Руал Амундсен

Роден: 16 юли 1872 г. в Борге, Норвегия

Починал: 18 юни 1928 г. в Баренцово море, на 55 г.

Националност: Норвегия

Професия: пътешественик-изследовател

Руал Амундсен (на норвежки: Roald Amundsen; срещан и като Роалд Амундсен) е норвежки полярен пътешественик-изследовател. Той ръководи първата експедиция, преминала през Северозападния проход около Северна Америка, както и първата експедиция, достигнала до Южния полюс. Амундсен става и първият човек, посетил както Южния, така и Северния полюс.

Произход и младежки години (1872-1897)

Роден е на 16 юли 1872 г. във фамилия на капитани и собственици на кораби в Борге, днес част от Фредрикста. Четвърти син в семейството, майка му решава да го отклони от семейния занаят и го подтиква да учи за лекар. От 1890 до 1892 г., когато майка му умира, той учи в медицинския факултет в университета на град Кристиания, днес Осло.

От 1894 г. плава като матрос и щурман на различни кораби. Вдъхновен от неуспешната експедиция на Джон Франклин и успешния опит на Фритьоф Нансен да пресече Гренландия през 1888 г., Амундсен решава да се посвети на изследователска дейност.

Полярни експедиции (1897-1912)

Белгийска антарктическа експедиция (1897-1899)

През 1897-1899 г. участва в белгийската антарктическа експедиция на Адриен Жерлаш дьо Гомери на кораба „Белгия“. Поради неопитността на Гомери, времето за по-нататъшни изследвания е изпуснато, корабът е впримчен в ледена хватка в море Белингсхаузен и започва незапланувано зимуване.

Поради недостиг на продукти, започва тотална епидемия от скорбут (избягват я само Амундсен и Фредерик Кук, които ловуват и се хранят с тюленово месо, което другите не искат да консумират). На борда няма и зимни дрехи и се налага да бъдат съшивани от одеяла. В жилищните помещения няма отопление. Оказва се, че няма и достатъчно керосин за осветление и хората седят на тъмно. По време на зимуването възниква сериозен конфликт между Гомери и Амундсен, който самоволно взема командването в свои ръце и по този начин успява да спаси експедицията от загиване.

Дрейфът на замръзналия кораб продължава 186 дена. На 15 февруари 1899 г. ледът почва да се троши и Фредерик Кук заставя екипажа ръчно да прокопае 900-метров канал в леда, за да се освободи кораба. На 14 март корабът се освобождава от ледовете и на 5 ноември цялата експедиция без никакви жертви се завръща в Антверпен.

Северозападният проход (1903-1906)

От 1903 до 1906 г. Амундсен извършва първото плаване през Северозападния проход на кораба „Йоа“ (47 т). През пролетта на 1903 г. отплава от Норвегия. На 20 август навлиза в протока Ланкастър, а след това плава на запад през протока Бароу. На остров Бичи извършва магнитни изследвания. На около 96º з. д. завива на юг и преминава през протоците Пил и Франклин и достига до северната част на остров Кинг Уилям (нос Феликс). Заобикаля от изток Кинг Уилям през протока Джеймс Рос. Зимува в залива Йоа Хейвен, като по време на зимуването точно определя тогавашното положение на Северния магнитен полюс. През лятото на 1904 г. корабът не успява да се освободи от ледения плен и се налага второ зимуване. През есента на 1904 г. с лодка изследва протока Симпсън и се убеждава, че „Йоа“ при благоприятни ледови условия може свободно да премине през най-тясната част на протока.

На 13 август 1905 г. корабът се освобождава от ледовете и Амундсен продължава на запад през протока Симпсън, залива Куийн Мод, протока Диз, залива Коронейшън, протока Долфин енд Юнион и залива Амундсен до остров Хершел, където се провежда трето зимуване. През зимата на 1905-1906 извършва тримесечен поход със ски и кучешки впрягове на юг до Клондайк, а след това още два месеца за връщане на кораба.

През август 1906 г. „Йоа“ се освобождава от ледовете и през Беринговия проток, на 31 август 1906 г., корабът достига град Ноум, а през октомври – Сан Франциско, където е подарен на града и бива изложен в Голдън Гейт Парк до 1972, когато се завръща в Осло.

Южният полюс (1910-1912)

След покоряването на Северозападния проход Амундсен планира експедиция до Северния полюс. След като Северния полюс е достигнат през 1909 г. от Фредерик Кук и впоследствие от Робърт Пири, той променя плановете си. Когато отпътува с кораба „Фрам“, използван по-рано от Фритьоф Нансен за преодоляване на 85° с.ш., само трима души знаят за истинската цел на експедицията: Амундсен, брат му Леон и капитанът на „Фрам“ Торвалд Нилсен. Амундсен се опасява, че Нансен ще откаже употребата на „Фрам“, а освен това вероятно иска да запази в тайна от Робърт Скот, че ще стане негов конкурент в покоряването на Южния полюс.

На 14 януари 1911 г., експедицията достига северния бряг на шелфовия ледник Рос и в Китовия залив разтоварва провизии и построява базов лагер, който е наречен „Фрамхайм“ (Домът на Фрам). Китовият залив се намира с 96 км по-близо до Южния полюс от нос Евънс, където английската експедиция, ръководена от Скот, построява своя базов лагер. Макар да има преимущество с построяване на базов лагер по-близо до Южния полюс, Амундсен трябва да се пребори с предизвикателството да открие път през абсолютно непознат терен, докато Скот възнамерява да използва пътя, открит от Ърнест Шакълтън през 1908 г., преминаващ по ледника Бирдмор и достигащ до антарктичното плато.

Настъпващата зима Амундсен и хората му прекарват в построяване на лагери с провизии, а самия преход до полюса смятат да осъществят, след като започне затопляне по време на антарктичната пролет. На 8 септември 1911 г. настъпва затопляне и Амундсен решава, че пролетта е започнала, след което с екип от 8 души започва преход към Южния полюс. Скоро обаче температурите падат рязко до под -50 °С. На 12 септември решават да достигнат до лагера на 80° ю. ш., да оставят носените провизии, след което всички да се завърнат обратно в базовия лагер и да изчакат по-добро време. На 15 септември експедицията достига лагера на 80° ю. ш. и след оставянето на провизиите последва максимално бързо изтегляне към базовия лагер.

На 19 октомври започва повторен щурм, в който участват само петима души. Взимат 4 шейни с 52 кучета. На 23 октомври стигнат до лагера с провизии на 80° ю. ш., и на 3 ноември – лагера на 82° ю. ш. На 15 ноември стигат до 85° ю. ш. и спират да починат за един ден. Намират се в основата на трансантарктическата планинска верига. Изкачването към антарктичното плато започва на 17 ноември и продължава 4 дни. На 21 ноември експедицията стига до полярното плато, където 24 от кучетата са заклани, костите са дадени на останалите кучета за храна, а хората изяждат част от кучешкото месо, като складират остатъка за връщането си. Времето е бурно и групата престоява 3 дни в очакване на подобрение, но накрая се отказват да чакат повече и на 25 ноември продължават прехода. Бурното време затруднява силно придвижването. Стигат 87° ю. ш. на 4 декември. На 7 декември стигат до 88° 23′ ю. ш., което е най-южната ширина, достигана дотогава. Намират се на 180 км от Южния полюс.

На 14 декември 1911 петимата, заедно с впряг от 16 кучета, стигат до Южния полюс. Там те оставят малка палатка и писмо, в което описват постижението си, в случай че не успеят да се приберат до Фрамхайм. Амундсен изпреварва с цял месец английската експедиция на Робърт Скот, който намира смъртта си по обратния път, на 11 мили от спасителния лагер с провизии. След покоряването на Южния полюс Амундсен е посрещнат в родината си триумфално.

Следващи години (1912-1928)

След експедицията до Южния полюс Амундсен започва подготовка за покоряването на Северния полюс със самолет. Първата световна война променя плановете му и той решава да се посвети на преминаването на Североизточния морски път с кораб.

През лятото на 1918 г. експедицията му тръгва от Норвегия с кораба „Мод“ и през 1920 г. достига Беринговия проток.

На 22 май 1925 г. със самолет достига до 87° 43′ с. ш.

През 1926 г. възглавява първия трансарктически полет с дирижабъла „Норвегия“ по маршрут: Шпицберген – Северния полюс – Аляска.

На 23 май 1928 г. италианският изследовател Умберто Нобиле прави опит да достигне Северния полюс с дирижабъла „Италия“. На връщане експедицията на Нобиле претърпява катастрофа в Северния ледовит океан. В рамките на спасителна операция, Амундсен излита на 18 юни на хидросамолета „Латам 47“, но изчезва безследно в Баренцево море.

Памет

Неговото име носят:

източник: уикипедия