Майка Тереза

Рождено име: Агнес Гондже Бояджиу

Родена: 26 август 1910 г. в Скопие, Османска империя

Починала: 5 септември 1997 г. в Калкута, Индия, на 87 г.

Националност: Османска империя, Сърбия, Югославия, Индия

Професия: монахиня

Етнос: Албания; Майка Тереза казва: „Кръвта ми е албанска, а гражданството – индийско.“

Организация: Сестрите на Лорето (1928-1948), Мисионери на милосърдието (1950-1997)

За период: 1928-1997

Религия: Римокатолическа църква

Анеза Гонджа Бояджиу (на албански: Anjezë Gonxhe Bojaxhiu), по-известна с монашеското си име майка Тереза, а от 4 септември 2016 г. – Света Тереза от Калкута, е индийска католическа монахиня и светица от албански произход. Тя е основателка на ордена Мисионери на милосърдието (1950), известен със своята мисионерска и благотворителна дейност сред бедните по света. Обявена е за блажена от папа Йоан Павел II през 2003 г. и за светица от папа Франциск през 2016 г.

Биография

Майка Тереза е родена на 26 август 1910 г. в Скопие, тогава в Османската империя. Семейството ѝ е албанско и католическо. Баща ѝ, който е въвлечен в албанската национално – освободителна борба, умира след края на Първата световна война през 1919 г., разочарован от това, че регионът остава под сръбски контрол. През 1928 г. тя напуска семейството си, за да стане мисионерка в ордена на Сестрите от Лорето, като никога повече не вижда майка си и сестра си. След като в продължение на година учи английски в манастира в Ратфарнам, Ирландия, тя заминава за Британска Индия и започва своето послушничество в Дарджилинг, Бенгал. Тя полага първите си монашески обети през 1931 г., като приема името на Тереза от Лизийо. Полага тържествен обет през 1937 г., когато вече е учителка в Калкута.

През 1948 г. майка Тереза започва самостоятелната си мисионерска дейност сред бедните в Калкута, като първоначално основава училище. През 1950 г. получава разрешение от Ватикана да създаде диоцезна конгрегация, която става основата на ордена Мисионери на милосърдието. Организацията започва съществуването си като малък орден с 13 члена, а в края на XX век вече включва 4000 монахини поддържащи множество сиропиталище, хосписи и благотворителни центрове по целия свят. Първоначално активен главно в Калкута, орденът започва да придобива популярност и привлича последователи и дарения. През 60-те години той създава хосписи, сиропиталища и домове за прокажени в много части на Индия. През 1965 г. е основан първият им център извън страната – във Венецуела.

Майка Тереза придобива международна известност с документалния филм от 1969 г. Something Beautiful for God и излязлата през 1971 г. едноименна книга. През 1971 г. е наградена от папа Павел VI с наградата за мир „Папа Йоан XXIII“ „за нейната работа с бедните, за демонстрираното християнско милосърдие и за нейните усилия в полза на мира“. През следващите години тя получава множество други отличия, сред които наградата „Кенеди“ (1971), „Pacem in Terris“ (1976), „Балцан“ (1978), Международната награда „Алберт Швайцер“ (1975), американските Президентски медал на свободата (1985) и Конгресен златен медал (1994), почетно гражданство на САЩ (1996). През 1979 г. получава Нобелова награда за мир „за подетата работа в борбата за превъзмогване на бедността и страданията, които също представляват заплаха за мира“. През 1972 г. майка Тереза получава наградата „Неру“, през 1980 г. – най-високото индийско гражданско отличие „Бхарат Ратна“, а през 1983 – британския Орден за заслуги. През 1992 г. ЮНЕСКО ѝ присъжда наградата си за мир за приноса ѝ в образованието.

През 1983 г., по време на посещение при папа Йоан Павел II в Рим, майка Тереза получава сърдечен удар. През 1989 г. получава втори удар, а през 1991, след боледуване от пневмония в Мексико проблемите със сърцето ѝ се задълбочават. През 1996 г. боледува от малария и е подложена на сърдечна операция, но здравето ѝ продължава да се влошава.

Майка Тереза умира от инфаркт в Калкута на 5 септември 1997 г., малко след 87-ия си рожден ден. Погребана е с държавни почести.

На 4 септември 2016 г. е канонизирана и обявена за светица от папа Франциск.

Критика

Критици на майка Тереза, сред които Кристофър Хитчънс, Тарик Али и Аруп Чатерджи, твърдят, че Мисионери на милосърдието предоставя некачествени грижи, като е заинтересована най-вече от покръстването на умиращите в католицизъм и че използва даренията за мисионерска дейност, вместо за подобряване на здравните грижи. Католическата църква отхвърля повечето обвинения.

Цитати от Майка Тереза

  • Кръвта ми е албанска, гражданството ми – индийско, вярата ми – на католическа монахиня. От гледна точка на моето призвание, аз принадлежа на света. А от тази на сърцето ми – аз принадлежа изцяло на сърцето на Иисус.майка Тереза за себе си
  • Ако съдиш хората, няма да ти остане време да ги обичаш.
  • Всички сълзи са изплакани от сбъднати мечти.
  • Всяко дете е безценно. Всеки е Божие създание.
  • Добрите думи може да са кратки и лесни за казване, но ехото им е наистина безкрайно.
  • Едно радостно сърце се ражда обикновено от сърце, което гори от любов.
  • Прави така, че всеки, който дойде при теб, когато си тръгва, да се чувства по-добре и по-щастлив.
  • Радостта е мрежата на любовта, която улавя душата.
  • Само жената може да създаде семейството. Но семейството може да бъде разрушено от нея.
  • Самотата и чувството, че си нежелан, това е най-голямата бедност.
  • Най-хубавият ден — днешният.
    Най-голямата спънка — страхът.
    Най-лесното нещо — да се заблудиш.
    Най-голямата заблуда — че друг е виновен за неуспеха ти.
    Най-трудното нещо — да постигнеш мечтите си.
    Най-непостижимото — да угодиш на всеки.
    Най-глупавото нещо — оправданието.
    Най-голямата грешка — да паднеш духом.
    Най-голямото поражение — да се предадеш без бой.
    Коренът на всички злини — егоизмът.
    Най-хубавото развлечение — работата.
    Най-полезното нещо — опитът.
    Най-безполезното нещо — мързелът.
    Най-лошото поражение — отчаянието.
    Най-необходимото — домашното огнище.
    Най-верните приятели — родителите.
    Най-големите дарители — учителите.
    Най-добрите учители — децата.
    Най-големият ти враг — ти самият.
    Най-опасният човек — лицемерът.
    Най-лошият съветник — гневът.
    Най-коварните чувства — омразата и завистта.
    Най-голямото щастие — да си полезен на другите.
    Най-големият успех — да изкорениш недостатъците си.
    Най-неприятният недостатък — лошото настроение.
    От какво не можеш да избягаш — от проблемите.
    Най-първата необходимост — общуването.
    Най-краткият път — правилният.
    Най-дългият път — да се водиш по чужди ум.
    Най-красивият подарък — прошката.
    Най-добрата защита — усмивката.
    Най-приятното усещане — вътрешният мир.
    Най-голямото удоволствие — изпълненият дълг.
    Най-голямото разочарование — предателството.
    Никой не може да ти отнеме: образованието, опита и спомените.
    Най-важното нещо, което носиш със себе си — умът.
    Единствената реалност — любовта.
    Най-мощната сила на света — вярата.
    Най-стимулиращият дар — надеждата.

източник: уикипедия