роден: 3 ноември 1943 г. в с. Сушица, обл. Велико Търново, България
починал: 6 март 1965 г. във Варна, България, на 22 г.
погребан: с. Сушица
националност: България
професия: матрос
звание: старшина I степен
Димитър Атанасов Димитров е български матрос, старшина I степен, който при възникнал пожар, с цената на живота си спасява кораба, на който служи, и живота на своите другари. Умира едва 22-годишен от белодробен оток, в следствие на вдишаните отровни газове.
Биография
Димитър Атанасов Димитров е роден на 3 ноември 1943 г. в с. Сушица, община Стражица, област Велико Търново. Баща му загива през Втората световна война на фронта при Мохач, Унгария. Малкият Димитър е отгледан от баба си Кина.
На 23 октомври 1962 г. постъпва в казармата в Горна Оряховица, в школата за химици. След успешно завършване на школата е изпратен във Военноморския флот като специалист химик. Служи като командир на отделение химици на голям преследвач на подводници (БО) с бордови № 17 в Първи отделен дивизион противолодъчни кораби (1 ОДПЛК) – Варна. На 24 септември 1963 г. е произведен в звание старши матрос.
Подвиг
На 4 март 1965 г., докато корабът е на бойно учение в морето, невнимателен изстрел попада в кутия със снаряди в погребите на кораба. Складът с оръжията и взривните материали се изпълва с гъст, отровен дим. Има опасност от взрив на кораба. Тогава в погреба слизат командирът на отделение химици старши матрос Димитър Димитров, главен старшина Васил Вачев и старшина II степен Васил Ангелов и започват да изхвърлят сандъците с боеприпаси. Противогазът му пречи, окулярите му се замъгляват и Димитър Димитров го сваля. Димящият сандък е открит и изхвърлен зад борда. Корабът и 57-членният екипаж са спасени, но отровните газове са поразили белите дробове на старши матрос Димитър Димитров.
Откаран е по спешност за лечение във Военноморска болница, но два дни след инцидента (6 март 1965 г.), едва 22-годишен, умира от белодробен оток.
Погребан е в родното си село Сушица с военни почести.
Награди и почит
За проявен героизъм в мирно време с указ № 324 на Президиума на Народното събрание от 30 април 1965 г. за „спасяване на боен кораб и екипажа му“ на Димитър Атанасов Димитров е присвоено званието „Герой на социалистическия труд“, златна звезда и орден „Георги Димитров“.
Командването на флота му присвоява посмъртно звание старшина I степен.
На 6 март 1966 г. във Военноморска база – Варна е открит паметник на героя.
В с. Сушица е създаден Моряшки парк, носещ неговото име, а в двора на родната му къща е поставена паметна плоча.
източник: Военноморски музей – Варна
