Стоян Михайловски

роден: 7 януари 1856 г. в Елена, Османска империя

починал: 3 август 1927 г. в София, Царство България, на 71 г.

националност: България

професия: писател, политик

народен представител в: III ВНС, VIII ОНС, XIII ОНС

Стоян Николов Михайловски е виден български писател и общественик, политик, председател на Върховния македоно-одрински комитет. Автор е на стихотворението „Кирил и Методий“, което се превръща във всеучилищен химн, след като Панайот Пипков създава музиката за него.

Биография

Роден е в Елена в 1856 г. и е потомък на стар възрожденски високо просветен род – син е на Никола Михайловски и племенник на Иларион Макариополски. Учи в Търново (1865-1868), а през 1872 г. завършва френския султански лицей „Галатасарай“ в Цариград, където е съученик на Константин Величков. След това от 1872 до 1874 г. е български учител в Дойран, а през 1875 г. заминава за Франция, за да следва право в университета в Екс ан Прованс.

След 1878 г. Стоян Михайловски работи като адвокат и съдия в Свищов, в новообразуваното Княжество България. Член е на Свищовския съдебен съвет (1878-1879), главен редактор (1880) на вестник „Народний глас“ в Пловдив, Източна Румелия и началник на отделение в българското Министерство на външните работи (1880).

Отново заминава за Франция, за да довърши прекъснатото си поради войната образование и в 1883 г. завършва право и става главен секретар на Министерството на правосъдието (1883-1884), член на Русенския апелативен съд (1887) и учител по френски език в Русенската мъжка гимназия (1889).

В 1886 г. е избран за депутат в Третото Велико Народно събрание и участва в избора на нов български княз през април на следната 1887 г.

Става извънреден преподавател по френски език в Юридическия (1892-1894) и в Историко-филологическия факултет (1897-1899) и доцент по всеобща литературна история (1895-1899) във Висшето училище в София. От 1892 г. е дописен член, а от 1898 г. действителен член на Българското книжовно дружество. В 1894-1896 година отново е депутат в Осмото Народно събрание.

Начело на Върховния комитет

Стоян Михайловски активно участва в дейността на Македоно-одринската организация. На Осмия македоно-одрински конгрес през април 1901 г. защитава еволюционистката стратегия, поддържана и от привържениците на ВМОРО, срещу революционерите сарафисти. На 7 април близкият до монарха Фердинанд I Михайловски е избран за председател на Върховния македоно-одрински комитет като балансираща фигура между цончевистите, сарафистите и привържениците на ВМОРО. След конгреса обаче във възгледите му настъпва сериозна преориентация. През юни 1901 г. по време на голяма обиколка в страната на митинг във Варна произнася реч, изпълнена с остри нападки срещу Фердинанд и опитите му за намеса в македоно-одринското дело. Михайловски обявява, че Македоно-одринската организация е на път да попадне в ръцете на анархо-терористичната стихия, в която поставя както социалистите, така и сарафистите като Симеон Радев.

На Деветия македоно-одрински конгрес през юли-август 1901 г. Михайловски изнася в десет точки вижданията си за положението в Македоно-одринската организация. Консервативният по своите убеждения и характер Михайловски определя като язва и проказа делото на анархистите и терористите, които като стихия се надигали и подкопавали устоите на организацията и на цялото общество. Конгресът отново избира Михайловски за председател, но действителното ръководство е в ръцете на генерал Иван Цончев и функциите на председателя са сведени до чисто представителни. Михайловски обаче се опитва да играе по-голяма от отдредената му роля по време на последвалия голям разкол в организацията, довел до появата на два комитета – цончевистки и опозиционен на сарафисткото и вморовското крило.

На 23 ноември 1901 г. урежда в дома си тайна среща с представители на опозицията в МОО и привържениците на ВМОРО Андрей Ляпчев, Димитър Ризов, Христо Станишев, Тома Карайовов и Евтим Спространов, за да обсъдят подготовката на извънреден конгрес, който да отстрани офицерите от ръководството. Подобни действия на Михайловски карат офицерите да обмислят отстраняване на Михайловски. В писмо до Александър Протогеров от 4 януари 1902 г. Цончев пише „тоя човек колкото по-скоро се отстрани от организацията, толкова по-добре“. На 6 февруари Михайловски си подава оставката, но другите членове, и най-вече Цончев, успяват да го убедят да я оттегли, за да не се внася допълнително напрежение в организацията.

В 1903 г. е избран за депутат в Тринадесетото Народно събрание. Заради статията „Потайностите на българския дворец“ във вестник „Ден“ от 1904 г., насочена срещу княз Фердинанд I, е осъден условно.

През 1905 г. се оттегля от активна обществена и редакторска дейност. Сътрудничи на „Църковен вестник“. В последните години от живота си декларира симпатии към фашизма, описвайки го като „доктрина на разумно и логично градене“, която „укрепява, ободрява, оживотворява“.

Известен с псевдонимите: Драгостин Истров, Драгостин Истров Муслак, Де Профундис, De Profundis, Викентий Розенберг, Евгений Рязков, Стоян Стрелков.

Творчество

Литературната си дейност започва през 1872 в сп. „Читалище“ (Цариград). Печата и в „Периодическо списание на БКД“, сп. „Мисъл“ и в. „Ден“. Сътрудничил е и на „Църковен вестник“. Творчеството на Михайловски е жанрово многообразно – пише епиграми, афоризми, басни, пародии, публицистика, философско-моралистични творби, поеми и драми.

  • Сцени от парламентарния живот в България. 1884
  • Бог. Библейски стихотворения. 1889
  • Поема на злото. 1889 (1939, 1943)
  • Novissima verba. Стихотворения. Т. 1. 1889
  • Железни струни. Стихотворения. 1890
  • Currente calamo. Краевековни стихотворения. 1890
  • Книга без заглавие. Стихотворения. Ч. 1. 1892
  • Сатири. Нашите писачи и газетари. 1893
  • Философически и сатирически сонети. 1895
  • Книга за българския народ. 1897 (1931, 1938, 1946, 1991)
  • По прекия друм. Бележки и размишления. 1901
  • Пробуда и възход. 1902
  • Книга за оскърбените и онеправданите. 1903
  • Източни легенди. 1904
  • Днес чук, утре наковалня. 1905
  • От развала към провала. Диалогизирани очерки. 1905
  • Словоборците станаха богоборци. Поема. 1908
  • Позив към българския народ и българската интелигенция. Ч. 1. 1911
  • Съчинения. Т. 1. 1918
  • Избрани творения. 1931 (1938)
  • Съчинения. Т. 1 – 3. Избр. творения. Книга за българския народ. Поема на злото. 1938 – 39
  • Събрани басни. 1939
  • Неиздадени съчинения. Т. 1 – 2. Увод, бел. и уредба от Ив. Богданов. 1940-41
  • Божествен размирник. Под. ред. на Ив. Богданов. 1943
  • Избрани съчинения. Т. 1. 1947. Т. 5. 1948
  • Избрани стихотворения. Антология. 1948
  • Избрани съчинения. В 2 т. 1960
  • Басни. Епиграми. Сатири. Лирика. 1967
  • Стихотворения. 1967
  • Епиграми. 1969
  • Избрани творби. 1974
  • Избрани творби. 1987 (1986)
  • Божествен размирник. Философска поезия и проза. Съст. и предг. Атанас Натев. 1987.

Секира и търнокоп

Един ръждясал търнокоп, не знам къде забравен,
попитал лъскава една секира: „Що блести
всегда лицето ти?
И аз съм от желязо уж направен,
защо не съм кат тебе гладък, чист,
лъчист?
Отгде изхожда между нас
подобна разлика?…“ Секирата тогаз
отвърнала: „Аз всеки ден отивам на гората,
сека дърва… Лъскавината
в труда намярвам аз,
в труда стои, другарю мой, хубавината…“

източник: уикипедия