Морис Равел

роден: 7 март 1875 г., в Сибур, Франция

починал: 28 декември 1937 г., в Париж, Франция, на 62 г.

националност: Франция

професия: композитор, пианист

инструменти: пиано

Жозеф-Морис Равел (на френски: Joseph-Maurice Ravel) е френски композитор и пианист от импресионистичния период, известен особено с емоционалността, проницателността, неуловимостта и тоналното богатство на неговата музика. Неговите композиции за пиано и камерна музика, както и неговите оркестрални творби са неразделна част от концертните репертоари. Казват за неговото изкуство, че напомня айсберг, чиято подводна част е много по-голяма от видимата. На публиката Равел е познат най-вече с оркестровото си произведение Болеро, чийто мотив се запечатва в неговото съзнание след посещение на завод.

Биография

Равел с баща швейцарец и майка от баско потекло е считан за най-великия френски композитор след Клод Дебюси. Той умело комбинирал своите умения в оркестрацията с изключително техническо използване на хармонията. Самият той бил голям почитател на музиката на Дебюси и трудно можел да не бъде повлиян от него. Запознал се и с Ерик Сати, който след това също оказал значително влияние върху неговото артистично развитие. Впоследствие Равел развил свой собствен стил, който често бил описван от критиците като „студен“, „дистанциран“ и „неестествен“.

През следващите години той основал някои от най-добрите си работи върху ориенталските гами, които слушал на изложение в Париж през 1889 г. Равел живял тих и спокоен живот и никога не заемал ръководна длъжност.

Участва като доброволец в Първата световна война, при което е контузен и до смъртта си страда от хронично безсъние.

Посещава САЩ, където изнася концерти и дава уроци по оркестрация на Джордж Гершуин. Повлиява се от джаза.

По-известни произведения

  • Болеро – Валсът;
  • „Дафнис и Хлое“ – балет;
  • „Павана за една покойна инфанта“ – „Миражите на танца“;
  • „Испански час“ (1907) – опера

източник: уикипедия