Сюли Прюдом

Роден: 16 март 1839 г. в Париж, Франция

Починал: 6 септември 1907 г. в Шатне Малабри, департамент О дьо Сен, Франция, на 68 г.

Националност: Франция

Професия: поет, чиновник в нотариална кантора

Литературен псевдоним: Сюли Прюдом

Жанрове: стихотворение, есе

Направление: парнасизъм, символизъм

Награди: Нобелова награда за литература (1901)

Рене Франсоа Арман Прюдом (на френски: René Armand François Prudhomme), известен като Сюли Прюдом (на френски: Sully-Prudhomme), е френски поет и есеист, носител на Нобелова награда за литература за 1901 г.

Биография и творчество

Роден е на 16 март 1839 г. в Париж, Франция, в семейството на търговец. Баща му умира, когато той е едва 2-годишен и детството му преминава в изключителна бедност. Майка му е принудена да се пресели в къщата на брат си.

Прюдом учи в лицея „Бонапард“ като любимите му предмети са математиката, философията и класически езици. Сериозно заболяване на очите го принуждава да се откаже от намерението си да учи в политехническото училище и да стане инженер. За да изкарва прехраната си, става служител в стоманолеярния завод „Шнайдер – Крьозо“, но скоро напуска и се връща в Париж, където известно време учи право.

През 1960 постъпва като чиновник в кантора на нотариус, а вечер изучава литература, философия, пише поезия и през 1865 излиза от печат първият му поетичен сборник „Строфи и поеми“ (на френски: Stances et Poèmes), подписан с псевдонима Сюли Прюдом – пълното име на баща му.

Френският критик Шарл-Огюстен дьо Сент-Бьов дава висока оценка на тази първа книга, а всеобщото одобрение го окуражава да се посвети изцяло на литературата. Прюдом става своеобразен литературен манифест на група млади поети, които се бунтуват срещу лирическата екзалтираност на романтическата школа и наричат себе си „парнасци“.

През 1870 започва Френско-пруската война и Прюдом постъпва като доброволец в опълчението. Продължителната обсада на Париж от пруската армия и тежкият живот във военното време съсипват здравето му и той получава парализа на нозете. По време на лечението пише патриотични стихове, които излизат в книгата „Военни впечатления“ (на френски: Impressions de la guerre, 1870).

През 1881 е избран за член на Френската академия. През 1901 става първият лауреат на Нобелова награда за литература: „за забележителни литературни достойнства, висок идеализъм и художествено съвършенство, а също за необичайно съчетание на душевност и талант, за което свидетелстват неговите книги“.

Международният спор и жестоката критика от страна на някои литературни среди, които считат, че Прюдом не е достоен за тази премия, влошават здравето му. Заради парализата той не участва лично при награждаването и дипломата му на лауреат е връчена на посланика на Франция в Швеция. Нобеловата премия той подарява за издаване на първи поетични книги на млади френски поети.

Умира на 6 септември 1907 г. във вилата си в Шатне Малабри край Париж на 68-годишна възраст. Погребан е в гробището Пер Лашез.

По стихове на Прюдом Габриел Форе и Цезар Франк създават музика.

източник: уикипедия