Роден: 1722 г. в Османска империя

Починал: 1773 г. в Станимака, Османска империя, на 51 г.

Националност: България

Професия: духовник

Почитан в: Православна църква

Канонизация: 26 юни 1962 г.

Празник: 19 юни

Паисий Хилендарски, често наричан още Отец Паисий, e български народен будител и духовник, автор на „История славянобългарска“. Изразените в труда му идеи за национално възраждане и освобождение на българския народ карат много учени да го сочат за основоположник на Българското възраждане. Канонизиран е за светец с писмен акт на Светия синод на Българската православна църква на 26 юни 1962 г.

Биография

Произход и образование

Информация за живота на Паисий имаме от автобиографичните му бележки в „История славянобългарска“, вписванията в хилендарските кондики и някои писма. Роден е през 1722 г. в Самоковската епархия със светско име Пенко или Петър. Различни краеведски трудове посочват други селища като родно място на Паисий Хилендарски, но тези предположения са малко вероятни.

Паисий Хилендарски не получава системно образование, но през 1745 г. се замонашва в Хилендарския манастир, където по-късно става йеромонах и проигумен. През 1758 г. пътува до Сремски Карловци като таксидиот, където се запознава с исторически съчинения и средновековни източници за българската история, които му послужват за написването на основния труд.

„История славянобългарска“ е завършена през 1762 г. в Зографския манастир, след като Паисий напуска Хилендарския манастир заради раздор с останалите монаси. При обиколките си из българските земи като таксидиот носи своя исторически труд, за да бъде преписван и разпространяван сред българите. Предполага се, че е починал през 1773 г. на път за Света гора в селището Амбелино (днес Св. Георги – квартал на Асеновград).

Влияния и значимост

„Историята“ на Паисий Хилендарски е значително повлияна от исторически съчинения като

• „Деяния церковная и гражданская“ на Цезар Бароний и
• „Книга историография“ на Мавро Орбини.

За написването ѝ е ползвал още исторически извори от манастирските библиотеки в Атон и Сремски Карловци.

Паисий се стреми да събуди народностното съзнание на българите, да им внуши, че имат основания за високо национално самочувствие. Важни аргументи са дейността на славянските първоапостоли Константин-Кирил Философ и Методий, политическото и културното процъфтяване на средновековната българска държава и видните ѝ владетели.

Създаването на „История славянобългарска“ може да се смята за начало на българското Възраждане. Известни са около 60 преписа на книгата, първият препис е на Софроний Врачански (1765 г.), а първото печатно издание на книгата е направено през 1844 г. под заглавие „Царственик“ след съществено редактиране от Христаки Павлович.

Съвременна гледна точка

Паисий Хилендарски е сред най-почитаните дейци на българското Възраждане. Пловдивският университет, Софийската математическа гимназия и други учебни заведения в България са наречени на негово име.

С постановление на правителството от 28 юли 2000 г. се определя годишна Държавна награда „Св. Паисий Хилендарски“, която се присъжда за стимулиране на български творци и изпълнители на произведения, свързани с българската история и традиции.

През 2008 г. в Банско е открит мемориален музей, посветен на него.

Цитати от Паисий Хилендарски

• От само себе си не можем да станем мъдри.
• Чети историята, и като познаеш от нея суетата на тоя свят, научи се да го презираш.
• О, неразумний юроде! Поради что се срамуваш да се наречеш българин и не четеш, и не говориш на своя език? Или българите не са имали царство и държава? Толкова години са царували и са били славни и прочути по цялата земя и много пъти са взимали данък от силни римляни и от мъдри гърци. И царе, и крале са им давали своите царски дъщери за съпруги, за да имат мир и любов с българските царе. От целия славянски род най-славни са били българите, първо те са се нарекли царе, първо те са имали патриарх, първо те са се кръстили, най-много земя те завладели. Така от целия славянски род били най-силни и най-почитани и първите славянски светци и просияли от българския род и език, както и за това подред написах в тая история. И за това българите имат свидетелство от много истории, защото всичко е истина за българите, както вече и споменах.

Цитати за Паисий Хилендарски

• И кат някой древен библейски пророк
  ил’ на Патмос дивний пестинника строг,
  кога разкривал е въз гладката кожа
  тайните на мрака и волята Божа,
  той фърли очи си разтреперан, бляд
  към хаоса тъмний, към звездния свят,
  към Бялото море, заспало дълбоко,
  и вдигна тез листи, и викна високо:
  „От днеска нататък българският род
  история има и става народ!“

— Иван Вазов, из поемата „Паисий“ от „Епопея на забравените“

източник: уикипедия