Стоян Стоянов

роден: 12 март 1913 г. в с. Галата, Варна, България

починал: 13 март 1997 г. в Карлово, България, на 84 г.

националност: България

професия: военен летец

Стоян Илиев Стоянов е български военен летец и въздушен ас от Втората световна война. Той е летецът-изтребител с най-много въздушни победи в историята ни.

Биография

Стоян Илиев Стоянов е роден на 12 март 1913 г. в с. Галата, Варненско. Баща му Илия Стоянов е знаменосец на 8-и приморски пехотен варненски полк и загива в Първата балканска война на 16 октомври 1912 г. при атаката на Люлебургаз.

Стоян Стоянов завършва училището за сираци във Варна, а през 1934 г. Духовната семинария.

Обучава се във 57-и випуск на Военното Н.В. училище и през 1937 г. му е присвоено звание подпоручик и специалност летец-пилот. През 1938 г.е включен в групата за специализация във Висшата изтребителна школа „Вернойхен“, Германия. Преминава подготовка за летци изтребители и инструкторска работа на самолет Месершмит 109.

В България се завръща през юли 1939 г. и е назначен на служба във Висшата изтребителна школа в Карлово. През 1940 г. във Въздушни войски постъпват на въоръжение самолетите Месершмит 109Е. Стоян Стоянов е изпитател на новопристигналите самолети и инструктор в школата за подготовка на български летци. От 1942 г. е командир на 682-ро ято на летище Балчик.

Участва активно във Втората световна война в състава на 3/6 изтребителен орляк от 6-и изтребителен полк. В периода август 1943 г. – септември 1944 г. със самолет Месершмит 109 провежда 35 бойни полета, участва в 15 въздушни боя. Сваля 3 бомбардировача: 2 Б-24 „Либърейтър“ , 1В-17„Фортрес“ , 2 изтребителя Р-38 „Лайтнинг“, поврежда и извежда от строя 5 противникови самолета.

Във втората фаза на войната срещу Германия участва в осигуряване бойните действия на щурмовата авиация и сухопътните войски до ноември 1944 г. След 9 септември 1944 г. последователно е командир на 36-и изтребителен полк, командир на изтребително-щурмова школа, през 1947 г. е инспектор по Изтребителната авиация към ПВО, от 1951 г. заместник-командващ ПВО, през 1953 г. е началник на Главен команден пункт на ВВС. От 1954 до 1956 г. работи в ДОСО (Доброволна организация за съдействие на отбраната) за подготовка на млади летци в аероклубовете. Присвоени военни звания – капитан, майор, подполковник, полковник.

След уволнението си 30 години работи в Рилския манастир, където е фондовик, а по-късно екскурзовод в Националния музей „Рилски манастир“.

Автор е на книгата „Ние бранихме тебе, София“.

Като запасен офицер е произведен в чин генерал-майор през 1992 г.

Умира на 13 март 1997 г. в Карлово.

източник: pan.bg