роден: 19 декември 1924 г. в Париж, Франция

починал: 18 януари 2016 г. в Шоасел, деп. Ивлин, Франция, на 91 г.

националност: Франция

професия: писател

литература:

• жанр: роман, новела, разказ, есе
• известни творби:
  • „Петкан или Чистилището на Пасифика“ (1967)
  • „Горски цар“ (1970)
  • „Метеорите“ (1975)

• повлиян от: Гюнтер Грас, Франсоа Рабле, Мигел де Сервантес, Луи-Фердинан Селин

награди:

• „Голяма награда за роман на Френската академия“ (1967)
• „Гонкур“ (1970)

Мишел Турние (на френски: Michel-Marie-Édouard Tournier) е виден френски писател. Творчеството му е високо ценено, а романите му са печелили значими награди като „Голяма награда за роман на Френската академия“ през 1967 г. за „Петкан или Чистилището на Пасифика“ и „Гонкур“ за „Горски цар“ („Le Roi des aulnes“) през 1970 г.

Биография

Роден е в Париж на 19 декември 1924 г. Художествените му текстове са в сферата на фантастичното, а го вдъхновяват традиционната немска култура, католицизма и философиите на Гастон Башлар. Член е на Академията „Гонкур“. Романът „Метеорите“ („Les Météores“) (1975) изследва темите за близначеството и хомосексуализма.

Умира на 18 януари 2016 г. в Шоасел, департамент Ивлин, където прекарва последните години от живота си.

Творчество

Сред преведените му на български език книги са

• „Дивият петел“ (разкази), „Народна култура”, 1982,
• „Петкан или чистилището на Пасифика” (“Vendredi ou les Limbes du Pacifique”) (роман), „Георги Бакалов”, 1985,
• „Златната капка“ (роман), „Народна култура”, 1989,
• „Горски цар“ („Le Roi des aulnes“) (роман), „Парадокс”, 1994,
• „Метеорите“ (роман), „Хемус”, 1997,
• „Тримата влъхви“, „Литера Прима, 1998,
• „Елеазар или Изворът и къпината“ (роман), „Евразия-Абагар”, 1998,
• „Х-тимен дневник“ (роман), „Пулсио”, 2005.

Цитати от Мишел Турние

• Съществуват два типа жени. Жената безделница – украшение в живота на мъжа, на което се любуваш, което можеш да погалиш и да преместваш от място на място. Вторият тип е жената пейзаж. Из нейните пространства можеш да се разхождаш, да ги разглеждаш или дори да се заблудиш… Първите притежават домашен басейн, вторите – Средиземноморския.
• Той отново се убеждаваше в това, че умът и глупостта спокойно могат да съжителстват в една и съща глава, без да си пречат, така, както маслото и водата, налети в общ съд, никога не се смесват.
• Ето го вроденото свойство на английската душа: да съжалява повече животните, отколкото хората.
• Чуйте ме: пазете се от непорочността! Непорочността е язвата на душата!
• Ако подлеците познаваха всички ползи от добродетелите, то те биха станали добродетелни от подлост.
• Бедността лишава човека от достойнство: на празния чувал му е трудно да стои изправен.
• Ако да се лъже е вторият грях, то първият е да се вземат заеми, тъй като дълговете пораждат лъжата.
• Душата на този, който води заседнал начин на живот, е като блатото, в което гният отново и отново преживяваните обиди.  А от душата пътешественика блика чистият извор на свежи мисли и неочаквани действия.
• …във всяко човешко общество този, който не прилича на другите, е под заплаха.
• Този, който убива свиня, унищожава всички свине, които тя би могла да създаде до хилядното си поколение. Този, който изгубва монета от пет шилинга, се лишава от планина от златни монети.
• Адът не е това място, за което мечтаят нехранимайковците, а онова, в което порядъчните хора мечтаят да бъдат хвърлени.
• Така са устроени хората: да измъчват повече тези, които обичат и с които се гордеят, отколкото онези, които ненавиждат или презират.
• Мракът в душата ми е пуст, а мракът на нощното небе прелива от звезди.

източник: уикипедия