Никола Маринов (художник)

Роден: 10 юли 1879 г. в Ески Джумая, България

Починал: 16 декември 1948 г. в София, България, на 69 г.

Националност: България

Професия: художник

Направление: живопис

Образование: Торинска художествена академия

Учители: проф. Андреа Таверние и проф. Джакомо Гросо

Никола Маринов Абаджиев е български художник – живописец. Той е акварелист от световна класа. Сред всички художници на ХХ век трудно ще се намерят няколко, които да постигнали неговата пластичност. Създава особена атмосфера на образите чрез прозирността на акварела и разливането цветовете. Композициите му са хармонични и богати на нюанси, а багрите – проникващи една в друга. Своето поетично вдъхновение Никола Маринов черпи от чистата женската красота, изключвайки първичния намек за еротика. За него живописта е дълбоко вътрешно преживяване, а не бездушно занаятчийство.

Биография

Никола Маринов Абаджиев е роден на 10 юли 1879 г. в Ески Джумая, днес Търговище. Учи рисуване при чехите Петрас (във Варна) и Трунечек (в Търговище), които го насърчават да продължи. Завършва (1903) със златен медал живопис в Художествената академия в Торино при проф. Джакомо Гросо и проф. Андреа Таверние. Прави самостоятелна изложба в Торино още като студент.

Работи 2 години в Италия и през 1906 се завръща в България. Става учител в София (1907-1919), взема участие във войните 1912-1918 като строеви офицер. От 1921 до 1940 е професор по живопис в Художествената академия и неин директор от 1935 до 1937.

Никола Маринов е и сред най-ярките преподаватели в нашата Художествена академия. Обучава няколко випуска от най-талантливите поколения в родното изкуство. Всички те наследяват неговата всеотдайност към живописта и го запомнят като ненадминат учител. Негови студенти са били Илия Бешков, Илия Петров,  Кирил Петров, Владимир Рилски и др. Неговото място в академията по-късно заема ученикът му Илия Петров.


Творчество

Никола Маринов участва в рисуването на църковни стенописи в църквите

  • „Александър Невски“ в София,
  • „Света Марина“, „Св. Възнесение“ и „Св. Арахангел Михаил“ в Пловдив,
  • „Св. Седмочисленици“, „Св. Кирил И Методий“ и „Св. Параскева“ в София,
  • „Св. Троица“ и „Св. Никола“ в Ловеч,
  • „Св. Петър и Павел“ в Бяла черква,
  • „Св. Иван Рилски“ в Перник и др.

Участва

  • в много колективни и дружествени (на Дружеството на художниците в България, Дружество „Съвременно изкуство“, „Родно изкуство“, Съюза на южнославянските художници „Лада“) изложби,
  • в юбилейната изложба на Художествената академия (1921),
  • в изложбата на живите художници-пионери (1946),
  • в изложби в чужбина:
    • Венеция (1909, 1910, 1942),
    • Загреб (1909),
    • Рим (1911),
    • Белград (1912),
    • Берлин (1916, 1934).

Сред най-известните му шедьоври са

  • „Във вълните на живота“ (ок. 1921, НХГ),
  • „Връщане от извора“ (ок. 1920, НХГ),
  • трите портрета „Жената на художника“ (ок. 1914, ок. 1915, от 1919, НХГ),
  • „Мечтание“ (1910),
  • „Българска мадона“ (1919),
  • „Майка с дете“ (1940),
  • „Глава“ (ок. 1905),
  • „Италианка“ („Жената на художника“, 1905),
  • „Пейзаж с кон“ (1907),
  • „Pia“ (1908, НХГ).

Никола Маринов е умира на 16 декември 1948 г. в София.


Памет

След смъртта му са организирани няколко негови посмъртни изложби в Букурещ (1955) и в София (1960), юбилейна изложба в София и Търговище (1974), където има и голяма колекция с негови акварели.

Други негови творби:

  • „Зима“ (1910, ХГ, Търговище)
  • „Майка с дете“ (1915, ХГ, Търговище)
  • „Майка“ (1917, ХГ, Търговище)
  • „Изгнаница“ (1920; НХГ)
  • „В нищета“ (1920, НХГ)
  • „Селянки на пазар“ (ок. 1921, НХГ)
  • Танцувачка“ (ок. 1921, НХГ)
  • Приятелки“ (1921, ХГ, Хасково)
  • „Жетварки“ (ок. 1920-1924)
  • „Портрет на Ромеро Дусмет“ (1924, НХГ)
  • „Портрет на д-р Дафина Кьорчева“ (1924, НХГ)
  • „Младост“ („Анна – дъщерята на художника“, 1926, НХГ)
  • „Селска мадона“ (1926, СГХГ)
  • „Майчина тревога“ (1926, НХГ)
  • „Съкровище“ (1927)
  • „Майка“ (1928)
  • „Мома“ (1930)
  • „La Modella“ (ок. 1931, НХГ)
  • „Помакинче“ (1931, НХГ)
  • „Жени“ (1933)
  • „Мома“ (1935)
  • „Портрет на момиче“ (1940, НХГ)
  • „Пролет“ (1940, НХГ)
  • „Пейзаж“ (1940, Военноисторически музей, София)
  • „Мома със стомна“ (1941, НХГ)
  • „Селянки“ (1942, ХГ, Търговище)
  • „Играещи деца“, „Две селянки на полето“ (ХГ, Търговище)
  • „Импресия“ и др.

Награди:

  • Златен медал за живопис от Торинската художествена академия (1903)
  • Сребърен медал „За наука и изкуство“ (1921)
  • Пръв носител на голямата награда „Изкуство“ от Камарата на народната култура (1947)
  • Орден за храброст (1916)
  • Орден „За гражданска заслуга (НХГ)
  • Орден „За народна свобода 1941- 1944“ 11 степен (1968)
  • Орден „Кирил и Методий“ II ст. (1962)
  • награда „Артуро Баци“ от Италия (1970)

Негови произведения се намират в Музея на революцията и Музея на западното и източното изкуство в Одеса, в НХГ, ХГ във В. Търново, Шумен, Плевен, Враца, Пловдив, Казанлък, Кърджали, Варна и др. и в частни сбирки.

източник: artprice.bg