роден: 23 февруари 1823 г. в Копривщица, Османска империя

починал: 9 октомври 1900 г. в Пловдив, България, на 77 г.

погребан в: Централен траурен парк, Пловдив, България

националност: България

професия: писател, просветител

образование: Ришельовски лицей

научна дейност:

• област: Лингвистика, фолклористика

семейство:

• баща: Геро Добрович-Мушек
• братя / сестри: Ивана Хаджигерова

Найден Геров Хаджиберович е български писател, езиковед, фолклорист, общественик и създател на едно от първите класни училища в България. Автор е на „Речник на блъгарский язик с тлъкувание речити на блъгарски и руски“ (1895 – 1904).

Биография

Роден е на 23 февруари 1823 г. в Копривщица. Син е на килийния учител Геро Добрович-Мушек (1775-1864), прототип на Каравеловия Хаджи Генчо от повестта „Българи от старо време“. Сестра му Ивана Хаджиберова става първата учителка в Копривщица.

Найден Геров учи в килийното училище на баща си, в гръцко училище в Пловдив през 1834-1836 г., отново в Копривщица от 1836 г. – при Неофит Рилски.

По настояване на Неофит Рилски през 1839 г. заминава за Одеса, където завършва Ришельовския лицей през 1845 г. По онова време издава книгите „Няколко думи за превода на математическата география“ (1842) и „Начала на християнското учение“ (1843), както и поемата „Стоян и Рада“ (1845).

Приел руско поданство, Найден Геров се завръща в Копривщица и през 1846 – 1850 г. е преподавател в откритото от него двукласно училище. По негова инициатива то е наречено „Св. Св. Кирил и Методий“. По инициатива на Найден Геров за първи път на 11 май 1851 г. в Епархийското училище „Св. св. Кирил и Методий“ в Пловдив се организира празник на светите братя Кирил и Методий – създатели на славянската писменост. През 1857 г. този празник започва редовно да се отбелязва в Пловдив, Цариград, Шумен и Лом.

Найден Геров взима активно участие в борбата срещу фанариотското духовенство. Публикува статии в периодичния печат в защита на българските национални интереси. По време на Кримската война от 1853 – 1856 г. подпомага национално-освободителното движение и полага грижи за учебното дело. През 1854 г. публикува на руски език в Одеса сборника „Писма от България“.

Назначен е за вицеконсул на Русия в Пловдив през 1857 г., което му дава по-голяма свобода да продължи просветната си дейност. През следващите години той многократно изразява неодобрение за национално-революционното движение, остро критикува Георги Раковски и прехвърлянето на чети от Влашко и определя Васил Левски като чужд шпионин. По време на Априлското въстание през 1876 г. развива дейност в защита на българския народ.

Найден Геров умира в Пловдив на 9 октомври 1900 г., на 77-годишна възраст.

Творчество

След 50-годишен събирателски труд, през 1895 г. Найден Геров издава първия том на „Речник на блъгарский язик с тлъкувание речити на блъгарски и на руски. Събрал, нарядил и на свят изважда Найден Геров“. Две години по-късно през 1897 г. излиза и вторият. Приживе, вече тежко болен, Найден Геров издава и третия том през 1899 г. Четвъртият (1901) и петият (1904) том излизат след смъртта му. Делото е продължено от вече обучения му племенник Тодор Панчев. Тодор Панчев издава през 1908 г. и „Допълнение на българския речник от Н. Геров. Събрал, наредил и изтълкувал Тодор Панчев“.

Съвременният литературен изследовател проф. Владимир Янев напомня, че шестте тома на речника съдържат около 80 000 български думи. Изчислено е, че за илюстриране на значенията им са използвани около 26 400 изречения от народната реч, близо 5000 откъса от народни песни, над 4000 фразеологични и идиоматични словосъчетания, около 15 500 пословици, поговорки, гатанки, клетви, съхранили бита и психологията на българите през вековете.

източник: уикипедия