
роден: 15 ноември 1861 г. Болград, Обединено княжество Влашко и Молдова
починал: 14 ноември 1915 г. в София, Царство България, на 53 г.
погребан в: Централни софийски гробища, София, България
националност: България
професия: офицер
Стефан Иванов Кисов е участник в Руско-турската война (1877-1878), български офицер, полковник, командир на II-и Пехотен Струмски полк и на Брезнишкия отряд по време на Сръбско-българската война (1885).
Биография
Стефан Кисов е роден на 12 декември 1849 г. в Болград, Бесарабия. Произхожда от семейство на български преселници от Елена. През 1876 г. завършва Военно пехотно училище в Одеса. Участва като доброволец в Сръбско-турската война (1876). Командир на III-а рота от II-и батальон на Руско-българска бригада.
По време на Руско-турската война (1877-1878) участва в Българското опълчение. Командир на рота от III-а Опълченска дружина. Военно звание прапоршик. Отличава в сраженията срещу турските войски при Стара Загора и връх Шипка. Участва и при разбиването на черкезките и башибозушките сили при с. Садово и с. Кадърфакли (дн. Везенково). Стефан Кисов е един от спасителите на Самарското знаме. Награден с руски орден „Св. Владимир“ IV ст.
До 21 септември 1885 година е Севлиевски окръжен воински началник, след което е назначен за командир на II-и Пехотен Струмски полк. Като командир на този полк и на Брезнишкия отряд участва в Сръбско-българската война. Отличава се в боевете при Брезник (6 ноември) и Пирот (15 ноември). За проявено командирско умение и лична храброст е награден с орден „За храброст“ IV ст.
След края на войната е назначен за командир на I-а Пехотна Софийска бригада.
Заради неодобрението на антируската политика по времето на Регентството (1886-1887) е уволнен от армията.
Военни звания
- Подпоручик (19 май 1876)
- Поручик (8 септември 1879)
- Капитан (24 март 1883)
- Майор (20 септември 1885)
- Подполковник (18 май 1888)
- Полковник (18 септември 1902)
източник: уикипедия