Михаил Ломоносов

роден: 19 ноември 1711 г. в с. Денисовка, Руско царство

починал: 15 април 1765 г. в Санкт Петербург, Руска империя

националност: Руска империя

професия: учен енциклопедист и писател

научна дейност в област: химия

Михаил Василиевич Ломоносов (на руски: Михаи́л Васи́льевич Ломоно́сов) е руски учен, енциклопедист и писател, представител на класицизма.

Биография и творчество

Михаил Ломоносов е роден в село Денисовка (днес Ломоносово, Архангелска област) на 8 ноември 1711 г. (нов стил 19 ноември 1711 г.).

Той е професор по химия (1745) в Петербургската академия на науките, Шведската академия на науките (1760), почетен член на Болонската академия на науките (1746).

В писмо до Леонард Ойлер от 1748 г. Ломоносов представя идея, която по смисъл предшества закона за запазване на масата при химични реакции. В писмото си до Ойлер пише:

Всички промени в природата са такива, че колкото е взето от едно тяло, толкова е добавено към друго. Така, ако количеството материя намалява на едно място, то се увеличава на друго. Този универсален закон на природата важи за законите на движението. Така тяло, което задвижва други тела, всъщност дава на тези тела силата, която то губи.

Развива оригинални схващания за молекулярния строеж на веществата и за природата на топлината, която асоциира с движението.

Работи в областта на рудното дело, геологията, металургията, астрофизиката, метеорологията, изучава цветовете, преоткрива производството на много видове стъкло за мозайка, конструира метеорологични и оптични уреди.

Занимава се с астрономия и пръв установява съществуването на атмосфера на планетата Венера (1761). Изследва атмосферното електричество и го обяснява с конвекцията на въздушните маси (1753). При изследване на химични явления за първи път използва представи и методи на физиката и математиката, с което поставя основите на физикохимията.

Ломоносов играе голяма роля за развитието на научната мисъл, за свързването на теорията с практиката и издигането на руската народностна култура. Езиковата му реформа дава тласък за развитието на общонационалния латински език. Ломоносов поставя началото на научното изучаване на руския език.

Пише патриотични трагедии, оди, сатири. Бори се срещу реакцията и мракобесието на висшето духовенство.

По негова инициатива е основан Московският университет през 1755 г. Умира на 4 април (нов стил 15 април 1765 г.).


Цитати от Михаил Ломоносов

  • Вдъхновението е девица, която винаги може да бъде изнасилвана.
    • Вдохновение – это такая девка, которую всегда изнасиловать можно.
  • Ласкателят има мед на езика, а отрова в сърцето.
    • Льстивый человек мед на языке, яд в сердце имеет.
  • Лесно е да бъдеш философ, научавайки наизуст само три думи: „Бог така сътвори“ и повтаряйки ги в отговор вместо всички останали причини.
    • Легко быть философом, выучась наизусть три слова: „Бог так сотворил“ и сие дая в ответ вместо всех причин.
  • Математиката би трябвало да се обича поне заради това, че подрежда мислите.
    • Математику уже за то любить следует, что она ум в порядок приводит
  • Не е кой знае какво да се отбелязват грешките; но да се даде нещо по-добро – ето кое подхожда на достойния човек.
    • Ошибки замечать немногого стоит: дать нечто лучшее — вот что приличествует достойному человеку.
  • Неуморният труд преодолява препятствията.
    • Неусыпный труд препятствия преодолевает.
  • Няма такъв невежа, който не би могъл да зададе повече въпроси, отколкото може да отговори на тях знаещият човек.
    • Нет такого невежды, который не мог бы задать больше вопросов, чем может на них ответить самый знающий человек.
  • Творецът е дал на човешкия род две книги. В едната е показал Своето величие, а в другата — Своята воля. Първата е видимият свят, който Той е сътворил, за да може човекът, гледайки величието, красотата и хармонията на делата Му, да признае Неговото всемогъщество. Втората е книгата на Светите Писания. В нея е изложено Божието намерение за нашето спасение…
    • Создатель дал роду человеческому две книги. В одной показал свое величество, в другой свою волю. Первая — видимый сей мир, им созданный, чтобы человек, смотря огромность, красоту и стройность его зданий, признал божественное всемогущество, по мере себе дарованного понятия. Вторая книга — Священное Писание. В ней показано создателево благоволение к нашему спасению
  • Човек неясно пише за това, което неясно си и представя.
    • Смутно пишут о том, что смутно себе представляют.

източник: уикипедия