Михаил Скобелев

Роден: 17 септември (29 септември) 1843 г. в Санкт Петербург, Руска империя

Починал: 25 юни (7 юли) 1882 г. в Москва, Руска империя, на 398 г.

Прякор: Белия генерал

Служил на: Русия

Род войски: пехота

Командвания: Губернатор и командващ войските във Ферганска област

Битки:

  • Руско-турска война (1877–1878)
  • Средноазиатски завоевания на Руската империя

Отличия:

  • Орден „Света Анна“
  • Орден „Свети Станислав“ I-ва степен с мечове
  • Орден „Свети Георги“ IV, III, II-ра степен
  • Златно оръжие „За храброст“
  • Орден „Свети Владимир“ III-та степен с мечове

Михаил Дмитриевич Скобелев (от руски: Михаил Дмитриевич Скобелев) е руски офицер, генерал от пехотата.

Известен с участието си в завоюването на Средна Азия и в Руско-турската война (1877-1878). Изключително популярен сред войниците си, наричан Белия генерал, тъй като винаги носи бяла униформа и язди бял кон.

Биография

Роден е на 29 септември 1843 г. в Санкт Петербург, Русия в семейството на потомствения дворянин генерал Дмитрий Иванович Скобелев, чийто род произлиза от мешчьорските казаци. Завършва пансион в Париж (Франция). Учи в Петербургския университет, но е изключен поради участие в студентски вълнения (1861).

Ориентира се към военна кариера. Служи в Полша и участва в потушаването на Варшавското въстание (1863-1864). Завършва Николаевската военна академия на Генералния щаб в Санкт Петербург и през 1868 г. е изпратен в Туркестан. Там прекарва по-голямата част от службата си. Участва в превземането на Хива (1874) и в похода срещу Коканд (1875), по време на който превзема град Андижан. Повишен във военно звание генерал-майор. Скобелев е първият руски губернатор на Фергана.

Участие в Руско-турската война (1877-1878)

Генерал-майор Михаил Скобелев, худ. Николай Дмитриев-Оренбургски (1883)

При започването на Руско-турската война през лятото на 1877 г. генерал-майор Михаил Скобелев е прехвърлен в Дунавската руска армия. В нейния състав командва Кавказката казашка бригада при Обсадата на Плевен. Разработва плана за атаката на Ловеч и командва лявата колона при превземането му. Участва в третата атака на Плевен. Участва с успех в зимното преминаване на Стара планина и в битката при Шейново в началото на 1878 г. Военните му умения създават войнишката поговорка „Където е Скобелев, там е победата“. Повишен е във военно звание генерал-лейтенант (1877) и генерал-адютант (1878).

След войната

На 4 февруари 1879 г. е назначен за командир на 4-ти армейски корпус дислоциран в Минск и е такъв до смъртта си. Командирован е в Туркестан. Командир на Сборен отряд в Ахалтекинската експедиция. Завоюва голяма част от днешен Туркменистан, след като в началото на 1881 г. превзема крепостта Гьоктепе. Повишен е във военно звание генерал от пехотата от 14 януари 1881 г.

В края на живота си се ангажира с активни политически позиции. След като в началото на 1882 г. произнася речи в Париж и Москва, в които се застъпва за крайния панславизъм и предрича сблъсък между славяни и германци, предизвиква недоволството на правителството и е извикан в Санкт Петербург. На път към столицата Скобелев умира от инфаркт на 25 юни 1882 г. в Москва.

Памет

След Руско-турската война в Плевен, на мястото на някои от най-тежките боеве по време на обсадата на града, е създаден „Парк Скобелев“, в който се намира Плевенската панорама и негов паметник. Селата Скобелево и улици в Русе, София, Варна, Шумен, Плевен и Ловеч носят неговото име.

На 9 декември 2014 г. ръководителят на администрацията на руския президент Сергей Иванов прие участие в церемонията по откриването на паметник на генерал Михаил Скобелев. Паметникът, създаден по инициатива на Руското военно-историческото дружество (РВИО), е основан на 9 декември, в Деня на героя на Отечеството, в близост до сградата на академията на Генералния щаб.

Родственик: баща Дмитрий Скобелев, генерал-майор.

източник: уикипедия