роден: 27 декември 1822 г. в Дол, Франш Конте, Франция
починал: 28 септември 1895 г. във Вилньов л’Етан, Марн ла Кокет, О дьо Сен, Франция, на 72 г.
погребан в: Институт „Пастьор“, Париж, Франция
националност: Франция
научна дейност в област: Химия, Микробиология
образование:
работил в:
- Дижонски лицей
- Страсбургски университет
- Университет Лил – Северна Франция
- Екол нормал
видни студенти: Шарл Фридел
Луи Пастьор (на френски: Louis Pasteur) е френски химик и биолог, един от основоположниците на микробиологията, известен с откриването на принципите на ваксинацията, микробната ферментация и пастьоризацията. Той остава в историята със своите забележителни открития за причините и начините за предотвратяване на много болести, довели до спасяването на много животи през следващите десетилетия. Пастьор намалява смъртността от родилна треска и създава първите ваксини срещу бяс и антракс.
Медицинските открития на Луи Пастьор опровергават теорията са произволното самозараждане и се превръщат в пряко доказателство на все още спорната по това време микробна теория за болестите и изиграват важна роля за нейното прилагане в клиничната медицина. Сред по-широката публика той е известен с изобретения от него метод за обработка на мляко и вино с цел да се предотврати тяхното бързо разваляне – пастьоризацията. Смятан е и за един от тримата основоположници на бактериологията, наред с Фердинанд Кон и Роберт Кох, и често е наричан „баща на микробиологията“.
Пастьор прави и някои значими открития в областта на химията, сред които е разкриването на молекулярната основа на асиметрията на някои кристали, известна като хиралност, което поставя началото на стереохимията. Работата му в тази област открива пътя към съвременното разбиране за един от основните принципи в структурата на органичните съединения.
Изключителен експериментатор, Луи Пастьор предизвиква революция в науката на XIX век, като концентрира усилията си върху разрешаването на конкретни практически проблеми. Повечето му изследвания не се ограничават с теоретични обобщения, а намират широко приложение в медицината, промишлеността и селското стопанство. Днес тялото му е погребано в наречения на негово име Институт „Пастьор“ в Париж в пищна гробница, покрита с византийски мозайки, изобразяващи неговите постижения.
Биография
Ранни години
Луи Пастьор е роден на 27 декември 1822 г. в Дол, Източна Франция, в религиозно работническо семейство. Той е третото дете на Жан-Жозеф Пастьор и Жан-Етиен Роки, които след това имат още две дъщери. Луи е кръстен в църквата „Света Богородица“ в Дол на 15 януари 1823 г. Баща му, след като служи като сержант в наполеоновата армия, се занимава със семейния занаят – щавачество.
През 1826 г. семейството се премества в Марноз, откъдето произлиза майката, а през 1830 г. окончателно се установява в Арбоа, където има по-добри условия за щавачество. Там Пастьор учи в местното взаимно училище, в което постъпва през 1831 г. В ранните си години не е блестящ ученик и се интересува повече от риболов и рисуване. През този период той прави множество портрети на свои роднини и жители на градчето. След като завършва началното училище продължава да учи в градския колеж.
Пастьор заминава да учи в Кралския колеж в Безансон, след което през октомври 1838 г. постъпва в Института „Барбе“ в Париж, за да се подготвя за матура и конкурсни изпити. Месец по-късно, потиснат от живота в Париж, той напуска града и довършва учебната година в колежа в Арбоа. През есента на 1839 г. отново е в Кралския колеж в Безансон, където в края на годината завършва средното си образование. Получава място на възпитател в колежа, където продължава да учи природни науки и математика. През 1841 г. не издържа матурата по природни науки, която успява да премине едва на следващата година в Дижон, макар и с лоши резултати по химия.
Малко след това Пастьор се явява на приемните изпити в Екол нормал в Париж и е приет, но решава, че резултатът му – 15-и от 22-ма кандидати – не е достатъчно добър и не се записва в училището. Така през ноември 1842 г. той се настанява в пансиона на Института „Барбе“, работи там като репетитор, посещава курсовете на Лицея „Свети Луи“ и лекциите на Жан-Батист Дюма в Сорбоната и взема частни уроци при Клод Пуийе. През 1843 г. е приет, вече на четвърто място сред кандидатите, в Екол нормал.
В Екол нормал Пастьор изучава химия и физика, както и кристалография. През 1845 г. получава титлата лисансие. През 1846 г. е назначен за преподавател по физика в колежа на Турнон сюр Рон, но химикът Антоан Жером Балар го връща в Екол нормал като негов лабораторен асистент и докторант. Докато работи при Балар, започва изследванията си в областта на кристалографията и през 1847 г. представя две дисертации – едно по химия и една по физика. Успешно защитава докторат в Парижкия факултет на науките.
Обяснение на изомерията
През 1848 г. Пастьор за кратко е учител по физика в Дижон, но на следващата година започва да преподава химия в Страсбургския университет, а същевременно през 1849 – 1851 г. преподава химия и в местното фармацевтично училище. В Страсбург той се запознава с Мари Лоран, дъщеря на ректора на Научния факултет, за която се жени на 29 май 1849 г. Двамата имат пет деца, три от които умират малки – две от коремен тиф и едно от тумор на мозъка. Мари Лоран помага в работата на съпруга си, като пише под негова диктовка, преглежда печата за интересна информация и се грижи за неговия обществен образ до своята смърт през 1910 г.
Още в „Екол нормал“, а след това и в Страсбургския университет, Луи Пастьор изучава химичните, оптичните и кристалографските свойства на тратратите, соли и естери на винената киселина.
През 1848 г. Луи Пастьор публикува свое откритие, направено при кристалографско изследване на винената киселина, което обяснява наблюдаваната по-рано от Айлхард Мичерлих изомерия на това съединение. Мичерлих забелязва, че разтвор на естествената винена киселина предизвиква завъртане на поляризационната равнина на поляризирана светлина, пропусната през него, докато при синтетичната киселина, която има същия химичен състав, такова завъртане не се наблюдава.
Изследвайки кристалите на соли на синтетичната киселина, Пастьор забелязва, че те са два вида с огледалносиметрична форма. След като ги разделя, той установява, че разтворите на двата вида киселина завъртат поляризационната равнина на светлината в еднаква степен, но в противоположни посоки. Той излага хипотезата, че свойствата на химичните съединения зависят не само от химичния им състав, но и от пространствената структура на техните молекули, с което за пръв път описва молекулярната хиралност, дава първото обяснение на изомерията и поставя началото на стереохимията. Някои историци смятат изследванията му в тази област за неговите „най-задълбочени и най-оригинални научни приноси“ и за неговото „най-значимо научно откритие“.
През 1848 г. Пастьор за кратко е учител по физика в Дижон, но на следващата година започва да преподава химия в Страсбургския университет. Същевременно през 1849-1851 г. преподава химия и в местното фармацевтично училище. През 1853 г. става кавалер на Ордена на почетния легион.
През май 1849 г. Луи Пастьор се жени за Мари Ан Лоран, дъщеря на ректора на Научния факултет в Страсбург. Двамата имат пет деца, три от които умират малки – две от коремен тиф и едно от тумор на мозъка. Мари Ан Лоран помага в работата на съпруга си, като пише под негова диктовка, преглежда печата за интересна информация и се грижи за неговия обществен образ до своята смърт през 1910 г.
През 1852 г. Луи Пастьор поема катедрата по химия в Страсбургския университет. През 1853 г. става кавалер на Ордена на почетния легион.
През 1854 г. Пастьор става професор по химия и декан на новосъздадения Научен факултет в Лил. Проявяващ интерес към ферментацията още от 1849 г., в Лил той получава допълнителна мотивация за работата си в тази област от желанието на местните производители на бира да подобрят технологиите за нейното консервиране. Така след Фредерик Кулман и Шарл Дьолезен Пастьор става един от първите водещи френски учени, които установяват плодотворни контакти с промишлеността. Изследванията му между 1854 и 1857 г. довеждат до публикуването на неговия „Мемоар върху ферментацията, наричана лактозна“ („Mémoire sur la fermentation appelée lactique“). През 1856 г. получава Медала „Ръмфорд“ за своите изследвания на хиралността.
Микробна теория
През 1857 г., на 34 години, Пастьор става директор по изследователската работа в „Екол нормал“ в Париж, където през следващото десетилетие провежда поредица от реформи, които да повишат стандартите на научните изследвания. Изпитите стават по-стриктни, което довежда до по-добри резултати, по-силна конкуренция и по-висок престиж на училището. Той основава новото списание, „Annales scientifiques de l’Ecole Normale Supérieure“, като форум за изследователските резултати на училището, и го ръководи до 1871 г.
Административните действия на Пастьор обаче често са твърди и авторитарни, което предизвиква два сериозни протеста на студентите. При единия от тези случаи той нарежда овчата яхния, която студентите отказват да ядат, да се приготвя всеки понеделник. При другия инцидент заплашва да изключи всеки студент, хванат да пуши, при което 73 от 80 студенти напускат училището.
През 1863 г. Луи Пастьор публикува изследването си за ролята на бактериите за развалянето на вино. Той разкрива ролята на дрождите при ферментацията и доказва, че превръщането на захар в алкохол не е спонтанно явление, а сложен процес, тясно свързан с метаболизма на живи организми при условия на ниско съдържание на кислород (анаеробиоза). Освен това доказва, че наличието на друг вид микроорганизми може да доведе до нежелани резултати във ферментиращите течности. Той установява биологичния характер на ферментацията и демонстрира, че микроорганизмите могат да произлязат само от микроорганизми, поредно доказателство за невалидността на теорията за произволното самозараждане.
Макар че Пастьор не е първият учен, предложил микробната теория (Джироламо Фракасторо, Агостино Баси, Фридрих Хенле и други го правят преди него), той разработва и провежда експерименти, които ясно демонстрират нейната коректност и убеждават в това широката публика. Днес Пастьор често е определян като бащата на микробната теория и бактериологията, наред с Роберт Кох.
През 1862 г. Пастьор става член на Френската академия на науките. През същата година, заедно с Клод Бернар, той разработва технология за унищожаване на микроорганизмите в течности чрез повишаване на тяхната температура, която е наречена в негова чест пастьоризация. Първоначално тя се прилага за увеличаване на трайността на оцета и виното, през 1870 г. самият Пастьор създава метод за пастьоризация на бира, а днес технологията се прилага масово при различни продукти, като мляко, плодови сокове, пчелен мед и други.
Изследванията на Пастьор в областта на ферментацията го убеждават в правилността на теорията, предложената по-рано от учени като Джироламо Фракасторо, Агостино Баси и Фридрих Хенле, според която някои микроорганизми са в състояние да навредят на човека и на други живи същества, предизвиквайки различни болести. Той провежда няколко експеримента, с които убедително демонстрира правилността на тази теория. Пастьор излага хипотезата, че ограничаването на достъпа на микроорганизми до човешкото тяло би намалило риска от инфекции, с което подтиква Джоузеф Листър да въведе антисептичните методи в хирургията. През 1865 г. правителството възлага на Пастьор изследвания на епидемично заболяване при копринените буби и той успява да установи микроорганизма, причиняващ болестта.
През 1867 г. Луи Пастьор напуска административния си пост в Екол нормал и оглавява създадената с подкрепата на император Наполеон III нова лаборатория по физиологична химия в същото училище. Година по-късно той е частично парализиран след претърпян удар и напуска училището, като продължава изследванията си в своята частна лаборатория. През 1873 г. става член на Френската медицинска академия, а през 1874 г. парламентът му отпуска пожизнена рента.
Имунология и ваксиниране
През 1867 г. „Екол нормал“ създава за Луи Пастьор лаборатория по физиологична химия, която той оглавява до 1888 г. През 1873 г. става член на Френската медицинска академия, а през 1874 г. парламентът му отпуска пожизнена рента.
През 70-те години Пастьор прави изследвания на холерата при кокошките. При експериментите един от бактериалните щамове се оказва развален и не успява да предизвика болестта при инфектираните с нея кокошки. Използвайки повторно тези животни, той установява, че вече не може да ги зарази, дори и с нормални бактерии. Отслабените бактерии са създали имунитет срещу болестта, въпреки че са предизвикали съвсем слаби симптоми. Скоро става ясно, че този метод може да се използва и за предпазване от много други заразни болести. През 1881 г. Пастьор провежда първата успешна ваксинация – на овце срещу болестта синя пъпка (антракс). През 1882 г. е избран за член на Френската академия.
През следващите няколко години Луи Пастьор изследва фаталната за хората болест бяс, като успява да открие причиняващия я вирус и да създаде ваксина срещу него. Ваксината срещу бяс става първата, приложена върху човек, след като на 6 юли 1885 г. Пастьор успява да спаси с нея живота на ухапано от бясно куче дете – 9-годишния елзасец Жозеф Майстер. Откритието получава международна известност и през 1888 г. в Париж е открит Института „Пастьор“, чиято първоначална цел е борбата срещу бяса. Въпреки влошеното си здраве, Пастьор оглавява института до своята смърт.
Кончина
Луи Пастьор умира през 1895 г. в Марн ла Кокет край Париж от усложнения след поредица от удари, първият от които получава още през 1868 г. Първоначално е погребан в катедралата „Света Богородица“ в Париж, но по-късно останките му са преместени в специална крипта в Института „Пастьор“.
източник: уикипедия
