Григорий VII

роден: ок. 1020 г. в Соана, Италия

починал: 25 май 1085 г. в Салерно, Италия

рождено име: Хилдебранд ди Соана

начало понтификат: 22 април 1073 г.

край понтификат: 25 май 1085 г.

предшественик: Александър II

наследник: Виктор III

Григорий VII е римски папа в периода 22 април 1073 г. до смъртта си на 25 май 1085 г. Светското му име е Хилдебранд ди Соана.

Той е папата, който на 9 март 1074 г. отлъчва от църквата всички женени свещеници, с което окончателно утвърждава целибата в католическата църква.

Григорий VII

Времето, прекарано начело на римската църква, той посвещава на две основни неща: борба за отстояване на моралната чистота на свещениците и борба със светската власт за налагането на християнско управление в Западна Европа. Може би най-известното му дело е конфликт със свещения римски император Хайнрих IV, който бива два пъти отлъчен от католическата църква. Успехът му и в двете посоки предопределя последвалото развитие на Запада.

Папата завършил т.нар. Клюнийска реформа, чиято основна цел е да стегне институционално системата на католическата църква. Той определя железният закон на безбрачието (целибат), за католическите духовници. Мярката е оправдана в христологически и в социален план. Хората се нуждаели от отдадени на паството си духовни пастири, които не слагат семейството си на първо място. Целибатът дава изключителна обществена подкрепа за папството и лично за Григорий във войната му със светската власт.

Заради своите постижения Григорий VII е обявен за един от най-велики понтифици на католическата църква, но си спечелва и редица врагове още приживе. Бено от Майсен го обвинява публично в използване на черна магия, изтезания на бивш приятел върху легло от пирони, опити за убийство, екзекуции без съд и присъда, неоснователно отлъчване от църквата, поставяне под съмнение реалното съществуване на Евхаристията и дори нейното изгаряне. Тези обвинения се повтарят през годините от противници на католическата църква.

Григорий VII бива провъзгласен за блажен от Григорий XIII през 1584 и канонизиран за светец през 1728 от папа Бенедикт XIII.


Ранни години

Григорий VII е роден в Хилдебранд, днешна Тоскана. Смята се, че е роден в скромното семейство на ковач под името Бониций Хилдебранд. Според непотвърдени източници, като младеж той е изпратен да учи в Рим, където чичо му е бил игумен на манастир на хълма Авентин. Сред учителите му е и самият Григорий VI, който по-късно е заточен в Германия от император Хенри III.

След смъртта на Григорий VI, Хилдебранд придружава абат Бруно до Рим, където същият е избран за папа под името Лео IX. Хилдебранд става дякон и папски администратор. Лео IX изпраща Хилдебранд като делегат във Франция в навечерието на задаващ се конфликт. След смъртта му, новият папа Виктор II потвърждава статуса на делегат на Хилдебранд, но наследникът му го изпраща в Германия, за да получи потвърждение от императрица Агнес. След като се завръща в Рим, той е едно от главните действащи лица при преодоляването на създадената от аристокрацията криза чрез избора за антипапа на Бенедикт Х, който, благодарение на помощта на императрица Агнес, е заменен от Николай II, епископ на Флоренция. С помощта на 300 нормандски рицари, изпратени от Ричард от Аверса, Хилдебранд лично ръководи завладяването на замъка Галерия, където Бенедикт държал заложници. Между 1058 и 1059 г. той е провъзгласен за архидякон на Римската църква, с което се превръща в най-важната фигура в папската администрация.

Той е и най-силната фигура, стояща зад избора на Анселм Лука Стари за папа под името Александър II при папските избори през октомври 1061. Новият папа излага реформационна програма, разработена от Хилдебранд и негови последователи. През годините, в които е папски съветник, Хилдебранд заема важна роля при помирението с Нормандското кралство в южна Италия, при анти-германския съюз със северноиталианското движение Патария и преди всичко при въвеждането на закон, който дава на кардиналите изключителни права, отнасящи се до избора на нов папа.


Начало на понтификат

В деня на погребението на папа Александър II, 21 април 1073, в Латеранската базилика много вярващи, а и свещеници, изказват на глас своето желание Хилдебранд да бъде новият папа. По-късно, на същия ден, Хилдебранд е въведен в църквата Свети Петър и избран за папа, съгласно каноничните заони, със съгласието на кардиналите и римските духовници и под натиска на тълпата.

Спорен е въпросът дали тази реакция от страна на тълпата и римските духовници е била спонтанна и породена от нещо свещено или просто предварително уговорено споразумение между страните. Едно е сигурно, начинът на неговото избиране бива сурово критикуван от опонентите му. Много от обвиненията може би са породени единствено от лична неприязън и подлежат на съмнение, защото не са повдигнати веднага след неговото повишение, а едва няколко години по-късно. Ясно е обаче, че начинът, по който е избран за папа е наистина нетрадиционен, а законовите форми, издадени за неговото назначаване, не са издавани никога преди. Още повече, изискването на папа Николай II Светият римски император да бъде консултиран по въпроса с назначаването на нов папа е пренебрегнато.

Това, което в крайна сметка обръща хода на събитията в полза на валидността на избора на Григорий за папа, е признанието на римския народ. В този смисъл, избирането му е своеобразна ретроспекция към най-ранните векове на Римската църква, пренебрегвайки каноничното законодателство.

На 22 май 1073 г. Григорий е ръкоположен за свещеник и става папа на 30 юни същата година.


Поклонението в Каноса

През 1077 г. отношенията между папа Григорий VII и немския император Хайнрих IV се изострят. Папата иска да си възвърне ръководната роля в Западна Европа, като по този начин да принуди немския император да се признае за негов васал. Папата освобождава от васалната клетва поданиците на императора. Той изпада в трудно положение и е принуден да отиде при Григорий VII, който да го помилва. Императорът отива в резиденцията на папата в Каноса. Принуден е няколко дни да чака папата необлечен и гладен. След няколко дни Григорий VII го приема и му дава опрощение.

Победата над императора е победа на духа над меча. Западът налага истинско християнско управление във всички сфери на обществото и доказателство за това е изумителната подкрепа за кръстоностните походи. Те са немислими без доверието на хората към църквата, която го заслужава през предходния период. Част от заслугата се пада на Григорий VII, най-вече в твърдото отстояване на реформата.

източник: уикипедия