Мелвин Калвин

роден: 8 април 1911 г. в Сейнт Пол (Минесота), САЩ

починал: 8 януари 1997 г. в Бъркли, Калифорния, на 85 г.

националност: САЩ

професия: химик

научна дейност в област: химия, биохимия

образование:

работил в:

известен с: Цикъл на Калвин

награди:

Мелвин Елис Калвин (на английски: Melvin Ellis Calvin) е американски химик, известен с откриването на цикъла на Калвин, заедно с Андрю Бенсон и Джеймс Бесшам, за което му е присъдена Нобелова награда за химия през 1961 г. Прекарва по-голяма част от петдесетилетната си кариера в Калифорнийския университет в Бъркли.

Биография

Калвин е роден в Сейнт Пол, Минесота, син на руски еврейски имигранти. Неговият баща, Елиас Калвин, е роден в на Царска Литва, а майка му, Роза Хервиц, в Царска Грузия. Докато е малко дете, семейството се мести в Детройт.

Мелвин завършва Central High School на Детройт през 1928 г. Получава бакалавърската си степен в Колежа по минно дело и технологии в Мичиган (сега известен като Мичиганския технологичен университет) през 1931 г. и докторска степен по химия от Университета на Минесота през 1935 г. След това прекарва следващите 4 години, правейки постдокторска работа в Университета в Манчестър. Жени се за Женевиев Йемтегард през 1942 г. Имат три деца – две дъщери и един син.

Научна дейност

Калвин ръководи химическия факултет в Университета на Калифорния в Бъркли от 1937 г., а през 1947 година става професор по химия. Използвайки изотоп въглерод-14 като маркер, Калвин, Андрю Бенсън и Джеймс Бесшам, картират пълния маршрут на въглерода в растението. Установяват, че по време на фотосинтезата той „пътува“, като се започне от абсорбция на въглероден диоксид от атмосферата до преобразуването му във въглехидрати и други органични съединения. По този начин Калвин, Бенсън и Бесшам показват, че слънчевата светлина действа на хлорофила като гориво за производството на органични съединения. Калвин е единственият получател на Нобеловата награда за химия през 1961 г. за откриването на цикъла, известен като цикъл на Калвин Бенсън-Бесшам.

През 1963 г. получава титла професор по молекулярна биология. Той е основател и директор на Лабораторията на химична биодинамика и едновременно асоцииран директор на Радиационната лаборатория в Бъркли, където провежда голяма част от изследванията си до пенсионирането си през 1980 г. В последните си години на активна изследователска дейност той изучава маслодайните растения като възобновяем източник на енергия. Той също прекарва много години в тестване на химическата еволюцията на живота и пише книга по темата, която е публикувана през 1969 г.

източник: уикипедия