Стефан Нерезов.

роден: 12 ноември 1867 г. в Севлиево, Османска империя

починал: 16 април 1925 г. в София, България, на 57 г.

националност: България

професия: военен офицер

образование: Национален военен университет

служба:

Стефан Михайлов Нерезов е български офицер (генерал от пехотата), заемал редица висши ръководни длъжности в българската армия.

Биография

Стефан Нерезов е роден на 12 ноември 1867 г. в Севлиево. По време на Сръбско-българската война (1885) участва като доброволец в ученическия легион. Отбива военната си служба в 12-и пехотен полк и се уволнява с чин ефрейтор.


Ранна военна кариера

През 1888 г. Стефан Нерезов завършва Военното училище в София, на 7 ноември е произведен в чин подпоручик и зачислен в 4-ти артилерийски полк. На 7 януари 1891 г. е произведен в чин поручик. През 1892 г. е командирован в Генералщабната академия в Торино, Италия, която завършва през 1896 г. На 31 август 1896 г. е назначен за младши адютант в 4-ти артилерийски полк, на 2 август 1897 е произведен в чин капитан и е изпратен да служи като офицер за поръчки в щаба на войската. От май 1899 г. служи като старши адютант на 2-ра бригада от 6 пехотна бдинска дивизия. По-късно, през 1900 г., капитан Нерезов е инспектор на класовете във Военното училище, от март 1902 г. е ротен командир в 14 пехотен македонски полк, през 1903 г. е произведен в чин майор и до 1904 г. служи в свитата на Н.В. цар Фердинанд.

От 1905 г. майор Стефан Нерезов командва дружина от 1-ви, по-късно става комендант на двореца, а през 1906 г. е произведен в чин подполковник, а от януари 1907 г. заема длъжността началник на секция в Щаба на армията. На 1 юни 1909 г. поема командването на 8 пехотен приморски полк, на която служба е до 10 септември 1910 г. През същата 1909 г. е и началник на Оперативен отдел в Щаба на армията, а през 1911 г. е произведен в чин полковник. Служи като помощник-началник на Щаба на армията.


Балкански войни (1912 – 1913)

През Балканската война (1912 – 1913) полковник Нерезов, освен началник на Оперативния отдел, е и помощник-началник на щаба на действащата армия. През Междусъюзническата война (1913) година замества поставения в изолация генерал Иван Фичев и на практика е началник на Щаба на действащата армия. С негово участие е разработен оперативният план (План Савов – Нерезов) за бойните действия на българските армии срещу Сърбия и Гърция.

След войната командва 2-ра бригада от 9 пехотна плевенска дивизия, а след това е началник ни на самата дивизия. На 2 август 1915 г. е произведен в чин генерал-майор.


Първа световна война (1915 – 1918)

В началото на Първата световна война (1915 – 1918), генерал Нерезов е началник на 9 пехотна плевенска дивизия. На 2 декември 1916 г. за началник на дивизията е назначен полковник Владимир Вазов, а Нерезов е назначен за началник на 3-та армия, която се сражава на Добруджанския фронт. На 24 май 1917 г. в Бабадаг той държи празнична реч:

С помощта на Бога, ний дойдохме и обединихме българското племе, разрушихме границите, които го разпокъсваха и обединихме родната земя. Ний ще продължаваме да работим все в същия път и с Божата помощ нашето дело, колкото трудно и кърваво да бъде то, ще бъде завършено и увенчано с yспех, защото то е право дело, защото то е дело свещено. Ние не искаме чуждото, но и своето не даваме; ние ще пазим своето до последна капка кръв. На Вас, гражданки и граждани, от името на всички чинове на армията мога да заявя, че всички от генерала до редника, всички сме решили да оставим костите си по Дунавския бряг, да погинем до последния човек, но Добруджа, тоя хубав кът от нашата татковина, да запазим свободна и присъединена към България, да бъде неразделна част от обединена и велика България.
С Бога напред ний ще завършим великото дело — обединението на българский народ под скиптъра на Негово Величество Царят. Да живее Н. В. Царят. Ура!

Вестник Добруджа, Бабадаг, 27 юни 1917

На 15 август 1917 г. Стефан Нерезов е произведен в чин генерал-лейтенант, а в периода 30 декември 1917 – 1918 година е началник на Моравската областна военна инспекция. От 15 юли до 30 септември 1918 г. командва 1-ва армия, с която воюва на Македонския фронт.

След края на войната е началник на 1-ва военно-инспекционна област, като на 15 август 1919 г. е произведен в чин генерал-лейтенант, а в периода (2 ноември 1919 – 3 септември 1920) е началник-щаб на българската армия. На 3 септември 1920 година е произведен в най-висшия чин в българската армия – генерал от пехотата и преминава в запаса.

Генерал от пехотата Стефан Нерезов загива при атентата в църквата „Света Неделя“ на 16 април 1925 година.


Военни звания

  • Подпоручик (7 ноември 1888)
  • Поручик (1892)
  • Капитан (2 август 1897)
  • Майор (1903)
  • Подполковник (31 декември 1906)
  • Полковник (1911)
  • Генерал-майор (2 август 1915)
  • Генерал-лейтенант (15 август 1917)
  • Генерал от пехотата (3 септември 1920)


Награди

източник: уикипедия