Родена: 17 януари 1870 г. в Рим, Папска държава
Починала: 30 януари 1899 г. в София, Княжество България, на 29 г.
Погребана: Римокатолически храм Свети Лудвиг, Пловдив, България
Националност: Италия
Титла: българска княгиня
Управление:
- Период: 8 април 1893 – 30 януари 1899 г.
- Наследена от: Елеонора фон Ройс-Кьостриц
Семейство:
- Династия: Бурбон-Парма
- Баща: Роберто I Бурбон-Пармски
- Майка: Мария-Пия Бурбонска на Двете Сицилии
- Братя / сестри: Зита Бурбон-Пармска
- Съпруг: Фердинанд I (20 април 1893)
- Деца:
Мария-Луиза Бурбон-Пармска e италианска принцеса, първата съпруга на княз Фердинанд I. Майка е на цар Борис III.
Биография
Родена е на 17 януари 1870 г. с името Мария Луиза Пиа Тереза Анна Фердинанда Франческа Антоанета Маргарита Жозефина Каролина Бианка Лучия Аполония де Бурбон, Принцеса на Парма.
Тя е най-голямата дъщеря на пармския херцог Роберто I и на принцеса Мария-Пия Бурбонска на Двете Сицилии. Неин кръстник е папа Пий IX. Семейството има още 11 деца. Майката на Мария-Луиза умира при раждането на последното си дете, а баща ѝ, принц Роберто, сключва втори брак и има още 12 деца.
Мария-Луиза сключва брак с княз Фердинанд I на 8 април 1893 г. в Пианоре, Италия. Тъй като семейството ѝ е от ревностни католици, те поставят условие пред Фердинанд наследниците им да са католици, а това наложило промяна на Търновската конституция. От брака си с княз Фердинанд Мария-Луиза има 4 деца:
- цар Борис III (1894 – 1943)
- княз Кирил Преславски (1895 – 1945)
- княгиня Евдокия (1898 – 1985)
- княгиня Надежда (1899 – 1958), херцогиня Вюртемберг
Княгиня Мария-Луиза не се занимава с политическа дейност. Тя не приема и трудно преживява преминаването на първородния ѝ син от католическо в източноправославно вероизповедание от 2 февруари 1896 г., което е условие на руското правителство за подобряване отношенията между Княжество България и Руската империя.
Мария Луиза умира на 30 януари 1899 г. от простуда, малко след раждането на четвъртото си дете – принцеса Надежда. Нейният саркофаг е дело на италианския скулптор Томазо Джентиле (1853-?) и под него са изписани последните ѝ думи към Фердинанд:
Умирам, но от небето ще бдя над Вас, над децата ни и над България.
Саркофагът е положен в катедралния храм „Свети Лудвиг“ в град Пловдив.
Свита
- Графиня дьо Грено, Анна Александрова дьо Сен Кристоф, (Станчова) – оберхоф-майстерина (1896)
- Мария Петрова-Чомакова – почетна госпожица
- Роза Пападопова – почетна госпожица
- Баронеса Паулина Боксберг – Евксиноград (1890)
- Граф дьо Кела – секретар
- Добри Ганчев – придворен учител по български език
Награди
- Орден „Шефкат“, Османска империя
Генеалогия
източник: уикипедия
