Пармиджанино

Автопортрет в изпъкнало огледало; 1524; масло на дърво; диаметър 24,4 cm

роден: 11 януари 1503 г. в Парма, Италия

починал: 24 август 1540 г. в Касалмаджоре, Италия

националност: Италия

занятие: художник

повлиян от: Кореджо, Микеланджело, Рафаел

Франческо Пармиджанино е италиански художник, един от най-известните представители на маниеризма. Роден е като Джироламо Франческо Мария Мацола (Girolamo Francesco Maria Mazzola), но по името на родния си град – Парма, става известен с прозвището Пармиджанино.

Произход

Роден е в Парма през 1504 г. и от много малък остава без баща. Отглеждат го братята на баща му, и двамата живописци.

Творчество

През 1524 г. Пармиджанино е в Рим, където е представен на новоизбрания папа Климент VII. За да демонстрира своето майсторство, той подарява на папата няколко свои картини, в т.ч. известната „Автопортрет в изпъкнало огледало“ (1524 г.), в която блестящо разрешава сложна задача с перспективата и придава на своето изображение почти сюрреалистичен вид (с огромна ръка на преден план, по-голяма от главата).

През последните 10 години от своя кратък живот той завършва три от най-добрите си картини на религиозна тема:

„Мадоната със Св. Маргарита, Св. Петър, Св. Йероним и Св. Михаил“, Болоня
„Мадона с роза“
„Мадоната с младенеца, ангели и Св. Йероним“ (известна и като „Мадоната с дългата шия“ (1534-1540), която сега се намира в галерия Уфици. Вероятно като мадоната е изобразена аристократката Паола Гонзага.

Вазари за Пармиджанино

По литературна традиция, произтичаща от италианския биограф, живописец, архитект и писател от епохата на маниеризма Джорджо Вазари, за Пармиджанино е прието да се говори като за човек, постоянно вглъбен в мистически размишления и всецяло отдаден на алхимията.

Автопортретът на художника, нарисуван в последната година от живота му, където Пармиджанино е изобразен дълбоко замислен, преждевременно остарял, потвърждава думите на неговия биограф. Вазари отдава дължимото на художника Пармиджанино, но с голямо съжаление пише за неговите увлечения и последвалия печален край на живописеца:

…увличайки се от алхимия, той се превърнал от човек изящен и приятен, в брадат мъж с дълга и мръсна коса, почти див, съвсем не такъв, какъвто е бил по-рано, а после станал и мрачен и недружелюбен.