Маргьорит Юрсенар

родена: 8 юни 1903 г. в Брюксел, Белгия

починала: 17 декември 1987 г. в Бар Харбър, САЩ, на 84 г.

националност: Франция, САЩ

професия: писател

жанр: роман, есе

известни творби: „Мемоарите на Адриан“ (1951)

награди: „Еразъм“ (1983)

Маргьорит Юрсенар (на френски: Marguerite Yourcenar) е литературният псевдоним на Marguerite Cleenewerck de Crayencour (1903-1987) – френска писателка. Тя е първата жена член на Френската академия, където е приета през 1980.

Биография

Маргьорит дьо Крайенкур е родена на 8 юни 1903 г. в Брюксел, Белгия, в семейството на французин и белгийка. Майка ѝ умира в резултат на усложнения при раждането. Баща ѝ се премества с дъщеря си в Северна Франция, където сам се заема с обучението ѝ, включващо класическа литература, старогръцки и латински език. По-късно тя взема първата част на зрелостния си изпит без формално да е посещавала училище.

В годините преди Втората световна война Юрсенар пътува почти непрестанно – обикаля Европа, Азия и Африка, трупайки опит и впечатления, които по-късно ще намерят отражение в творчеството ѝ. В навечерието на войната (1939) Юрсенар заминава за САЩ при приятелката си Грейс Фрик – преводач на произведенията на Юрсенар на английски език. Двете се запознават през 1937 и живеят заедно до смъртта на Фрик през 1979 г. До края на живота си Юрсенар ще живее в САЩ, а през 1947 г. придобива американско гражданство.

Умира на 17 декември 1987 г. в Бар Харбър, Мейн, на 84-годишна възраст.

Творчество

Дьо Крайенур публикува първата си диалогична поема „Le Jardin des chimères“ („Градината на химерите“) през 1921 г. под псевдонима Юрсенар – анаграма на фамилното ѝ име.

През 1951 тя публикува на френски език своя magnum opus „Мемоарите на Адриан“. Романът пожънва както комерсиален, така и критически успех до такава степен, че днес се счита за съвременна класика. Сюжетът му пресъздава живота и смъртта на един от „петимата добри“ римски императори, Адриан. В дълго писмо, което императорът пише до своя наследник и осиновен син Марк Аврелий, Адриан разказва своето минало – описвайки своите успехи, любовта си към Антиной и философията си.

През 1968 публикува Творение в черно, роман, чието действие вече е пренесено в края на Средновековието и още смътното зараждане на Ренесанса. Негов герой е ученият, лекар и алхимик Зенон, въплътил в сложния си образ много от будните свободни духове на тази епоха – Леонардо, Джордано Бруно, Томазо Кампанела, Парацелз. Романът проследява неспирното търсене на принципите на естеството, които исторически ще доведат до зараждането на съвременната наука; вечната борба с предразсъдъците, които в онази епоха често са на живот и смърт. Скитанията на героя от един в друг град или държава онагледяват този път, като често в тях се вплитат реални исторически факти и се обрисува трескавото състояние на духа на цяла цивилизована Европа по това време.

Маргьорит Юрсенар пише множество новели, есета, като навсякъде успява да използва в максимална степен задълбоченото си познаване на историята, литературата, и почти научното си внимание към най-малките детайли на човешкото битие, като същевременно в най-голяма степен успява да им придаде художественост, емоция и разбиране. Това може да се каже дори за мемоарите ѝ, преизпълнени с факти, където всеки разказ е придружен с вживяване или повторното си изживяване, заедно с цялата емоционалност, минало и предстоящо в този момент.

Библиография

  • „Le Jardin des chimères“ (1921, поема)
  • „Alexis ou le Traité du vain combat“ (1929, роман, бълг. превод „Алексий или трактат за напразната борба“, 2006)
  • „La Nouvelle Eurydice“ (1931, роман)
  • „Le Denier du rêve“ (1934, роман)
  • „La Mort conduit l’Attelage“ (1934)
  • „Feux“ (1936, „Пламъци“, поема в проза, бълг. превод в сборника „Записки от градината“, 2004)
  • „Nouvelles orientales“ (1939, бълг. превод „Източни новели“, 2004)
  • „Les Songes et les Sorts“ (1939)
  • „Le Coup de grâce“ (1939, роман, бълг. превод „Пощадата“, 2007)
  • „Mémoires d’Hadrien“ (1951, роман, бълг. превод „Мемоарите на Адриан“, 1983)
  • „Électre ou la Chute des masques“ (1954)
  • Sous bénéfice d’inventaire (1962, „С право на преразглеждане“, есета, частичен бълг. превод в „Записки от градината“, 2004)
  • „Qui n’a pas son Minotaure?“ (1963)
  • „L’Œuvre au noir“ (1968, бълг. превод „Творение в черно“, 1984)
  • „Chenonceaux“
  • „Le labyrinthe du monde I: Souvenirs pieux“ (1974, бълг. превод „Мемоари I: Благочестиви спомени“, 2006)
  • „Le labyrinthe du monde II: Archives du Nord“ (1977, бълг. превод „Мемоари II: Архиви от Нор“, 2007)
  • „Mishima ou la vision du vide“, (1981, есе)
  • „Comme l’eau qui coule“ (1982, „Като изтичаща вода“, бълг. превод в „Маргьорит Юрсенар. Избрано“, 1998)
  • „Le temps, ce grand sculpteur“ (1983, „Великият ваятел – времето“, есета, частичен бълг. превод в „Записки от градината“, 2004)
  • „Les charités d’Alcippe, poème“ (1984)
  • „Le labyrinthe du monde III: Quoi ? L’éternité“ (1988, бълг. превод „Мемоари III: Какво? Вечността“, 2008)
  • „D’Hadrien à Zénon: correspondance, 1951-1956“ (2004)

източник: уикипедия