Нилс Бор

роден: 7 октомври 1885 г. в Копенхаген, Дания

починал: 18 ноември 1962 г. в Копенхаген, Дания, на 77 г.

погребан в: Дания

националност: Дания

професия: физик

образование:

учил при:

научна дейност:

награди:  Нобелова награда за физика (1922)

семейство:

  • баща: Кристиан Бор
  • майка: Елън Бор (по баща Адлър)
  • братя / сестри:
    • Джени Бор
    • Харалд Бор
  • съпруга: Маргрете Ньорлунд (Margrethe Nørlund) (ж. 1912 г.)
  • деца:

Нилс Хенрик Давид Бор (на датски: Niels Henrik David Bohr) е датски физик, носител на Нобелова награда за физика за 1922 г. „за заслугите му в изследването на строежа на атомите и тяхното излъчване„.

Той е сред създателите на съвременната физика, със значителен принос към теорията за структурата на атома и към квантовата механика. Неговите разбирания са от решаващо значение в един възглед за микрофизиката, който продължава да се счита за стандартен и е известен като копенхагенска интерпретация.

Биография

Роден е на 7 октомври 1885 г. в Копенхаген, Дания. Баща му е професор по физиология в Копенхагенския университет, а майка му произлиза от добре известно сред банковите, политическите и интелектуалните среди еврейско семейство. В дома им редовно се провеждат оживени дискусии по различни научни и философски въпроси. През 1908 г. завършва университета в Копенхаген. Защитава докторска дисертация през 1911 г.

Нилс Бор като млад.

Работи в Кеймбридж с Джоузеф Джон Томсън и в Манчестър с Ърнест Ръдърфорд. През 1914-1916 г. чете курс по математическа физика в Манчестър. Получава катедрата по теоретична физика в Копенхаген през 1916 г. Основател е на Института по теоретична физика в Копенхаген и създава там световна научна школа. Негов директор е от 1920 до 1962 г. През периода 1943-1945 г. работи в САЩ. Участва в проекта „Манхатън“ за създаване на атомната бомба.

Умира на 18 ноември 1962 г. в Копенхаген вследствие на сърдечен удар.

Бор и Маргрете Ньорлунд през 1910 г.


Научни постижения

Нилс Бор създава модела на Бор, в основата на който е планетарният модел на атома, съчетан с квантови представи и предложените от него постулати. През 1923 г. въз основа на своя модел на атома той първи успява да обясни периодичната система на елементите на Менделеев. Теорията на атома на Бор обаче е непълна и вътрешно противоречива, защото механично обединява понятия и закони от класическата физика с квантови условия.

Количествено обяснение на многообразието на явленията в атомния свят дава квантовата механика, за чието същинско развитие големи заслуги имат Бор и неговият институт. Главната идея на Бор се състои в това, че заимстваните от класическата физика динамични характеристики на микрочастиците – координати, импулс, енергия, не са присъщи на самата частица. Те се разкриват във взаимните им връзки с класическите обекти, за които тези величини имат определен смисъл. В резултат е създадена обща теория, която обяснява всички процеси в микросвета в нерелативистката област и като граничен случай автоматично води до класическите закони и понятия. Поставени са и основите на релативистката теория.

През 1927 г. Бор формулира важен принцип в микрофизиката – принципа на допълнителността, а през 1936 г. – фундаменталната за ядрената физика представа за протичането на ядрените реакции, наречена модел на сложните ядра. През 1939 г. съвместно с Джон Уилър развива теорията за деленето на ядрото – процеса, при който се освобождават огромни количества ядрена енергия.

Бор създава световна научна школа. Израсналите в неговия научен институт физици работят по целия свят. Любимият му ученик и близък приятел е Лев Ландау. Бор е член на Датското кралско научно дружество, а също и на много други научни дружества и академии. Получава Нобелова награда за физика през 1922 г.


Цитати от Нилс Бор

  • Всеки, който не е шокиран от квантовата теория, явно не я е разбрал.
  • Експертът е човек, който е направил всички възможни грешки в много тясна област.
  • Противоположното на правилна формулировка е грешна такава. Противоположното на доказана истина може да бъде друга такава.
  • Теорията ви е налудничава, но не е толкова налудничава, че да е вярна.
  • Тази идея е достатъчно безумна, за да бъде вярна.
  • Не, не, ти не мислиш – ти просто си логичен.
  • Някои теми са толкова сериозни, че за тях може да се говори само на шега.
  • Предвиждането е много трудно – особено що се отнася до бъдещето.
  • Престани да казваш на Господ какво да прави. — По повод изказването на Айнщайн „Господ не си играе на зарове.“

източник: уикипедия