Роден: 29 септември 1864 г. в Билбао, Испания

Починал: 31 декември 1936 г. в Саламанка, Испания, на 72 г.

Погребан: Саламанка, Испания

Националност: Испания

Професия: философ, писател

Образование: Мадридски университет Комплутенсе

Философия:

• Регион: Западна философия
• Епоха: Философия на 19 век
• Школа: Екзистенциализъм
• Идеи: кихотизъм, героическо безумие, Бог като проекция на фундаменталната жажда на битието за безкрайност на универсума и като гарант за личното безсмъртие
• Повлиян от: Августин, Блез Паскал, Сьорен Киркегор, Фридрих Ницше

Религия: Католическа църква

Мигел де Унамуно и Хуго (на испански: Miguel de Unamuno y Jugo) е известен испански философ и писател.

Биография

Роден е на 29 септември 1864 г. в Билбао, Испания, в семейството на баски търговец. През 1884 г. завършва хуманитарни науки в Мадридския университет, след което става учител по латински в родния си град. През 1891 г. става преподавател по старогръцки език и литература в Саламанкския университет, където си създава репутация на водещ класицист и през 1901 е избран за ректор.

Известен с либералните си политически възгледи, през 1924 г. е интерниран на Канарските острови, откъдето бяга във Франция и живее в изгнание до падането на режима на Мигел Примо де Ривера през 1930 г. След връщането си в Испания отново става ректор на Саламанкския университет, избиран е и за депутат. Критичен към неуредиците на републиканския режим, той първоначално подкрепя метежа на Франсиско Франко, но не след дълго влиза в конфликт с националистите и през октомври 1936 г. е поставен под домашен арест.

Умира на 31 декември 1936 г. в дома си в Саламанка, Испания, на 72-годишна възраст.

Философски възгледи

Философията му е повлияна от рационализма и позитивизма, като редица философи – Сьорен Киркегор, Фридрих Ницше и Блез Паскал, оставят следи върху творчеството на Мигел де Унамуно. Като цяло философските концепции са близки до екзистенциализма. Унамуно застава на страната на философията на живота и отстоява проблема за смисъла на нашето съществуване като централен за философията. Мисълта му често е фрагментарна, тонът – емоционален.

Основната му идея е, че човекът е раздвоен между смъртта и безсмъртието, между вярата и разума. Унамуно е католик, но се колебае между вярата и неверието. Основното според него е да вярваме, но и същевременно да се борим за вярата си, защото за нея никога няма разумни основания. Той казва:

Да вярваш значи да искаш да вярваш и да вярваш в Бог е преди всичко и над всичко да искаш да има Бог,

а също:

Аз не се подчинявам на разума и се бунтувам срещу него и си налагам да сътворя с помощта на вярата си моя Бог-обезсмъртител и и да отклоня с волята си пътя на небесните тела („Трагичното чувство за живота“).

Въпреки тези заявления Унамуно е агностик, защото според него ние никога няма да бъдем сигурни в съществуването на Бог, а и това не е необходимо, защото Бог е такъв, какъвто го иска човекът.

Признание и награди

• Почетен доктор на Оксфордския университет (1936).

Цитати от Мигел де Унамуно

• Любовта е дете на илюзията и същевременно майка на разочарованието.
• Да обичаш значи да изпитваш болка, и ако телата се свързват чрез насладата, душите се свързват чрез болката.
• Не е трудно да се ожениш, трудно е да си женен.
• Всичко, което е жизнено, е ирационално, а всичко, което е рационално, е антижизнено, тъй като разумът е по същество скептичен.
• Дон Кихот е най-високата мярка за доброта, моралност и етичност в испаноезичния свят. Единствената разлика между Дон Кихот и Христос е тази, че гробът господен е известен, а гробът на Дон Кихот не е открит.
• Мъчениците са създали повече вяра, отколкото вярата – мъченици.
• Да почувстваш – значи да разбереш и осмислиш.
• Аз мисля с чувството и чувствам с мисълта.

източник: уикипедия