Роден: 3 декември (15 декември) 1820 г. в Сливен, Османска империя

Починал: 19 април 1894 г. в София, България, на 73 г.

Националност: България

Професия: книжовник, театрален деец, общественик, учител

Семейство:

• Баща: Хаджи Илия Славов
• Майка: Хаджи Трендафила
• Братя / сестри:
  • хаджи Никола
  • Хараламби
  • Христаки
  • Мария
• Съпруга:
  • Фотина Хадживичева (през 1858 г., разведен)
  • хаджи Мария Хаджигенчева
• Деца: Преслав Доброплодни

Сава Хаджиилиев Доброплодни е сред видните български просветни и културни дейци, които оформят началните прояви на Българското национално възраждане.

Биография

Сава Доброплодни е роден на 3 (15) декември 1820 г. в гр. Сливен. Получава своето образованието във Великата народна школа в Цариград, Куручешме. В гръцки учебни заведения се подготвят много образовани българи от онзи период, което до голяма степен е в унисон с елинофилството, характерно за началните етапи на българското учебно дело и народна просвета. Именно Доброплодни обаче, наред с други образовани българи, е сред онези, които оформят облика на българската култура и просвета, в която националното е на предна позиция в противовес на гръцкото влияние.

Сава Доброплодни учителства в Котел и Шумен, където развива педагогическите си възможности. Превръща местното класно училище в Преславско-Шуменска прогимназия, в която се преподават много на брой и разнообразни учебни предмети. Той е сред първите и най-изтъкнати учебникари от онзи период.

Сред най-изтъкнатите ученици на Доброплодни в Шумен са Васил Друмев, Илия Блъсков, В. Д. Стоянов и Добри Войников. Има голямо влияние върху тях и развива у тях интерес към литературата и театралното изкуство.

Това е така, защото самият той превежда на български език и пише пиеси, които представляват началната фаза на развитие на българската драматургия, която по-късно е развита от неговите последователи и ученици.

Доброплодни се запознава с театъра в Сремски Карловци. На 15 август 1856 г. осъществява представянето на първата драматургична творба в България – побългарената комедия (по гръцкия писател Милтиадис „Михаил“ Хурмузис) „Михал Мишкоед”, с която поставя началото на българския театър.

Привлечен от Българската екзархия, заминава за Прилеп, тогава в Османската империя. Сава Доброплодни е сред първите учители в новооснованото Прилепско българско духовно училище след откриването му в учебната 1884/1885 г. Семинарията в Прилеп просъществува само една година, тъй като е затворена след клевети и протести от Цариградската патриаршия, заради което семинарията е преместена в  Одрин, а след това в Цариград.

На 6 юли 1884 г. е признат за почетен член на Българското книжовно дружество (БАН), а на 18 май 1889 г. е удостоен от княз Фердинанд със сребърен медал за заслуги.

Умира на 19 април 1894 г. в София

Семейство

В спомените си за семейството (Хаджи Илия и хаджи Трандафила от Сливен) пише, че баща му хаджи Илия, чийто брат бил поп Никифор, е роден през 1780 г. Майка му хаджи Трандафила е родена през 1785 г. Сава има братя хаджи Никола, Хараламби, Христаки и сестра Мария.

Баща му, Илия Славов, учил в гръцките и българските манастири на Света гора и става учител по гръцки и славянски език, стара и нова църковна музика. Майка му, хаджи Трендафила, дъщеря на търговеца Христо от Ямбол, е получила манастирско образование и също е учителка. През 1805 г. откриват в дома си килийно училище.

Хаджи Илия Славов бил, освен наставник, също възпитател и добър певец. Бил ръкоположен от сливенския митрополит за пръв певец (протопсалт) и проповедник. Наложило му се отстъпи пред хаджи Юрдан Селиминский (учил се в Атина на по-систематично преподаване и подигравал се на светогорските поучения и постите, имал ученици и от Шумен – хаджи-Савовите синове), който не одобрявал речите му. Поради тази причина хаджи Илия станал учител.

Съчинения

• Игиономия, сиреч правили за да си вардим здравето. Цариград, 1846.

източник: уикипедия