роден: 7 януари 1856 г. в Елена, Османска империя

починал: 3 август 1927 г. в София, Царство България, на 71 г.

погребан на: Централни софийски гробища, София, България

националност: България

професия: юрист, писател, политик

образование:

• Галатасарайски лицей
• Екс ан Прованс, Франция

работил в: Софийски университет „Св. Климент Охридски“

политика:

• народен представител в: III ВНС, VIII ОНС, XIII ОНС

семейство:

• баща: Никола Михайловски
• майка: Елена Михайловска
• братя / сестри:
  • полк. Михаил Михайловски
  • Иларион Михайловски
  • Христо Михайловски
  • Борис Михайловски
  • Любен Михайловски
  • Йордана Михайловска
• съпруга: Райна Михайловска (Петрович)
• деца: 1 (неизв.)

Стоян Николов Михайловски е виден български писател и общественик, политик, председател на Върховния македоно-одрински комитет. Автор е на стихотворението „Кирил и Методий“, което се превръща във всеучилищен химн, след като Панайот Пипков създава музиката за него.

Биография

Роден е в Елена на 7 януари 1856 г. и е потомък на стар възрожденски високо просветен род – син е на Никола Михайловски и племенник на Иларион Макариополски. Учи в Търново (1865 – 1868), а през 1872 г. завършва френския султански лицей „Галатасарай“ в Цариград, където е съученик на Константин Величков. След това от 1872 до 1874 г. е български учител в Дойран, а през 1875 г. заминава за Франция, за да следва право в университета в Екс ан Прованс..

След 1878 г. Стоян Михайловски работи като адвокат и съдия в Свищов, в новообразуваното Княжество България. Член е на Свищовския съдебен съвет (1878 – 1879), главен редактор (1880) на вестник „Народний глас“ в Пловдив, Източна Румелия и началник на отделение в българското Министерство на външните работи (1880).

Отново заминава за Франция, за да довърши прекъснатото си поради войната образование и в 1883 г. завършва право и става главен секретар на Министерството на правосъдието (1883 – 1884), член на Русенския апелативен съд (1887) и учител по френски език в Русенската мъжка гимназия (1889).

През 1886 г. е избран за депутат в Третото Велико Народно събрание и участва в избора на нов български княз през април на следната 1887 г.

Става извънреден преподавател по френски език в Юридическия (1892 – 1894) и в Историко-филологическия факултет (1897 – 1899) и доцент по всеобща литературна история (1895 – 1899) във Висшето училище в София. От 1892 г. е дописен член, а от 1898 г. действителен член на Българското книжовно дружество. През 1894 – 1896 г. отново е депутат в Осмото Народно събрание.

Начело на Върховния комитет

Стоян Михайловски активно участва в дейността на Македоно-одринската организация. На Осмия македоно-одрински конгрес през април 1901 г. защитава еволюционистката стратегия, поддържана и от привържениците на ВМОРО, срещу революционерите сарафисти. На 7 април близкият до монарха Фердинанд I Михайловски е избран за председател на Върховния македоно-одрински комитет като балансираща фигура между цончевистите (Иван Цончев), сарафистите и привържениците на ВМОРО. След конгреса обаче във възгледите му настъпва сериозна преориентация. През юни 1901 г. по време на голяма обиколка в страната на митинг във Варна произнася реч, изпълнена с остри нападки срещу Фердинанд и опитите му за намеса в македоно-одринското дело. Михайловски обявява, че Македоно-одринската организация е на път да попадне в ръцете на анархо-терористичната стихия, в която поставя както социалистите, така и сарафистите като Симеон Радев.

На Деветия македоно-одрински конгрес през юли-август 1901 г. Михайловски изнася в десет точки вижданията си за положението в Македоно-одринската организация. Консервативният по своите убеждения и характер Михайловски определя като язва и проказа делото на анархистите и терористите, които като стихия се надигали и подкопавали устоите на организацията и на цялото общество. Конгресът отново избира Михайловски за председател, но действителното ръководство е в ръцете на генерал Иван Цончев и функциите на председателя са сведени до чисто представителни. Михайловски обаче се опитва да играе по-голяма от отредената му роля по време на последвалия голям разкол в организацията, довел до появата на два комитета – цончевистки и опозиционен на сарафисткото и вморовското крило.

На 23 ноември 1901 г. урежда в дома си тайна среща с представители на опозицията в МОО и привържениците на ВМОРО Андрей Ляпчев, Димитър Ризов, Христо Станишев, Тома Карайовов и Евтим Спространов, за да обсъдят подготовката на извънреден конгрес, който да отстрани офицерите от ръководството. Подобни действия на Михайловски карат офицерите да обмислят отстраняване на Михайловски. В писмо до Александър Протогеров от 4 януари 1902 г. Цончев пише „тоя човек колкото по-скоро се отстрани от организацията, толкова по-добре“. На 6 февруари Михайловски си подава оставката, но другите членове, и най-вече Цончев, успяват да го убедят да я оттегли, за да не се внася допълнително напрежение в организацията.

През 1903 г. е избран за депутат в Тринадесетото Народно събрание. Заради статията „Потайностите на българския дворец“ във вестник „Ден“ от 1904 г., насочена срещу княз Фердинанд I, е осъден условно.

През 1905 г. се оттегля от активна обществена и редакторска дейност. Сътрудничи на „Църковен вестник“. В последните години от живота си декларира симпатии към фашизма, описвайки го като „доктрина на разумно и логично градене“, която „укрепява, ободрява, оживотворява“.

Известен с псевдонимите: Драгостин Истров, Драгостин Истров Муслак, Де Профундис, De Profundis, Викентий Розенберг, Евгений Рязков, Стоян Стрелков.

Творчество

Литературната си дейност започва през 1872 в сп. „Читалище“ (Цариград). Печата и в „Периодическо списание на БКД“, сп. „Мисъл“ и в. „Ден“. Сътрудничил е и на „Църковен вестник“. Творчеството на Михайловски е жанрово многообразно – пише епиграми, афоризми, басни, пародии, публицистика, философско-моралистични творби, поеми и драми.

Секира и търнокоп
Един ръждясал търнокоп, не знам къде забравен,
попитал лъскава една секира: „Що блести
всегда лицето ти?
И аз съм от желязо уж направен,
защо не съм кат тебе гладък, чист,
лъчист?
Отгде изхожда между нас
подобна разлика?…“ Секирата тогаз
отвърнала: „Аз всеки ден отивам на гората,
сека дърва… Лъскавината
в труда намярвам аз,
в труда стои, другарю мой, хубавината…“


ПАУН И ЛЯСТОВИЧКА
Паун запитал лястовичка:
– Какво приказват зарад мене
между небесното крилато население?
– За тебе — възразила мъничката птичка, —
откак се щурам аз из сините простори,
едно и също нещо се говори!…
– Че съм най-драголюбен хубавец,
нали?…
– Че си богато пременен глупец!

източник: уикипедия