родена: 23 януари 1930 г. в Дворишти, Ленинградска област, СССР

починала: 1 юли 1944 г. в Шатки, Нижегородска област, СССР, на 14 г.

националност: Русия

Татяна Николаевна Савичева (на руски: Татья́на Никола́евна Са́вичева) е ученичка от Ленинград, живяла по време на 900-дневната блокада на Ленинград по време на Втората световна война. Тя започва да води дневник по време на блокадата в тетрадка, оставена от нейната сестра. В този дневник има само 9 листа, като на 6 от тях са датите на смъртта на нейните близки роднини.

Днес този дневник е изложен в Историческия музей на Ленинград, а негово копие е изложено в параклиса на Пискарьовското мемориално гробище в Санкт Петербург. На 31 май 1981 г. на Шатковското гробище е издигнат паметник – мраморен надгробен камък и бронзов барелеф на Таня. В нейна памет, на нейно име е кръстен астероид – Таня 2127.

Кратка биография

Родена на 23 януари 1930 г. Таня е най-малкото дете в семейството на хлебар и шивачка. Нейният баща умира, когато Таня е на шест години, оставяйки майка ѝ Мария с пет деца – три момичета, Таня, Женя (Евгения) и Нина и две момчета, Михаил и Льока (Леонид).

Семейството планира да прекара лятото на 1941 г. в провинцията, но инвазията на Съветския съюз на 22 юни разстройва техните планове. Всички с изключение на Михаил (Миша), който вече е напуснал, решават да останат в Ленинград. Всеки от тях работи за подкрепа на армията:

• Мария шие униформи,
• Льока работи като плановик в Адмиралтейството,
• Женя – в завод за боеприпаси,
• Нина – в изграждането на градски укрепления,
• двамата чичовци, чичо Вася и чичо Льоша, служат в противосамолетната отбрана,
• Таня, която по това време е на 11 години, копае окопи.

Един ден Нина отива да работа и никога не се връща, тя е изпратена на Ладожкото езеро и след това спешно евакуирана. Семейството не знае за това, защото комуникациите са изключително затруднени, а и по това време има въздушни бомбардировки, затова я считат за починала.

Дневникът на Таня Савичева

Произход

След няколко дни, в памет на Нина, майка ѝ Мария Игнатиевна дава на Таня малък бележник, който е принадлежал на сестра ѝ, и това става по-късно дневникът на Таня. Таня има истински дневник, дебела тетрадка, където записва всичко важно в живота си, но го изгаря, когато нищо друго не остава, за да се пали печката през зимата, но тя пощадява бележника на сестра си.

Съдържание

28 декември 1941 година. Женя умря в 12 часа сутринта.

Баба умря на 25 януари 1942 година, в 3 часа през деня.

Льока умря 17 март в 5 часа сутринта.

Чичо Вася умря на 13 април в 2 часа.

Чичо Льоша – 10 май в 4 часа през деня.

Мама – 13 май в 7.30 сутринта.

Савичеви умряха.

Умряха всички.

Остана само Таня.

Първият запис в него се появява на 28 декември 1941 г. Всеки ден Женя става сутрин, когато е още тъмно навън. Тя върви 7 км пеша до централата, където работи в продължение на две смени всеки ден. След работа дарява кръв. Отслабналото ѝ тяло не понася изпитанията. Тя почива в завода, където работи. След нея умира баба Евдокия Григориевна. След това брат ѝ Льока. Един след друг умират чичо Вася и чичо Льоша. Нейната майка е последната. Таня остава съвсем сама.

През август 1942 г. тя е едно от 125-те деца, които са спасени от Ленинград и доведени първо в село Шатки, а след това в село Красен бор. Децата са физически изтощени, но само 5 от тях се оказват инфекциозно болни. Единственото дете с туберкулоза се оказва Таня Савичева. Държат я изолирана от другите деца и има контакт само с медицинската сестра. Всички оцеляват, с изключение на Таня.

Анастасия Карпова, учител в сиропиталището на Красен бор, изпраща писмо до брата на Таня, Михаил, който по случайност се намира извън Ленинград през 1941 г. Тя пише:

Таня засега е жива, но не изглежда здрава, лекарят, който я посети наскоро, казва, че е много болна. Тя се нуждае от почивка, специални грижи, добра храна, по-добър климат и най-вече майчинска грижа.

През май 1944 г. Таня е изпратена в болницата в Шатки, където умира месец по-късно, на 1 юли, от чревна туберкулоза.

източник: уикипедия