Родена: 30 август 1797 г., в Сомърс, Лондон

Починала: 1 февруари 1851 г., на 53 г.

Националност: Англия

Професия: писателка

Мери Уолстонкрафт Шели (на английски: Mary Shelley) е английска писателка, автор на разкази, драми, есета, биографии, най-известна със своя готически роман „Франкенщайн или новият Прометей“ (1818). Тя също редактира и насърчава работата на своя съпруг, романтическия поет и философ Пърси Биш Шели. Неин баща е политическият философ Уилям Годуин, а нейна майка – феминистката Мери Уолстънкрафт.

Биография

Ранни години

Мери Уолстънкрафт Годуин е родена в Сомърс, Лондон през 1797. Тя е второ дете на философа феминист, възпитателка и писателка Мери Уолстънкрафт, и първо дете на философа, писателя и журналиста Уилям Годуин. Уолстънкрафт умира от следродилна треска 10 дни след като Мери се ражда.

Годуин сам отглежда Мери, заедно с нейната по-голяма полу-сестра Фани Имлай, дете на Уолстънкрафт от американският дипломат Гилбърт Имлай.

Година след смъртта на Уолстънкрафт, Годуин публикува биография на починалата си съпруга. Обаче тези мемоари разкриват аферите на Уолстънкрафт и нейното незаконно дете, и се възприемат за изключително шокиращи за времето си. Мери Годуин прочита тези спомени и книгите на нейната майка и ги запазва грижливо в паметта си.

Най-ранните години на Мери са били и най-щастливите ѝ, съдейки по писмата на домашната помощница и медицинска сестра на Уилям Годуин, Луиза Джоунс. Но Годуин чувствал, че няма да успее да отгледа сам и двете деца, затова той решава да сключи брак повторно. През декември 1801 се жени за Мери Джейн Клеърмонт, добре образована жена с две малки деца – Чарлз и Клеър.

Повечето от приятелите на Годуин не одобряват съпругата му, като я описват като избухлива и свадлива, но Годуин е изцяло отдаден на нея и бракът им бива успешен. Мери Годуин, от друга страна, започва да мрази своята мащеха. Биографът на Уилям Годуин от XIX век по-късно предполага, че госпожа Годуин поставяла своите деца над тези от Мери Уолстънкрафт.

Въпреки че Мери Годуин получава малко официално образование, нейният баща я обучавал на разнообразни по вид дисциплини. Той често взимал децата на образователни обиколки. Те имали достъп и до неговата библиотека и до многото интелектуалци, които го посещавали, включително и поетът Самюел Колридж и вицепрезидентът на САЩ – Арон Бър. Годуин признава, че не обучава децата си спрямо философията на починалата си съпруга, но Мери Годуин, въпреки всичко получава необичайно и напреднало образование за момиче по това време. Тя имала гувернантка, всекидневен възпитател и четяла много от книгите на баща си за римската и гръцка история в оригинал. За шест месеца през 1811 тя посещава и училището в Рамсгейт.

Баща ѝ я описва като необичайно самоуверена и смела, властна и умна. Нейната жажда за знания била прекрасна. Упоритостта ѝ във всичко, с което се захване, я правела почти непобедима.

За Пърси Шели

Мери Годуин за първи път среща радикалния поет-философ Пърси Биш Шели във времето между двете ѝ пътувания до Шотландия. По времето, когато се завръща у дома за втори път, на 30 март 1814, Пърси Шели започва да се отчуждава от съпругата си и посещава редовно Годуин, като обещава да погаси дълговете му.

Радикализмът на Пърси Шели, по-специално икономическите виждания, които той възприема от Уилям Годуин, го отдалечават от здравото му, аристократично семейство. Те искали той да следва традиционните модели на поземлената аристокрация.

Пърси Шели желаел да дари много голяма част от семейното състояние, за да помогне на хора в неравностойно положение. Поради тази причина, той среща трудности, докато получи достъп до състоянието си, защото неговото семейство не желае да ги пилее по проекти за „политическо правосъдие“. След няколко месеца на обещания, Шели оповестява, че сигурно няма да успее да погаси всички дългове на Годуин. Годуин е ядосан и се чувства предаден.

Мери и Пърси започват да се срещат тайно на гроба на нейната майка – тя била почти на 17, а той – на 22 години. Баща ѝ не одобрявал тази връзка и се опитал да я осуети и да спаси честта на дъщеря си. На 28 юли 1814 двойката тайно заминава за Франция, като взема със себе си доведената сестра на Мери – Клеър Клеърмонт, но оставят бременната по това време жена на Шели.

Те пътуват до Париж, а после с магаре, муле, карета и пеша продължават да пътешестват из Франция, която скоро е опустошена от война. Стигат до Швейцария. Докато пътуват, Мери и Пърси четат трудовете на майка ѝ, Мери Уолстънкрафт, и продължават да пишат свои.

Ситуацията, която очаквала Мери Годуин при завъщането ѝ в Англия, била изпълнена с усложнения, някои от които тя не би могла да предвиди. Малко преди или по време на пътешествието тя забременява. Мери и Пърси били разорени и, за огромна нейна изненада, баща ѝ отказва да направи каквото и да било, за да им помогне. Двойката се премества заедно с Клеър в жилището в Съмър и започват усилено да развиват писателска дейност. Бременна и често болна, Мери Годуин преживява тежко радостта на Пърси, от раждането на неговият син от Хариет Шели през късната 1814 и честите му разходки с Клеър Клеърмонт.

На 22 февруари 1815 Мери ражда два месеца преждевременно – на момиченцето не било писано да оцелее. Загубата на детето отключва силна депресия у Мери, тя започва да има видения на починалото бебе. След като зачева отново, се възстановява до настъпването на лятото. С възобновяването на финансите на Пърси Шели след смъртта на дядо му – сър Буш Шели – двойката наема вила в Бишопсгейт. През това време Пърси пише поемата си „Аластор“.

На 24 януари 1816 Мери ражда второ дете – Уилям.

Женевското езеро и „Франкенщайн“

През май 1816 Мери Годуин, Пърси Шели и техният син тръгват на път към Женева заедно с Клеър Клеърмонт. Те планират да прекарат лятото с поета Джордж Байрон (Лорд Байрон), който има връзка с Клеър Клеърмонт, която след това забременява. Групата пристига в Женева на 14 май 1816, където Мери започва да се нарича „Мисис Шели“. Байрон се присъединява към тях на 25 май заедно с младия физик Джон Уилиам Полидори и наема вила Диодати, близо до Женевското езеро. Пърси Шели наема по-малка сграда в близост. Те прекарват времето си пишейки, плавайки из езерото и говорейки до късно през нощта.

Лятото се случва дъждовно и младежката компания е принудена да прекарва повечето от времето на закрито в разговор и четене. Така те прочитат колективно един сборник от разкази за привидения, преведен на френски от немски. Като резултат решават всеки да напише собствен „разказ за призрак“, като всеки се стреми неговият да бъде най-смразяващ и страшен.

Байрон нахвърля част от приказка, която по-късно добавя към „Мазепа“. Шели започва да работи върху ранен епизод от живота си, но не го довършва. Мери отначало е притеснена, липсва ѝ сюжет. Тя е най-младата, няма нищо зад себе си, важно ѝ е да се докаже.

Една вечер след разговор, посветен на постиженията на Еразъм Дарвин, който бил успял да „одушеви“ късче фиде с електричество – едно наистина твърде романтично „научно“ постижение, Мери затваря очи и вижда бъдещото си чудовище. Така започва приключението, завършило след около година с написването на „Франкенщайн“.

Първоначално тя го замисля като кратък разказ, но по-късно го разширява в роман – „Франкенщайн или новият Прометей“. В съгласие с първоначалния бас Мери Шели успява да създаде завладяващо и смразяващо кръвта четиво.

Бат и Марлоу

Когато се завръщат в Англия, Мери, Пърси и Клеър Клеърмонт се установяват в Бат, където се надяват да запазят бременността на Клеър в тайна. Там Мери получава две писма от нейната полу-сестра Фани Имлай, в което тя разказва за нещастния си живот. Сутринта на 10 октомври, Фани Имлай е открита мъртва, заедно със самоубийствена бележка и бутилка лауданум.

На 10 декември жената на Пърси Шели, Хариет, е открита удавена в езеро в Лондон. Двете самоубийства били потулени. След това Пърси и Мери Шели се венчават, а Мери отново забременява. До известна степен целта на брака е да се осигури на Шели попечителството на децата му от Хариет, но въпреки това те са дадени от съда на приемни родители. Клеър ражда момиченце на 13 януари, първоначално го нарича Алба, а по-късно Алегра. Те решават да напуснат Англия и да заминат за Италия, отново заедно с Клеър и дъщеря ѝ.

Италия

В Италия писателите решават да дадат Алегра на Байрон, който живее във Венеция. Той се съгласява да я отглежда. Семейството не се задържа дълго на едно място и не могат да се установят. По пътя си сформирали приятелски кръг, който харесват тях и творчеството им. Двойката отдава времето си на писане и четене.

Но скоро пътешествието им се превръща е ад. Умират и двете деца на Мери: Клара – през септември 1818 във Венеция, Уилям – през 1819 в Рим. Това убива психически Мери, тя отново изпада в дълбока депресия, и се отдалечава от съпруга си Пърси. Дълго време Мери намира успокоение единствено в писането.

Годините, прекарани в Италия, са време на интелектуална и творческа активност и за двамата съпрузи. Докато Пърси сътворява своите поеми, Мери пише автобиографичния си роман „Матилда“ . Тя често боледувала и била склонна към депресии. За това спомагали отношенията на Пърси Шели с други жени, както и загубата на децата ѝ, които тя не забравя до края на живота си.

На 8 юли 1822, по-малко от месец преди да навърши тридесет, Пърси Шели тръгва по море с шхуната си „Дон Жуан“ от Ливорно за Леричи. Корабът, построен специално за него в Генуа, попада във внезапна буря и потъва. На борда освен Шели има още двама души, всички загиват. Тялото на Шели е изхвърлено на брега, след което е кремирано на плажа край Виареджо. Сърцето му е извадено от погребалната клада и се пази от Мери Шели до смъртта ѝ.

Връщане в Англия и писателска кариера

След смъртта на съпруга си, Мери отново се завръща в Англия, където се заема с редактиране поемите на съпруга си. В периода 1827-40 започва активно да пише. Написва романите Perkin Wrabeck (1830), Lodore (1835) и Falkner (1837), а също и кратки статии за женски списания. Благодарение на нея, творбите на Пърси намират широка публика. Тя добавя към неговите поеми и биографична информация за него.

Благодарение на постоянните ѝ пътувания – преди и след неговата смърт – Мери пише и много пътеписи.

Последни години и смърт

Докато тече поредното ѝ пътуване из Европа, Мери става жертва на три изнудвания. През 1845 италианският политически изгнаник на име Гатечи, когото тя среща в Париж, я заплашва да публикува писмата, които тя му е изпращала. С помощ от полицията те биват унищожени.

Малко след това Мери Шели купува писма, писани от нея и Пърси Шели от мъж, наричащ себе си Г. Байрон, представяйки се за незаконен син на Лорд Байрон.

Последните си години Мери Шели прекарва тежко болна. От 1839 тя страда от главоболие и има множество парализирани места по цялото тяло, които понякога ѝ пречели да чете и пише. На 1 февруари 1851 тя умира на 53-годишна възраст. Лекарите смятат, че причината е мозъчен тумор.

Въпреки че желанието ѝ е да бъде кремирана заедно с родителите си, Мери Шели е погребана. На първата годишнина от смъртта ѝ семейството ѝ отваря настолното ѝ бюро. В него откриват кичури коса на мъртвите ѝ деца и копие на поемата Адонаис.

Творби на Мери Шели

• History of a Six Weeks’ Tour (1817)
• Frankenstein; or, The Modern Prometheus (1818)
• Mathilda (1819)
• Valperga; or, The Life and Adventures of Castruccio, Prince of Lucca (1823)
• Posthumous Poems of Percy Bysshe Shelley (1824)
• The Last Man (1826)
• The Fortunes of Perkin Warbeck (1830)
• Lodore (1835)
• Falkner (1837)
• The Poetical Works of Percy Bysshe Shelley (1839)
• Contributions to Lives of the Most Eminent Literary and Scientific Men (1835 – 39), part of Lardner’s Cabinet Cyclopaedia
• Rambles in Germany and Italy in 1840, 1842, and 1843 (1844)

източник: уикипедия