1908). Дипломира се, като архитект. Участва, като доброволец в двете балкански войни през 1912-1913. Включва се в четата на Христо Чернопеев.

Кариера

Заема различни дипломатически длъжности в Българската легация във Виена (1914-1920) и в Българското генерално консулство в Бреслау (Вроцлав, 1922). През 1921 г. временно е освободен от длъжност и пребивава в България. През 1923 г. правителството на Александър Цанков окончателно го отзовава. Траянов се завръща в родината и се отдава на литературна дейност. В периода 1926-1933 е учител в Първа мъжка гимназия в София. Член-учредител е на Македонския научен институт.

Творчество

За пръв път печата стихове през 1899 г. в сп. „Смях“.

Сътрудничи на списанията „Българска сбирка“, „Наш живот“, „Демократически преглед“, Художник, „Ново общество“, „Съвременник“, „Съвременна мисъл“, „Свобода“, „Художествена култура“, „Факел“, „Звено“, „Народ и армия“, Везни, „Парнас“, Хиперион, „Модерно изкуство“, на алманаха Южни цветове, на вестниците „Ден“, „Оса“, „Злъчка“, „Епоха“, „Вестник на жената“, „Зора“, „Литературни новини“, Мисъл, „Заря“, Литературен глас, „Литературен свят“, „Мир“, „Литературен живот“ и др. Участва в литературни сборници и антологии – „Българска антология“ (1910), „Поетична година“ (1915), „Най-отбрани песни“ (1917), „Млада България“ (1922), „Одрин“ (1923), „Лорд Байрон“ (1924). Заедно с Иван Радославов и Людмил Стоянов редактира през 1922-1931 най-голямото българско символистично списание – „Хиперион“.

Съществено влияние върху идейно-естетическото му съзряване оказва дългогодишното му пребиваване във Виена:

  • запознава се в оригинал с трудове на немски философи като Йохан Готлиб Фихте, Георг Вилхелм Хегел, Едмунд Хусерл, Фридрих Ницше, с писатели романтици и неоромантици;
  • приет е от виенската артистична бохема, свързва се с писатели като Райнер Мария Рилке, Артур Шницлер, Хуго фон Хофманстал, Стефан Георге, Херман Бар и др.
  • включва се във виенския културен живот – негова драматизация (пантомима) на „Младият крал“ от Оскар Уайлд (музика Д. Караджов) е поставена във Фолксопер (1914).

Траянов е най-последователният български поет символист, за когото символизмът е преди всичко философия. Творец с високо самосъзнание. Символистичната му поетика е по-скоро от рационален, отколкото от интуитивен тип. Заедно с Пейо Яворов Траянов е родоначалник на българския символизъм. Мнозина критици (най-вече от кръга около списание „Хиперион“) смятат стихотворението му „Нов ден“ (сп. „Художник“, 1905) за начало на символистичното направление в България. Иван Радославов провъзгласява Траянов за създател на нова епоха в българската литература.

Цялото творчество на Траянов е подчинено на стройна концепция – постигане на универсалното чрез пълното изживяване на индивидуализма („Regina mortua“, „Химни и балади“) и чрез превъплъщаване на българския дух, отразен в историческата съдба („Български балади“), националния мит („Романтични песни“) и националния гений („Пантеон“).

Като отхвърля непосредната изповедност, поетът дири надличностното, осмичното, трансценденталното. Стремежът му да проникне в мистично-ирационалните видения на душата – мъртвата царкиня, да проследи подсъзнателния ѝ живот впечатлява повече като идея, отколкото като пластичен израз. Образната система на Траянов не надхвърля символистичната конвенция и носи редица традиционни реалистично-импресионистични черти. Сред българските символисти Траянов се откроява с богоборческия и жизнеутвърждаващ дух на поезията си. Той съчетава българската магика и месианство (символ на източното присъствие в българската съдба и характер) с романтичен титанизъм (символ на освободения европейски човек). Характерни за него са митологичните образи, свързани с варварското прабитие, с богомилството и адамитството.

Въплъщение на житейското и творческото му кредо – победа на духа над материалния живот, е кн. „Пантеон“ – поетична апология на избраниците на духа, одически химн на световни и български прокълнати поети, оригинална по замисъл и артистично превъплъщение антология, която има известно сходство с „На Острова на блажените“ на Пенчо Славейков.

Траянов е автор на статии и рецензии за литература, театър и музика, печатани предимно в сп. „Хиперион“.

Превежда драмите „Ричард III“ от Уилям Шекспир, „Фиеско“ от Фридрих Шилер, „Шутът Тантрис“ от Е. Хард, „Принц фон Хомбург“ от Хайнрих фон Клайст, поставяни в Народния театър в София. Адаптира на български език произведения за деца.

Псевдоними: Анжар, Т. Мур, Т. Т., Т. Тр.

Шахмат

Траянов започва да се занимава с шахмат като ученик в Първа мъжка гимназия под влиянието на тогавашния директор Кунчо Кутинчев. През 1898 г. в София играе в първото официално шахматно състезание в България с професора по математика Димитър Табаков, като завършват наравно 3:3. Впоследствие развива шахматния си талант във Виена. През 1907 г. печели първото неофициално първенство по шахмат, провело се в кафене „Смолницки“, като побеждава във всички партии. През 1931 г. става председател на новоучредения Българския шахматен съюз. На 13 април 1936 г. играе партия, която завършва наравно с Александър Алехин на сеанса му в София.

Съчинения

  • Regina mortua. Стихотворения. 1909
  • Химни и балади. Избрани стихотворения. 1902-1909. 1912
  • Български балади. 1921, 1995
  • Песен на песните. 1923
  • Романтични песни. София, 1926
  • Освободеният човек. 1905-1911, 1929
  • Пълно събрание на съчиненията: Т. 1-3: Т. 3 София: Ст. Атанасов 1929.
  • Декламаториум. Най-популярни песни и поеми. 1932
  • Пешо чорлавият. Истории за непослушни деца. Нагодил на бълг. ез…, 1933
  • Пантеон, 1934.
  • Най-хубавите басни за деца. Нагодил на бълг. ез… 1934
  • Едно, две, три… Стихове от… Пантеон. 1934
  • Земя и дух. 1921-1926. Кн. 1. 1941
  • Избрани стихотворения. 1966
  • Избрани творби. 1981
  • Венчани духовно Дневник и стихотворения: Писма от Теодор Траянов. София УИ „Св. Кл. Охридски“ 2000.

източник: уикипедия