рождено име: Роджър Кийт Барет
роден: 6 януари 1946 г. в Кеймбридж, Англия
починал: 7 юли 2006 г. в Кеймбридж, Англия, на 60 г.
националност: Англия
професия: музикант
музикална кариера:
- стил: психеделичен рок, психеделика, спейс рок, арт рок, блус рок
- инструменти: китара
- активни години: 1964 -1974
Роджър Кийт „Сид“ Барет (на английски: Roger Keith „Syd“ Barrett) е английски рок китарист и вокалист. Барет гори ярко, но за кратко, оставяйки неизличим белег върху психеделик-рока и прогресив-рока като основател и първоначален певец, текстописец и основен китарист на „Пинк Флойд“.
Още
Отговорен е за голяма част от техния първи албум от 1967 г. „Музикантът пред портите на зората“, но напуска „Пинк Флойд“ в началото на 1968 г., след като нестабилното му поведение го прави твърде труден за общуване (той се появява в няколко парчета от следващия им албум, „Чиния, пълна с тайни“). Такова е положението му в оригиналния състав, че малко наблюдатели мислят, че групата ще оцелее след заминаването му. Всъщност първоначалното ръководство на групата решава да продължи със Сид и да остави останалите да се справят сами. „Пинк Флойд“ никога повече не възвръщат закачливия хумор и луда енергия от работата си с Барет.
След период на „зимен сън“ Барет се появява отново през 1970 г. с два албума, „Лудият се смее“ и „Барет“, в които личи значителна подкрепа от неговите предишни колеги (особено от заместника му Дейвид Гилмор, който участва в повечето записи).
Членове на групата „Софт Машийн“ също свирят в записите на тези плочи, които съдържат грубо, недовършено и фолклорно усещане. Ексцентричният хумор на Барет, хитрата игра на думи и заразителните мелодии се редуват от брилянтни до хаотични в неговите соло албуми. Недостигайки напрегнатата мощ на неговите записи с „Пинк Флойд“ през 1967 г., те въпреки всичко остават пленителни и вълнуващи погледи в съзидателната душа, която се проваля твърде рано след прекалено много слава и наркотици. С нарастващи психологически проблеми, Барет се оттегля в почти пълно уединение след тези два албума. Той не реализира повече материали и рядко се показва пред публика, оставен сам да свири.
Въпреки че не привличат голямо внимание с появата си, неговите албуми събират многобройни верни слушатели. Музиката и мистиката на Барет осъществяват трайно влияние, което продължава да нараства две десетилетия след това. По-късно нова вълна от психеделик, като Джулиън Коп, „Телевижън Персоналитис“ и специално Робин Хичкок съзнават огромното влияние на Барет върху тяхната работа. Култът към Барет се разширява достатъчно, за да оправдае издаването на един цял албум с ранни нереализирани материали, наречен „Опел“, късно през 80-те, както и неговите записи по Би Би Си.
След като страда над 30 години от диабет, Сид Барет умира на 7 юли 2006 г. от усложнения, възникнали от болестта.
източник: уикипедия
