роден: 5 октомври 1922 г. в София, Царство България

починал: 23 юли 2007 г. в София, Република България, на 84 г.

националност: България

професия: молекулярен биолог

научна дейност в области: клетъчна биология, молекулярна биология

образование: медицина, Медицински факултет (Софийски университет)

повлиян от: Дончо Костов, Жан Браше

семейство:

• баща: Георги Цанев, литературовед
• майка: Пенка Цанева-Бленика, поетеса, мемоаристка и преводачка
• сестра: Милена Цанева, литературовед и литературен критик

Румен Георгиев Цанев е български молекулярен биолог, академик на БАН. Изследва ролята на нуклеиновите киселини в процесите на пролиферация, диференциация и злокачествено израждане на клетките. Известен е с изследванията си върху молекулярната организация на генетичния апарат – нуклеозомите и хроматина. Поставя началото на молекулярната биология в България.

Произход и образование

Румен Цанев е роден на 5 октомври 1922 г. в София в семейството на литературния критик и историк академик Георги Цанев и поетесата Пенка Цанева-Бленика. Неговата сестра Милена Цанева е литературен историк и член-кореспондент на БАН.

През 1941 г. Румен Цанев завършва с отличие Първа мъжка гимназия в София със специална награда по математика. Следва медицина в Медицинския факултет на Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Завършва като лекар през 1946 г., но решава да се занимава с научни изследвания в областта на биологията. Има специализация по биохимия и радиохимия в Будапеща, Унгария (1954), Москва, СССР, (1957) и Центъра за ядрени изследвания Сакле, Франция (1963)

Научна работа и кариера

Румен Цанев става асистент на известния генетик академик Дончо Костов в новооснования Институт по приложна биология и развитие на организмите. Организира нова лаборатория по цитохимия и започва изследвания върху нуклеиновите киселини в клетките. След смъртта на Дончо Костов през 1949 г. ръководи Лаборатория по цитология и цитохимия в обединения Институт по обща биология, ръководен от академик Методи Попов. Става старши научен сътрудник през 1954 г.

През 1960 г. Лабораторията по цитология и цитохимия се отделя като Централна биохимична лаборатория на БАН (ЦБХЛ) с директор Румен Цанев. През 1972 г. ЦБХЛ прераства в Институт по биохимия, а през 1977 г. се преименува в Институт по молекулярна биология.

Румен Цанев е избран за професор и въвежда лекционни курсове по молекулярна биология в Биологическия факултет на Софийския университет „Св. Климент Охридски“ („Молекулярна биология“ и „Молекулни основи на ембрионалното развитие“). Избран е за член-кореспондент на БАН през 1974 г. и за академик през 1979 г.

Той е твърдо убеден в необходимостта от въвеждане на химически, физически и математически методи в биологията. Привлича в ЦБХЛ талантливи сътрудници за работа върху ролята на нуклеиновите киселини: лекари (д-р Георги Марков – неговият пръв сътрудник, д-р Асен Хаджиолов), биохимици (Тодор Николов), химици (Александър Спасов, Евгени Головински) и физици (Дончо Стайнов). Това са все бъдещи видни български учени. Колективът е ентусиазиран и сплотен и изследванията получават международно признание. Румен Цанев остава директор на ИМБ до 1994 г. и продължава да работи там до края на живота си. От 2008 г. Институтът по молекулярна биология носи неговото име.

Изследвания и приноси

Румен Цанев дава началото на изследванията по молекулярна биология в България. Поставя фундаментални въпроси върху ролята на нуклеиновите киселини и функцията на генетичния апарат при пролиферация, диференциация и злокачествено израждане на клетките.

Фундаментални приноси

Ранните изследвания на Румен Цанев започват върху малко известната роля на РНК в клетките при висшите организми. Поради липса на модерни методи и скъпа апаратура за работа той създава оригинални методи за нуклеинови киселини в клетките. С Георги Марков публикуват методика за спектрофотометрично оценяване на ДНК и РНК в тъкани. Първи показва фракциониране на РНК чрез електрофореза в гел от агар-агар, заедно с Дончо Стайнов. Разработват уникален апарат – спектрофотометър за гел електрофореза. С него става възможно да се анализират индивидуалните класове РНК. Други лаборатории започват да използват този метод, а институтът в София получава широка известност. Сега електрофорезата в гел е рутинна техника в молекулярната биология.

Регулацията и активността на гените при висшите организми са основната тематика на Румен Цанев. Заедно с математика Благовест Сендов създава математически модел за регулация на мрежи от гени в клетките при репликация, диференциация и карциногенеза. Компютърните симулации показват нелинейни взаимоотношения в генома с критично значение за основни биологични процеси – развитие на организмите, еволюция, изчезване на биологични видове и възникване на нови. Пръв изказва хипотезата за съществуването на епигенетична информация в ДНК на еукариотните клетки, осъществявана от хистоните – хистонов код. Тази оригинална ранна хипотеза се появява отново 30 години по-късно.

Почти три десетилетия експерименталната работа на Румен Цанев е посветена на изучаване на структурата и функцията на хроматина. Убеден е, че това е основата на клетъчната диференциация и канцерогенезата. Той и неговите сътрудници се концентрират върху епигенетичната роля на хистоните и на нехистоновите белтъци в хроматина и нуклеозомите. Публикуват много оригинални изследвания върху структурата на хроматина и пространствената организация на нуклеозомата; предаването на следващото поколение на нуклеозомите при репликацията на ДНК; еволюционно консервативните нехистонови белтъци, свързани с ДНК; ролята на хистон H1 в хроматина; поведението на нуклеозомите при транскрипция.

Приложни приноси

Румен Цанев търси да намери приложение на резултатите от своите изследвания в различни области на медицината, особено тези, свързани с раковите заболявания. Ранните изследвания на РНК в клетките показват възможността за лекуване на трудно зарастващи рани, специално при пациенти след лъчетерапия. Създава се лекарствен препарат (патент „Рибовазан“).

През 80-те години на ХХ век развитието на молекулярната биология стигна до момент, когато получените резултати могат да се приложат на практика. Румен Цанев настоява ИМБ да се включи към генно-инженерни приложни изследвания. Участва с оригинални приноси в създаването на генно-инженерен човешки гама-интерферон. Изследва гама-интерферона в клетките и използването му за лечение (европейски патент „Гамаферон“). Заедно с Иван Иванов издават една от най-пълните монографии посветена на гама-интерферона.

Обществена и литературна дейност

През всичките години Румен Цанев дава интервюта за вестници и списания относно важни научни открития, представляващи интерес за обществото: наследственост и гени, рак, рекомбинантна технология, клониране и пр.

Под псевдонима Андрей Павлов превежда две поеми на Владимир Маяковски („Облак в гащи“ и „Флейта-гръбнак“), публикувани в сборник и издава две детски книжки. Под свое име превежда от немски една от най-значимите творби на Гьоте – „Фауст“ (тринадесети превод на български език). Авторската му лирика е събрана в две стихосбирки. Пише предговор към романа „Белите одежди “ на Дудинцев, описващ атмосферата в науката в периода на култа към личността след Августовската сесия на ВАСХНИЛ.

Международно признание

Румен Цанев е бил член на редколегиите на международните научни списания:

• Neoplasma (1962 – 1974),
• Journal of Theoretical Biology (1970 – 1980),
• European Journal of Biochemistry (1972 – 1977) и
• Cell Differentiation (1978 – 1983).

Бил е рецензент по Програмата за технологичен трансфер на Международния съюз за борба с рака (International Cancer Research Technology Transfer Program, ICRETT).

В продължение на 15 години Румен Цанев е бил представител на България в Международната координационна комисия по Химия и биохимия на нуклеиновите киселини към Академиите на науките на бившите социалистически страни. След това – в Координационната комисия по молекулярна биология, както и представител на България в Съвета на СИВ по биотехнология.

Бил е член на Съвета на Европейската група за изучаване на клетъчната пролиферация (European Study Group on Cell Proliferation, ESGCP) и на Международната организация за изследване на клетката към ЮНЕСКО (International Cell Research Organization, ICRO).

Румен Цанев организира международни срещи и симпозиуми в България. Става член на Националния съвет на ЮНЕСКО в България. Той е основател и член на Балканския съюз по онкология (Balkan Union of Oncology, BUON), Атина 1995 и на Университета по молекулярна биология и микробиология на ЮНЕСКО в Йерусалим, 1995.

През 1969/70 г. е избран за чуждестранен член на колежа „Чърчил“ в Кеймбридж, Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия. Бил е чуждестранен член на бившата Чехословашка академия на науките. През 1989 г. е избран за член на Европейската академия (Academia Europaea).

Награди и отличия

• Орден „Св. св. Кирил и Методий“, 1968 г.
• Лауреат на „Димитровска награда“ – за изследванията в областта на математическото моделиране на регулаторните механизми на клетъчното деление, 1969 г.
• Награда „Асен Златаров“ за химически и биологически науки на Президиума на БАН и Софийския университет „Св. Климент Охридски“, за оригинални научни приноси върху структурата на хроматина (с колектив), 1978 г.
• „Заслужил деятел на науката“, 1982 г.
• Орден „Народна република България“, първа степен, 1982 г.
• Годишна награда на БАН за биологически науки за 1994 г.
• Почетен знак на БАН „Марин Дринов“, 2002 г.

Семейство

Съпруга на Румен Цанев е Николина Цанева – лекар и физиолог, изследва умора и сън при работещите. Имат две дъщери – Ирина (молекулярен биолог) и Светла (физик, реставратор).

Трудове

Румен Цанев има публикувани монографии и глави от книги, както и над 200 научни статии в международни научни списания.

Има и над двеста научни статии в международни списания. Статиите могат да се видят в специализираната търсачка на научна литература Google Наука. Те са публикувани самостоятелно или заедно със сътрудници.

източник: уикипедия