Степан Макаров

роден: 27 декември 1848 г. в гр. Николаев, Руска империя (дн. Украйна)

починал: 31 март 1904 г. до Порт Артур, Китай, на 55 г.

националност: Русия

научна дейност в област: Океанография

баща: Осип Макаров

майка: Елизабет Кирилова

Степан Осипович Макаров е руски флотоводец, изследовател, океанограф, вицеадмирал, участник в Руско-турската война (1877-1878) и Руско-японската война (1904-1905), учен-теоретик на военноморското дело.

Произход и младежки години (1848-1865)

Роден е на 27 декември 1848 г. в град Николаев, Руска империя (сега в Украйна), в семейство на флотски офицер. През април 1858 г., заедно със семейството си, се преселва в град Николаевск на Амур във връзка с преместването на баща му в Сибирската флотилия. През септември същата година продължава семейната традиция и постъпва в Морското училище в града, което завършва на 23 април 1865 г. първи по успех. По време на обучението си през 1861 плава в Японско море, а от юли 1863 до май 1864 в състава на руската тихоокеанска ескадра до бреговете на Северна Америка, като пресича Тихия океан.

Военноморска кариера и изследователска дейност (1866-1901)

Служба на корвета „Асколд“ и „Дмитрий Донски“ (1866-1876)

От ноември 1866 до 31 май 1867 г. служи на корвета „Асколд“, с който плава по маршрута Нагазаки – нос Добра надежда – Кронщад. На 14 юли 1867 е произведен в гардемарин и служи в I-и Флотски екипаж на Балтийско море, където пребивава до 1876.

От септември 1867 до юни 1868 г. плава на корвета „Дмитрий Донски“, а през октомври публикува в „Морски сборник“ първата си научна работа „Инструмент Адкинса для определения девиации в море“. От септември 1868 до май 1869 г. на същия кораб извършва задгранично плаване и на 24 май 1869 е произведен в мичман.

По време на своите плавания изобретява и внедрява през януари-март 1870 г. т.н. пластир за запълване на пробойните на корабите, получени в резултат на сблъскване в скали или от снаряди. За своето изобретение на 1 януари 1871 е произведен в чин лейтенант и награден с 200 рубли. През декември 1873 е командирован на световното изложение във Виена, където демонстрира своето изобретение.

Служба в Черноморския флот (1876-1882)

През 1876 г. е преместен в Руския Черноморски флот. По негово предложение и настояване параходът „Велик княз Константин“, на който е командир, е приспособен да превозва минни катери за действия срещу противникови кораби, основоположник на използването в бойни действия на миноносните кораби и торпедните катери. По време на Руско-турската война (1877-1878), минните атаки на лейтенант Степан Макаров парализират османския военен флот в Черно море.

На 29 октомври 1880 г. е назначен за командир на кораба „Таман“, с който през 1881 извършва хидрографски изследвания в протока Босфор и доказва наличието на повърхностно и дълбоководно течения в протока. За това си откритие е удостоен с премия от Руската академия на науките. На 1 януари 1881 е произведен в капитан 1-ри ранг.

Служба в Балтийския флот (1882-1894)

През февруари 1882 г. е върнат в Балтийския флот и назначен за командващ Практическата ескадра на флота, на която се провеждат практически занятия на бъдещите моряци, завършващи морските училища в Русия.

На 17 септември 1885 е назначен за командващ на корвета „Витяз“, с който от 24 май 1886 до 25 юни 1889 извършва околосветско плаване, като провежда систематични океанографски, хидрографски и метеорологични работи в северната част на Тихия океан, Индийския океан, Атлантическия океан, Червено, Средиземно и Егейско море (1886-1888).

На 1 януари 1890 г. за отлична 25-годишна служба е произведен в контраадмирал и назначен за младши флагман на Балтийския флот, а на 8 октомври 1891 – за главен инспектор на морската артилерия.

През октомври 1892 г. патентова ново откритие – бронебойно калпаче на снарядите използвани от корабната артилерия, което повишава многократно ефекта на бронебойните снаряди.

Служба в Средиземноморския флот (1894-1896)

На 7 ноември 1894 г. е назначен за командващ ескадра в Средиземно море, с която извършва през 1895 плаване до Тихия океан. По суша пресича Северна Америка от запад на изток и през Атлантическия океан се завръща в Европа през 1896 г., като по този начин извършва второ околосветско пътешествие. На 20 август 1896 е повишен в звание вицеадмирал.

Полярни експедиции (1899-1901)

След като се връща в Петербург от околосветското си пътешествие през 1897 г. Макаров подава в Морското министерство докладна записка, в която излага своите идеи за строителство на мощен ледоразбивач с оригинална конструкция, способен да плава в полярните ледове. На 17 октомври 1898 в корабостроителницата в Нюкасъл, Англия, е спуснат на вода ледоразбивача „Ермак“, с който от 21 февруари до 4 март 1899 прави пробни плавания във Финския залив. Същата година от юни до август с „Ермак“ прониква на север от Шпицберген до 81º 21` с.ш.

От 27 март до 30 август 1901 на същия кораб плава в Баренцово море и изследва бреговете на архипелага Земя на Франц Йосиф и Нова Земя.

Последни години (1901-1904)

На 9 февруари 1904 е назначен за командващ на Тихоокеанския флот на Русия по време на Руско-японската война (1904-1905). Загива на 31 март 1904 г. в 9 часа и 39 минути на броненосеца „Петропавлоск“, който потъва след натъкване на японска мина близо до Порт Артур, Китай.

Петдесет и пет години живот отмерва съдбата на Макаров. Свършеното от него за тези 55 години, обаче се равняват на няколко живота. Научни изследвания и трудове, околосветски плавания, изобретения и усъвършенствания на навигационни и научни прибори, конструкции на кораби, артилерийски снаряди, смело внедряване в практиката на морското дело новите достижения на науката. Главно за него обаче винаги остава военния флот и морската слава на Русия.

Памет

Неговото име носят

  • Географски обекти:
    • връх Макаров, на остров Сахалин;
    • връх Макаров на остров Западен Шпицберген в архипелага Шпицберген;
    • град Макаров на остров Сахалин;
    • залив Макаров на Баренцово море, на югоизточното крайбрежие на остров Хукер в архипелага Земя на Франц Йосиф;
    • залив Макаров на Карско море, на източното крайбрежие на остров Междушарски, покрай западния бряг на Северния остров на Нова земя;
    • залив Макаров, на крайбрежието на остров Итуруп в Курилските о-ви;
    • залив Макаров на Карско море, на югозападното крайбрежие на остров Октомврийска революция в архипелага Северна земя;
    • залив Макаров на Карско море, на западното крайбрежие на п-ов Таймир;
    • ледник Макаров в северната част на остров Западен Шпицберген в архипелага Шпицберген;
    • ледник Макаров-Жерве на Северния остров на Нова земя;
    • нос Макаров на западния бряг на Северния остров на Нова земя;
    • нос Макаров на западния бряг на Северния остров на Нова земя;
    • остров Макаров на Карско море, в архипелага Норденшелд;
    • подводен връх Макаров в Охотско море, около остров Шиашкотан в Курилските о-ви;
    • подводен връх Макаров в Тихия океан;
    • подводна котловина Макаров в Северния ледовит океан;
    • полуостров Макаров на източното крайбрежие на остров Междушарски, покрай западния бряг на Северния остров на Нова земя;
    • провлак Макаров, на остров Шиашкотан в Курилските о-ви;
    • река Макаров, на остров Сахалин, вливаща се в залива Търпение.

Съчинения

  • „Об обмене вод Черного и Средиземного морей“, 1885;
  • „Витяз“ в Тихий океан“, т. 1-2, 1894;
  • „Об исследования Северного Ледови-того океана“, СПБ, 1897;
  • „Ермак“ во льдах“, ч. 1-2, СПБ, 1901.

източник: уикипедия