Мигел де Унамуно

Роден: 29 септември 1864 г. в Билбао, Испания

Починал: 31 декември 1936 г. в Саламанка, Испания, на 72 г.

Националност: Испания

Професия: философ, писател

Философия: Западна философия

Епоха: Философия на 19 век

Школа: Екзистенциализъм

Идеи: кихотизъм, героическо безумие, Бог като проекция на фундаменталната жажда на битието за безкрайност на универсума и като гарант за личното безсмъртие

Повлиян от: Августин, Блез Паскал, Киркегор, Ницше

Мигел де Унамуно и Хуго (на испански: Miguel de Unamuno y Jugo) е известен испански философ и писател.

Биография

Роден в Билбао през 1864 г. Преподавател и ректор на университета в Саламанка. Изгонен от родината си по време на режима на Примо де Ривера. Почива през 1936 г. в резултат на пълна духовна изолация и домашен арест.


Философски възгледи

Философията му е повлияна от рационализма и позитивизма, като редица философи – Сьорен Киркегор, Фридрих Ницше и Блез Паскал, оставят следи върху творчеството на Мигел де Унамуно. Като цяло философските концепции са близки до екзистенциализма. Унамуно застава на страната на философията на живота и отстоява проблема за смисъла на нашето съществуване като централен за философията. Мисълта му често е фрагментарна, тонът – емоционален.

Основната му идея е, че човекът е раздвоен между смъртта и безсмъртието, между вярата и разума. Унамуно е католик, но се колебае между вярата и неверието. Основното според него е да вярваме, но и същевременно да се борим за вярата си, защото за нея никога няма разумни основания. Той казва:

Да вярваш значи да искаш да вярваш и да вярваш в Бог е преди всичко и над всичко да искаш да има Бог,

а също:

Аз не се подчинявам на разума и се бунтувам срещу него и си налагам да сътворя с помощта на вярата си моя Бог-обезсмъртител и и да отклоня с волята си пътя на небесните тела („Трагичното чувство за живота“).

Въпреки тези заявления Унамуно е агностик, защото според него ние никога няма да бъдем сигурни в съществуването на Бог, а и това не е необходимо, защото Бог е такъв, какъвто го иска човекът.


Признание и награди


Съчинения

Автор на

  • Трагичното чувство за живота у хората и у народите“ (1913),
  • Агонията на християнството“ (1930),
  • Животът на Дон Кихот и Санчо“,
  • Моята религия“ и др.

Източници на философията му са Спиноза, Паскал и Уилям Джеймс.


Есеистика

  • En torno al casticismo (1895 като 5 есета в La España Moderna, 1902 в книга)
  • Tres Ensayos 1900: „Adentro“, „La ideocracia“, „La Fe“
  • Vida de Don Quijote y Sancho 1905
  • Mi Religión y otros ensayos breves 1910
  • Soliloquios y conversaciones 1911
  • El porvenir de España 1912
  • Contra esto y aquello 1912 (полемики)
  • Del sentimiento trágico de la vida en los hombres y en los pueblos (1913), 12 есета
  • Cómo se hace una novela 1924
  • La agonía del cristianismo 1925 (първа публикация на френски, 1930 – на испански)


Романи

  • Paz en la guerra (1897)
  • Amor y pedagogía (1902)
  • Niebla (1914)
  • Abel Sánchez: una historia de pasión (1917)
  • La tía Tula (1921).


Разкази и новели

  • Una historia de amor (1911)
  • El espejo de la muerte (1913)
  • Tres novelas ejemplares y un prólogo (1920)
  • Tulio Montalbán y Julio Macedo (1920)
  • La novela de don Sandalio, jugador de ajedrez (1930)
  • Un pobre hombre rico o el sentimiento cómico de la vida (1930)
  • San Manuel Bueno, mártir (1933)


Пътеписи

  • De mi país (1903)
  • Por tierras de Portugal y de España (1911)
  • Andanzas y visiones españolas (1922)


Лирика

  • Poesías (1902)
  • Rosario de Sonetos Líricos (1911)
  • El Cristo de Velázquez (1920)
  • Rimas de dentro (1923)
  • Teresa (1924)
  • De Fuerteventura a París (1925)
  • Romancero del destierro (1928)
  • Cancionero (1762, стихотворения, писани между 1928 и 1936 г.)


Драматургия

  • La Esfinge (1898) [първоначално: „Gloria o paz“], премиера 1909, публикация 1959
  • La Venda (1899) [първоначално: „La ciega“], публикация 1913, премиера 1921
  • La princesa doña Lambra (1909)
  • La difunta. Sainete (1909)
  • El pasado que vuelve (1910) премиера 1923
  • Fedra. Tragedia desnuda (1910) премиера 1918, публикация 1921.
  • Soledad. Otro drama nuevo (1921) премиера 1953, публикация 1954.
  • Raquel encadenada (1921) премиера 1926
  • Sombras de sueño (1926), публикация 1927, премиера 1930
  • El otro. Misterio en tres jornadas y un epílogo (1926) премиера 1932, публикация 1932
  • El hermano Juan (1934)


Издания на български

  • Мъгла. Авел Санчес. София: Народна култура, 1979, 778 с. (в общ том със Сонати и Тиранинът Бандерас на Рамон дел Валие-Инклан)
  • Три поучителни повести и един пролог. София: Народна култура, 1980, 198 с.
  • Есеистика. Превод от испански Тодор Нейков. София: Наука и изкуство, 1983, 803 с.
  • Мъченик. София: Профиздат, 1985, 182 с.
  • Агонията на християнството. София: Алфа-инт, 1993, 104 с.
  • Есета. Том 1 – 3. София: УИ „Св. Климент Охридски“, 1995.
    • Том 1: Трагичното чувство за живота и Агонията на християнството
    • Том 2: Животът на Дон Кихот и Санчо и Как се прави един роман, 368 с.
    • Том 3: Есета 1896 – 1912, 471 с.
  • Детството на Дон Кихот и други есета. София: Захарий Стоянов, 2002, 384 с.
  • Любов и педагогика. София: Панорама, 2011.
  • Абел Санчес. София: Захарий Стоянов, 2011, 168 с.
  • Дневник. София: Захарий Стоянов, 2013, 205 с.


Цитати от Мигел де Унамуно

  • Любовта е дете на илюзията и същевременно майка на разочарованието.
  • Да обичаш значи да изпитваш болка, и ако телата се свързват чрез насладата, душите се свързват чрез болката.
  • Не е трудно да се ожениш, трудно е да си женен.
  • Всичко, което е жизнено, е ирационално, а всичко, което е рационално, е антижизнено, тъй като разумът е по същество скептичен.
  • Дон Кихот е най-високата мярка за доброта, моралност и етичност в испаноезичния свят. Единствената разлика между Дон Кихот и Христос е тази, че гробът господен е известен, а гробът на Дон Кихот не е открит.
  • Мъчениците са създали повече вяра, отколкото вярата – мъченици.
  • Да почувстваш – значи да разбереш и осмислиш.
  • Аз мисля с чувството и чувствам с мисълта.

източник: уикипедия