име: Зафир Зограф

роден: 3 декември 1823 г. в Самоков, Османска империя

починал: 23 декември 1877 г. в Цариград, Османска империя, на 54 г.

националност: България

професия: художник

образование: Императорска художествена академия в Петербург

учители: Ф. А. Бруни

кариера в изкуството:

• направление: живопис
• активен период: Българско Възраждане

семейство:

• баща: Димитър Зограф (художник-иконописец)
• майка: Християния Зографска
• чичо: Захари Зограф (живописец)
• съпруга: Мариола Божкова
• братя / сестри:
  • Никола Доспевски
  • Атанас Самоковлиев (първият кмет на Пловдив)
  • Захарий Доспевски
  • Иван Доспевски
  • Домна (Доминика) Ламбрева
  • Павел Зограф
• внук: Станислав Доспевски
• правнучка: Нели Доспевска (преводачка, съпруга на писателя Димитър Димов)

Станислав Доспевски е псевдонимът на художника Замфир (Зафир) Зограф – син на Димитър Зограф и племенник на Захари Зограф. Той е виден представител на Самоковската художествена школа и един от най-значителните възрожденски художници и иконописци. Доспевски е един от първите българи, получили академично художествено образование.

Биография

Роден е на 3 декември 1823 г. в град Самоков. Има трима братя – Иван, Никола и Захарий, които също като него учат иконопис и чиракуват.

Отначало учи в родния си град, а после продължава образованието си в Пловдив. От малък навлиза в изкуството, като от 1835 до 1850 г. помага на баща си в изписването на иконите в пловдивските църкви „Свети Никола“ (1835) и „Света Неделя“ (1840). Същевременно учи в Пловдивската гимназия. От 1841 до 1846 г. бащата и синът работят по стенописната и иконописната украса на Рилския манастир.

През 1850 г. заминава за Москва, където от 1851 до 1853 г. е студент в Московското училище за живопис, скулптура и архитектура. По-късно, от 1853 до 1856, учи в Императорската художествена академия в Петербург в класа на проф. Ф. А. Бруни и проф. Басин.

За конкурсната работа „Академичен етюд голо мъжко тяло“ получава Сребърен медал.

След завръщането си в България през 1856 г. се преименува на Доспевски и става родоначалник на светския реалистичен портрет. Започва да обучава братята си Никола, Иван и Захари, които рисуват икони из цяла България. Живее в Пазарджик и Самоков, но продължава да рисува в Пловдив. Участва дейно в обществения живот, един от създателите на читалище „Виделина“ в Пазарджик.

През 1858 г. се жени за Мариола, дъщеря на видния пазарджиклия Божко Куюмджията и се установява в Пазарджик. През 1864 г. по негов проект си построява къща с ателие, до канала Паша арк в града.

През 1859 г. в дома на Найден Геров, Станислав Доспевски урежда изложба с икони, която става първата персонална художествена изложба у нас.

Включва се в националноосвободителното движение. Поддържа връзки с Васил Левски, Ангел Кънчев, Димитър Общи и други революционери.

По време на Априлското въстание набира помощи, приютява бежанци и изпраща дописки до европейския печат.

В разгара на Руско-турската война през август 1877 г. Доспевски е арестуван от турските власти, затворен най-напред в кауша в Пловдив, а после е изпратен по влака в Цариград.

Умира след заразяване с тиф в затвора „Мехтерхане“ в Цариград на 6 януари 1878 г., погребан бил в двора на българската черква „Свети Стефан“.

Правнучка на Станислав Доспевски е преводачката Нели Доспевска.

Памет

На негово име е наречено едно от началните училища в град Самоков – НУ „Станислав Доспевски“.

Галерия

източник: уикипедия