Роден: 27 май 1903 г. в Пазарджик, България

Починал: 26 януари 1968 г. в София, България, на 65 г.

Националност: България

Професия: поет

Жанр: поезия

Никола Йорданов Фурнаджиев е български поет. Представител е на т. нар. Септемврийска поезия. Той е един от най-добрите преводачи на поезия от руски език. Стихотворенията му са преведени на основните европейски езици.

Детство и първи стъпки в поезията

Никола Фурнаджиев е роден на 27 май 1903 г. в Пазарджик. Професията на баща му налага честа промяна на местоживеенето на семейството.

За първи път Фурнаджиев публикува свои стихотворения в сатиричния вестник „К’во да е“. От 1918 г. редовно пише на страниците на вестника под псевдонимите Веселяк и Дядо Лука. Година по-късно сътрудничи и на сп. „Ученическа мисъл“.

Завършва гимназия през 1922 г. в Чирпан. Същата година става студент в Медицинския факултет на Софийския университет. Скоро сменя специалността си и се записва да учи естествени науки. Отново променя интересите си и избира философията. Завършва през 1930 г. педагогика и философия. По време на студентството си организира стачка. След нея за кратко се укрива.

Творчески път

От 1920 до 1944 г.

В списанието на Георги Бакалов „Нов път“ Фурнаджиев, заедно с Ангел Каралийчев и Асен Разцветников, създава най-добрите творби на септемврийската литература. Стиховете, публикувани в „Нов път“, той издава в първата си стихосбирка – „Пролетен вятър“ (1925). Тогава написва и прочутата си поема „Сватба“. Същата година прекратява сътрудничеството си в „Нов път“ и започва да публикува в сп. „Златорог“. През 1928 г. отпечатва втората си стихосбирка – „Дъга“.

След дипломирането си в университета Фурнаджиев е учител в Трета мъжка гимназия в София, а след това работи в Министерството на народната просвета. През 1933 г. заминава за Цариград, където преподава в българското училище. Тогава излиза сборникът му с детски приказки „Златни клонки“. Остава в града до 1938 г. Връща се в България и става учител в Пазарджик. През 1944 г. преподава във Втора девическа гимназия в София.

След 1944 г.

Промените, настъпили в България след 9 септември 1944, за Фурнаджиев са сбъдната мечта. Ентусиазиран, той започва работа в Министерството на пропагандата. От 1945 до 1949 г. е главен редактор на в. „Литературен фронт“, а после отново главен редактор и завеждащ отдел „Поезия“ в реномираното издателство „Български писател“. В началото на 60-те години е редактор на сп. „Септември“. На тази длъжност се пенсионира през 1963 г.

През 50-те и 60-те години на ХХ в.

През 50-те и 60-те години Никола Фурнаджиев отпечатва пет стихосбирки –

• „Велики дни“,
• „По пътищата ти вървях“,
• „Избрани стихотворения“,
• „Слънце над планините“ и
• „Най-трудното“.

Освен тях публикува и три детски стихосбирки –

• „Свободна родина“,
• „Смели пионери“ и
• „Лагерна вечер“.

Прави опити и с друг жанр – пътеписа. През 1952 г. излиза първата му пътеписна творба – „Между приятели“, а три години по-късно и втората – „Пътуване до Чили“.

Той е един от най-добрите преводачи на поезия от руски език. Стихотворенията на Фурнаджиев са преведени на основните европейски езици.

Поетът умира в София на 26 януари 1968 г.

източник: уикипедия