Питър О’Тул

Рождено име: Питър Шеймъс О’Тул

Роден: 2 август 1932 г., Конъмара, Ирландия

Починал: 14 декември 2013 г., в Лондон, Англия, на 81 г.

Националност: Ирландия

Професия: актьор

Активни години: 1956-2013

Питър Шеймъс О’Тул (на английски: Peter Seamus O’Toole) е ирландски кино актьор. Пресъздал е образите на двама крале, двама императори, един принц, един президент и няколко лордове…
Когато през 2003 е обявен за носител на специалния „Оскар“ за цялостно творчество, той възнамерява да откаже наградата, чувствайки я като сигнал за края на кариерата му. Затова изпраща писмо до Академията, обяснявайки, че той „все още е в играта“…

Биография

Роден е на 2 август 1932 г. Мястото на раждане не е известно, има два акта за раждане – за Конъмара, Голуей, Ирландия и за Лийдс, Англия. Самият О’Тул не е сигурен, като повечето източници сочат Конъмара.

Израства в Лийдс, Англия в семейството на баща – ирландец, букмейкър на конни залагания и майка – шотландка.

В актьорството О’Тул се влюбва още като дете, а първата си роля играе едва 6-годишен в домашен спектакъл. Заради войната и евакуацията, прекъсва училище още преди 11-ата си година. През 1945 г. е изпратен в католически пансион, откъдето скоро избягва, отвратен от униженията, на които го подлагали възпитателките-монахини, наричащи и най-малките му провинения „грях“. И едва 13-годишен започва сам да си изкарва прехраната, работейки като товарач, ретушьор във фотоателие.

По това време решава да стане журналист и започва работа като разносвач на вестници. Въпреки че успява да стане репортер, той открива магията на театъра и дебютира на сцената на 17 години. Служи като радиоводещ в Кралската армия за две години, след това следва в Кралската академия по драматични изкуства, където негови състуденти са Албърт Фини, Алън Бейтс и Ричард Харис. Няколко години играе на сцената на Стария викториански театър в Бристол, последвани от незабележим филмов дебют.

Но през 1962 г. О’Тул е избран от Дейвид Лийн да изиграе главната роля в шедьовъра „Лорънс Арабски“. Успехът е впечатляващ, той вече е международна звезда. О’Тул продължава успешно да снима в скъпи и разточителни продукции и в не толкова артистични, но комерсиално добре възнаградени други филми.

Получава 7 номинации за „Оскар“ за седем различни филма, но не печели нито една от тях. Тежки здравословни проблеми, в резултат на алкохола, довели до рак на стомаха, сериозно застрашават кариерата и живота му през 70-те. Но все пак железният ирландец оцелява, преустановявайки с пиенето, подлага се на сериозно и продължително лечение и се завръща триумфално в киното. Въпреки пропилените години от красивата младост, създава достатъчно значими роли и остава като един от великите актьори от своето поколение.

Заедно с Пол Нюман, Бинг Кросби и Ал Пачино, Питър О’Тул е един от четиримата актьори в историята на киното, номинирани два пъти за „Оскар“ за една и съща роля в два различни филма – номинациите на О’Тул са: за най-добър актьор в ролята на Хенри ІІ в „Бекет“ (1964) и втори път за образа на Хенри ІІ в „Лъвът през зимата“ (1968).

Питър О’Тул и Омар Шариф в кадър от филма „Лорънс Арабски“ 1962 г.

Удостоен е с висшата театралната награда „Лорънс Оливие“ на името на великия актьор за изключителни постижения в своята театрална кариера (2000).

Изпълнението му в „Лорън Арабаски“ е на Първо място в Листата на сп. Premiere Magazine за 100-те най-велики актьорски изпълнения на всички времена.

Почива на 14 декември 2013 г. в Лондон.


Кариера

След като отбива военната си служба във флота, Питър О’Тул се отправя за Стратфорд на Ейвън, надявайки се да гледа на живо знаменития Шекспиров мемориален театър. С последните пари си купува билет за „Крал Лир“, за да види изпълнението на легендарния Майкъл Редгрейв в главната роля. Спектакълът го разтърсва толкова силно, че още на следващата сутрин заминава за Лондон, за да постъпи в Кралската академия по драматично изкуство.

След завършването ѝ, играе три години в бристолския театър „Олд Вик“, успявайки да изпълни над 70 роли, сред които и тази на Джими Портър от нашумялата пиеса на Джон Озбърн „Обърни се с гняв назад“. Пак на същата сцена се превъплъщава блестящо и в Хамлет – роля, която го превръща в кумир за цяло поколение британци.

Следват нови успешни изпълнения вече на сцената на „Роял корт“ в Лондон, където получава заслужено признание не само от зрителите, но и от най-прочутите режисьори и продуценти, които му предлагат щатно място в Шекспировия мемориален театър. Скоро и там е обсипан с възторжени оценки за нестандартната си интерпретация на Шейлок от „Венецианския търговец“. 

Но независимо от огромния си успех на сцената, Питър О’Тул прекъсва изгодния договор, за да може да се снима във филма на Дейвид Лийн, посветен на Лорънс Арабски – легендарният британски разузнавач, който по време на Първата световна война вдига арабите на въстание против Турция.

Получавайки първата си голяма роля в киното (предишните му три екранни превъплъщения са незначителни), О’Тул се отдава фанатично на подготовката си за нея.

Изучава много задълбочено мемоарите на своя герой, прочита и десетки книги за него, издадени в Англия. Посещава дори родното му място (и той подобно на О’Тул е по произход ирландец!), за да разговаря с хора, които все още го помнят. Но и това му се струва недостатъчно. Затова заминава далеч преди другите (още през януари 1961 г.) за Йордания, където изучава арабския език и ездата на камили. И когато след няколко месеца там пристига снимачният екип на филма, той го посреща като човек, който вече е напълно привикнал с обстановката. Ходел в дрехи на бедуин, а арабите го наричали със същото име, с което и техните бащи се обръщали към истинския Лорънс – Ел-Орънс.

Известният с перфекционизма си режисьор Дейвид Лийн не харесва носа му и О’Тул се съгласява на малка пластична корекция. След което му изрусяват силно и цвета на косата. А самият Питър издейства добавянето в сценария на редица измислени от самия него епизоди, които придирчивият Лийн приема, виждайки че са продиктувани от интуицията на актьора, стремящ се към пълно сливане с образа. Истината е, че той не се е опитвал да играе, а да бъде самият Лорънс Арабски.

Действието във филма се развива сред нажежената пустиня – на 150 мили от най-близкия оазис. Наоколо гъмжало от змии и скорпиони. Условията на живот били непоносимо тежки, а снимките – много по-опасни, отколкото са очаквали.

Но в крайна сметка „Лорънс Арабски“ (Lawrence of Arabia, 1962) се оказва истински шедьовър, който е посрещнат с огромен интерес навсякъде по света, където е показван. Всички се възхищават на превъплъщението на О’Тул, който е неотразим както в строгия си английски мундир, така и в екзотичните одежди на арабски шейх. Бурен възторг предизвикват и днес баталните сцени, в които неговият безстрашен герой се носи като вихър върху гърба на своята камила…

Филмът заслужено печели 7 награди „Оскар“ включително и за най-добра режисура в лицето на Дейвид Лийн, но Питър О’Тул не получава нищо, въпреки че е номиниран в категорията за най-добро изпълнение на главна роля. Статуетката тогава печели Грегъри Пек за участието си във филма „Да убиеш присмехулник“. 

Разочарованието обаче не трае дълго, защото в Лондон точно по това време отваря врати новият Национален театър с художествен ръководител Лорънс Оливие, който решава да постави „Хамлет“ с О’Тул в главната роля. Превъзходната игра на прославения актьор допринася за огромния зрителски интерес, въпреки че като цяло спектакълът не се получава. Питър О’Тул всъщност не показва нещо по-различно от онова, което му носи огромен успех на сцената в Бристол, но сега то се оказва недостатъчно. Времената вече са други

Междувременно той решава да разнообрази своето амплоа, насочвайки се към участия в кинокомедии, в които дава воля на огромната си фантазия. Играе например в „Какво ново, котенце?“ (What’s New Pussycat, 1965) по сценарий на Уди Алън заедно с прочутия комик Питър Селърс. После пък са чудесна двойка с Одри Хепбърн в „Обир в музея“ (How to Steal a Million, 1966) на прочутия американски режисьор Уилям Уайлър.

Виртуозното владеене на техниката – както на външното представление, така и на вътрешното превъплъщение – му помага да изгради убедителни образи на напълно различни от самия него персонажи, живели във вече отминали епохи. Например такива като лорд Джим в едноименната приключенска драма на Ричард Брукс (Lord Jim, 1965), Дон Кихот от „Човекът от Ла Манча“ (Man of La Mancha, 1972) на Артър Хилър или Робинзон Крузо от „Петкан“ (Man Friday, 1975) – една от най-интересните екранизации на знаменития роман на Даниел Дефо.

Върховите му постижения са в костюмни исторически филми, в които най-често пресъздава крале и държавници. Превъплъщавал се е в двама крале, двама императори, един принц, един президент и няколко лорда.

В разпространявания с голям успех и по кината у нас „Томас Бекет“ (Becket, 1964) играе крал Хенри II, показвайки по изключително въздействащ начин как неговата първоначална човечност се буквално се изпарява в хода на действието. О’Тул съумява да разкрие тоталното саморазрушение на тази историческа личност. Четири години по-късно пак влиза в кожата на Хенри II в друг исторически филм, озаглавен „Лъвът през зимата“ (The Lion in Winter, 1968), който също е показван навремето в България. Кралят в неговото изпълнение изглежда първоначално силен и безстрашен като истински лъв, но с времето започва да деградира под влияние на надвисналата старост, която във филма е сравнена с образа на зимата.

Великолепна и равностойна партньорка на големия актьор в „Лъвът през зимата“ е Катрин Хепбърн. Човешката близост, възникнала между двамата по време на снимките, се усеща на екрана. О’Тул e истинско олицетворение на рицарското и честта, а Хепбърн – на женствеността и нежността. Най-хубавото е, че двамата проявяват необходимото чувство за хумор и спасителна ирония, което предпазва филма от залитане към мелодрамата. Удивителното съчетание на тяхната физическата красота с духовната им възвишеност превръща този актьорски дует в един от най-запомнящите се в историята на киното. 

Двете награди „Златен глобус“, получени за изпълненията му в „Томас Бекет“ и „Лъвът през зимата“ увенчават заслужено приноса на Питър О’Тул за успеха на тази своеобразна дилогия за Хенри II, но не по-малко биха му прилягали и двата „Оскар“-а, които, за съжаление, не получава за тях. Сред номинираните за ролята си във филма за Бекет е и Ричард Бъртън, който също остава с празни ръце. Впрочем през 1965-а Американската филмова академия пренебрегва още двама гиганти – Антъни Куин и Питър Селърс, направили може би своите най-силни превъплъщения съответно в „Зорба гъркът“ и „Доктор Стрейнджлав“, удостоявайки в крайна сметка с „Оскар“-а за най-добър актьор в главна роля Рекс Харисън за участието му във филма на Джордж Кюкър „Моята прекрасна лейди“.

През 1969 Питър О’Тул не получава заслуженото отличие и за играта си в „Лъвът през зимата“, защото Академията награждава с „Оскар“ Клиф Робъртсън за ролята му във филма „Чарли“ на Ралф Нелсън.

Скоро след тези две незабравими роли, Питър О’Тул пресъздава на екрана психически травмиран млад войник, който е обсебен от мисълта да накаже нацистите за извършените от тях злодеяния, в приключенския филм „Войната на Мърфи“ (Murphy’s War, 1971), който също е разпространяван с голям успех по нашите екрани през 70-те.

Един от най-добрите филми с негово участие, според мен, е „Каскадьорът“ (The Stunt Man, 1980) на Ричард Раш, преминал у нас под заглавието „Живот на карта“. В него О’Тул представя изключително интересен и сложен образ на фанатичен кинорежисьор, опитващ се да заснеме зрелищна творба за Втората световна война. На снимачната площадка попада укриващият се от полицията Камерън (акт. Стив Рейлсбък), който благодарение на отличната си реакция и физическа подготовка се оказва способен да замени загинал каскадьор. Постепенно в ефектните трикови сцени започва да изчезва границата между реалност и фантазия и на човек му става все по-трудно да разбере дали гледа филм във филма или моменти от истински сражения.

Тежки здравословни проблеми, причинени от системна злоупотреба с алкохола, сериозно заплашват не само кариерата, но и живота на знаменития актьор през 70-те години на миналия век. Той обаче се оправя след серия сложни операции, прекратява пиенето и се завръща на екрана и сцената, макар и доста състарен. 

Превъзходната историческа драма на Бернардо Бертолучи „Последният император“ (The Last Emperor, 1987) бележи началото на нов възход в кариерата на Питър О’Тул след трудния период, продължил няколко години. За съжаление, въпреки че филмът е буквално отрупан с „Оскар“-и (общо 9 на брой!), големият актьор за пореден път се разминава със заслуженото отличие. Но именно тази роля ознаменува триумфалното му завръщане в голямото кино.
Засипан с нови примамливи предложения, той избира да се снима под режисурата на асове като Нийл Джордан и Лина Вертмюлер във филми като „Не викайте духове“ (High Spirits1988) и „В лунната нощ“ (In una notte di chiaro di luna, 1989).

60-годишнината си отбелязва по време на снимките на 40-ия си филм. Разнообразната галерия от въздействащи човешки образи, създавана от О’Тул в продължение на дълги години, се попълва от поредния патологичен безумец — „изтънчен“ садист-убиец, обсебен от маниакалната идея да се сдобие с легендарната монета на Цар Ирод – оттук е и заглавието на филма „Седмата монета“ (The Seventh Coin, 1993).

През 2012 прекратява окончателно своята кариера. Междувременно продължава да пише мемоарите си. Първият им том („Целенасочено блуждаене“) е лирично възпоменание за началото на актьорската му кариера. В продължението повдига завесата за преживените удари на съдбата, както и за сложните си взаимоотношения с жените.


Зад кадър

През 50-те години Питър О’Тул е активен участник в протестите срещу британското участие във войната в Корея. През 60-те протестира срещу Виетнамската война.

Тренира крикет за професионалисти в Лондон (1997).

Спонсор на футболния клуб на „Съндърленд“ от Висшата английска лига.

Близък приятел със своя ирландски сънародник актьора Ричард Харис. След смъртта му семейството се надява, че Питър ще го замести в ролята на професор Албус Дъмбълдор в „Хари Потър и затворникът от Азкабан“ (2004). И двамата с Харис са участвали в „Пътешествията на Гъливер“ – Харис във филмовата версия от 1977 г., а О’Тул играе в „Императорът на лилипутите“ – телевизионна версия от 1996 г. с Тед Дансън в ролята на Гъливер.

През 1976 г. претърпява тежка хирургическа интервенция на части от стомаха. През последвалите няколко години едва не умира от проблеми с кръвта.

47-ми в Листата на сп. Empire magazine за 100-те секссимвола във филмовата история.


Семейство

Има две дъщери, Патриша и Кейт (кръстена на Катрин Хепбърн) О’Конъл – те също са актриси, от брака си с актрисата Сайън Филипс (Siân Phillips), която е родом от Уелс. Този брак продължава 20 години – от 1959 до 1979 г.

Има и син, Лоркан (също актьор), от модела Карън Браун Самърфилд.

Питър О’Тул и съпругата му Сайън Филипс като младо семейство.


Избрана филмография

  • „Династията на Тюдорите“ (2008)
  • „Казанова“ (2005)
  • „Троя“ (2004)
  • „Последната завеса“ (2002)
  • „Жана Д’Арк“ (1999)
  • „Историята на отец Дамиен“ (1999)
  • „Фантоми“ (1998)
  • „Истинска история“ (1997)
  • „Пътешествията на Гъливер“ (1996)
  • „Северът и Югът“ (1994)
  • „Един добър човек сред другите“ (1993)
  • „Дъщерята на Ребека“ (1991)
  • „Височайши духове“ (1988)
  • „Последният император“ (1987)
  • „Пигмалион“ (1983)
  • „Най-любимата ми година“ (1982)
  • „Живот на карта“ (1980)
  • „Калигула“ (1979)
  • „Зората на Зулу“ (1979)
  • „Фокстрот“ (1976)
  • „Петкан“ (1975)
  • „Розовата пъпка“ (1975)
  • „Човекът от Ла Манча“ (1972)
  • „Управляващата класа“ (1972)
  • „Войната на Мърфи“ (1971)
  • „Да накладеш огъня“ (1969)
  • „Лъвът през зимата“ (1968)
  • „Екатерина Велика“ (1968)
  • „Нощта на генералите“ (1967)
  • „Библията“ (1966)
  • „Обир в музея“ (1966)
  • „Лорд Джим“ (1965)
  • „Бекет“ (1964)
  • „Лорънс Арабски“ (1962)
  • „Белите сенки“ (1960)
  • „Отвлеченият“ (1960)
  • „Невинните диваци“ (1959)

Цитати от Питър О’Тул

  • Единственото физическо упражнение, което правя, е да следвам ковчезите на приятели, които правеха упражнения.
  • Не съм луд, но си мисля, че всички останали са.
  • Не мога да понасям светлината. Мразя времето навън. Моята идея за щастие е в преминаването от една задимена стая в друга…
  • Алкохолът е най-жестокият от всички наркотици, затова избрах него.
  • Катрин Хепбърн – ето това се нарича потресаваща жена! С никой друг не ми е харесвало да работя така, както с нея. Дори с Ричард Бъртън. Тя не се оплака нито веднъж. Чувате ли ме – нито веднъж!
  • Никога нищо не съм искал да променям в себе си и затова заявявам: „Аз съм аз“. Приемайте ме такъв, какъвто съм, или ме оставете на мира.

източник: bnt.bg, drugotokino.bg