Неофит Рилски

роден: 1793 г., в Банско, Османска империя

починал: 4 януари 1881 г., в Рилския манастир, България, на 88 г.

националност: България

професия: монах, учител, художник

Неофит Рилски е български монах, учител и художник. Една от водещите фигури в българското просветно движение през първата половина на XIX век, той е определян от известния българист Константин Иречек като „патриарх на българските учители и книжовници“.

Биография

Детски и юношески години

Обикновено се приема, че Неофит Рилски е роден през 1793 г. в Банско, но според други сведения това става през 1790 г. в село Баня (Гулийна баня), Разложко. Светското му име е Никола Поппетров Бенин. Баща му, поп Петър Бенин, е от рода Бениновци и първият учител в Банско, а майка му Екатерина е от род на заможни разложки търговци на памук. Никола получава началното си образование в килийното училище на баща си. Негов дядо е игуменът на Рилския манастир Теодосий I Рилски.

Още от малък Никола Бенин завързва особено тясно приятелство с едно от момчетата в Банско, живописецът Димитър Молеров, чийто баща е зографът Тома Вишанов Молера, създател на Банската живописна школа. Налага се обаче, Димитър да замине за Рилския манастир, и там да се учи за иконописец. Никола не може да се раздели с приятеля си и, против волята на баща си, бяга от вкъщи и заедно с Димитър отива в манастира. Въпреки това, скоро иконописването омръзва на Никола и той става послушник при проигумена Йеротей Рилски, който го покалугерява през 1811 г. и му дава монашеското име Неофит. След като приема монашеството, Неофит е изпратен да продължи образованието си в Мелник. Тук от 1822 до 1826 г. се учи при погърчения влах Адам Запекос и става добър елинист. След това учи и във Велес.

Учителска дейност

През 1827 г. Неофит започва да преподава в Самоков, където известно време е секретар на епископ Игнатий. Негов ученик и впоследствие близък приятел е Захарий Зограф. Младият иконописец и художник приема своя учител като свой духовен водач и съветник. Двамата водят активна кореспонденция, която е ценен биографичен източник, до самата твърде ранна смърт на Захарий Зограф през юни 1853 г.

След Одринския мир от 1829 г. епископът е убит и Неофит се връща в Рилския манастир. Там той работи като учител до 1833 г., когато част от манастира изгаря. Тогава той е пратен при патриарха, заедно с няколко други братя, за да издейства разрешение за възстановяването на църквата, както и за събиране на помощи за това. Мисията се увенчава с успех, ако се съди по султанския ферман от 10 ноември 1833 г.

Още същата година Неофит става духовник при метоха в Казанлък. Там среща търновския митрополит, който по искане на Васил Априлов го изпраща в Букурещ, за да изучи алилодидактическата метода в тамошното гръцко училище. Той му възлага и трудната задача да съчини учебници за проектираното от Априлов взаимно училище в Габрово. През 1834 г. Неофит се връща в България и на 2 януари 1835 г. първото габровско взаимно училище отваря своите врати.

Неофит преподава известно време в Габрово, като същевременно прави първия успешен превод на Новия Завет на новобългарски език. Тъй като не се разбира добре с учителите и учениците, той напуска и става учител в Копривщица. През 1836 г. създава първия български глобус.

През този период Неофит Рилски издава множество учебници и учебни пособия, намерили широко приложение в просветната дейност в страната:

  • „Взаимоучителни таблици“ (1835),
  • „Буквар, извлечен от взаимоучителните таблици“ (1835),
  • „Свещенний краткий катехизис“ (1835),
  • „Краткое и ясное изложение… на гръцкия език“ (1835),
  • Българска граматика“ (1835),
  • „Краснописание“ (1837).

След две години учителстване в Копривщица Неофит се прибира в манастира, и продължава книжовната си дейност. След като получава покана да преподава славянски езици в богословското училище на Халки, той преподава там от 1848 до 1852 г., след което се връща в Рилския манастир, поради върлуващата в училището холера. През 1851 г. излиза неговата „Аритметика“, а година по-късно – „Христоматия славянского язика“. От 1852 г. до края на живота си се посвещава на книжовна дейност в Рилската обител.

Последни години

През 1858 г. идва предложение от търновци до Неофит да стане ректор на проектираната от тях семинария, но след като преценява силите си, той отказва. От 1860 до 1864 г. служи като игумен на Рилския манастир. През 1875 г. е издаден неговият „Словар на българския език, изтълкуван от църковно-славянски и гръцки език“, а през 1879 г. – „Описание болгарскаго священнаго монастира Рилскаго“.

Неофит Рилски умира на 4 януари 1881 г. в Рилския манастир.

Съчинения

  • Болгарска грамматика. Крагуевац (1835).
  • Краткое и ясное изложение за разделението, начертанието, именованието и произношението на писмената и правила за срицанието, просодиата и слогат и за правото чтение на грецеския язык. Белград (1835)
  • Новый Завет Господа нашего Иисуса Христа. Сега ново преведенный от славенский на болгарский язык от Неофита, иеромонаха Рылца. Издание трето. Лондон (1859)
  • „Службы съ Житиемъ преподабнагω и богоноснагω оца нашегω Iωанна Рылскаго чωдотворца“, Белград, 1836 г.
  • Словар на българския език, изтълкуван на църковнославянски и гръцки език. Словар на българския език, изтълкуван на църковнославянски и гръцки език. А – Благоизправляю. Цариград, 1875.

източник: уикипедия