Ръдиард Киплинг

Роден: 30 декември 1865 г., в Бомбай, Индия

Починал: 18 януари 1936 г., в Лондон, Великобритания, на 70 г.

Националност: Великобритания

Професия: писател, поет, журналист

Активен период: 1886-1932 г.

Жанр: къси разкази, романи, детска литература, поезия, фантастика, пътеписи

Награди: Нобелова награда за литература (1907 г.)

Повлиял на: Робърт Хайнлайн, Хорхе Луис Борхес, Роалд Дал

Съпруга: Каролайн Стар Балестиер (1862-1936)

Деца: Елси Беймбридж, Джон Киплинг

Джоузеф Ръдиард Киплинг (на английски: Joseph Rudyard Kipling) е британски писател и поет.

Биография

Роден е на 30 декември 1865 г. в Бомбай, Индия. Учи в Лондон, където се формира неговият мироглед, включително и преклонението му пред реда и организираността.

Първия си стихотворен сборник „Училищна лирика“ издава в Индия, когато е на 16 години. Учи в Англия, после се завръща в Индия и започва работа като журналист. В продължение на 5 години работи като щатен сътрудник, а след това като съредактор на Граждански и военен вестник в Лахор (един от най-големите градове на днешен Пакистан). В задълженията му влиза и седмичното приложение към вестника със занимателни очерци и разкази.

След пътешествието в Япония и САЩ се завръща в Англия. Пътува до Южна Африка, Австралия и Нова Зеландия. Жени се за американка и се опитва да се установи в Америка, но след смъртта на по-голямата му дъщеря Джозефин се завръща през 1902 г. в Англия, където остава до смъртта си.

Киплинг достига необичайно рано творческа зрелост, което личи още в първата му книга със стихове „Департаментски песни“ (1886 г.), която е издадена когато авторът е на 21 години.

Киплинг е автор на стихосбирките

  • „Песни от казармата“ (1892 г.),
  • „Седем морета“ (1896 г.),
  • Пет нации (1903 г.) и
  • др.,

благодарение на които името му става известно по цял свят.

Издава прозаични книги:

  • сборник с разкази „Прости разкази от планините“ (1888 г.),
  • романът „Угасна светлината“ (1890 г.),
  • Ким (1901 г.) и
  • други.

Критикувайки английската колониална администрация (Пъджет, член на Парламента) и упреквайки английското правителство и военното командване в липса на заинтересуваност към низшите чинове (Томи), Киплинг създава впечатление за безстрастна обективност на своите възгледи. Творчеството му е посветено на утвърждаването на цивилизаторската мисия на англосаксонската раса сред изостаналите народи на Изтока („Бремето на белия човек“, 1899 г.), което според някои е тенденциозно.

Най-добрите стихове на писателя са близки до традицията на английските песни и балади, отличават се с динамичен хумор и образно просторечие. С голяма популярност се ползват неговите детско-юношески произведения Книга за джунглата (1894 г.) и „Втората книга за джунглата“ (1895 г.).

Киплинг е най-младият Нобелов лауреат за литература (1907 г.) – като получава наградата на 42-годишна възраст.

След Първата световна война, в която загива единственият му син, мирогледно творческата доктрина на писателя рязко се променя. Масонската му принадлежност е ярко изразена в повечето му творби, като най-силно впечатление прави автобиографията му.

Умира от мозъчен кръвоизлив в началото на 1936 г.

източник: уикипедия