Луи Пастьор

роден: 27 декември 1822 г. в Дол, Франш Конте, Франция

починал: 28 септември 1895 г. в Марн ла Кокет, О дьо Сен, Франция, на 72 г.

националност: Франция

научна дейност в област: Химия, Микробиология

образование: Екол нормал

работил в:

  • Дижонски лицей
  • Страсбургски университет
  • Университет Лил – Северна Франция
  • Екол нормал

видни студенти: Шарл Фридел

Луи Жан Пастьор (на френски: Louis Jean Pasteur) е френски химик и биолог, един от основоположниците на микробиологията, наред с Фердинанд Кон и Роберт Кох. Пастьор остава в историята със своите забележителни открития за причините и начините за предотвратяване на много болести. Той поставя основите на имунологията, като създава първите ваксини срещу бяс и антракс, а в резултат на изследванията му е силно намалена смъртността от родилна треска.

По-широка известност има създаденият от Пастьор метод за обработка на мляко и вино с цел да с предотврати тяхното бързо разваляне – пастьоризацията. Той прави много открития и в областта на химията, сред които е разкриването на молекулярната основа на асиметрията на някои кристали, известна като хиралност, което поставя началото на стереохимията.

Изключителен експериментатор, Луи Пастьор предизвиква революция в науката на 19 век, като концентрира усилията си върху разрешаването на конкретни практически проблеми. Повечето му изследвания не се ограничават с теоретични обобщения, а намират широко приложение в медицината, промишлеността и селското стопанство. Днес тялото му е погребано в наречения на негово име Институт „Пастьор“ в Париж в пищна гробница, покрита с византийски мозайки, изобразяващи неговите постижения.


Биография

Ранни години

Луи Пастьор е роден на 27 декември 1822 г. в Дол, Източна Франция. Той е третото дете на Жан-Жозеф Пастьор и Жан-Етиен Роки, които след това имат още две дъщери. Луи е кръстен в църквата „Света Богородица“ в Дол на 15 януари 1823 г. Баща му, след като служи като сержант в наполеоновата армия, се занимава със семейния занаят – щавачество. През 1827 г. семейството се премества в Марноз, откъдето произлиза майката, а през 1830 г. окончателно се установява в Арбоа, където има по-добри условия за щавачество. Там Пастьор учи в местното взаимно училище, а след това в градския колеж. През този период той проявява талант за рисуване и прави множество портрети на свои роднини и жители на градчето.

Пастьор заминава да учи в Кралския колеж в Безансон, след което през октомври 1838 г. постъпва в Института „Барбе“ в Париж, за да се подготвя за матура и конкурсни изпити. Не след дълго, потиснат от живота в Париж, той напуска града и довършва учебната година в колежа в Арбоа. През есента на 1839 г. отново е в Кралския колеж в Безансон, където в края на годината завършва средното си образование, а през 1842 г. получава бакалавърска степен по математика.

През ноември 1842 г. Пастьор се връща в Париж, където се настанява в пансиона на Института „Барбе“, работи там като репетитор, посещава курсовете на Лицея „Свети Луи“ и лекциите на Жан-Батист Дюма в Сорбоната и взема частни уроци при Клод Пуийе. През 1843 г. той е приет (на четвърто място) в Екол нормал.

През 1845 г. като студент в Екол нормал


Обяснение на изомерията

В Екол нормал Пастьор изучава химия и физика, както и кристалография. Той става асистент по химия в лабораторията на Антона-Жером Балар, а през 1847 г. защитава докторат в Парижкия факултет на науките.

През 1848 г. Луи Пастьор публикува свое откритие, направено при кристалографско изследване на винената киселина, което обяснява наблюдаваната по-рано от Айлхард Мичерлих изомерия на това съединение. Мичерлих забелязва, че разтвор на естествената винена киселина предизвиква завъртане на поляризационната равнина на поляризирана светлина, пропусната през него, докато при синтетичната киселина, която има същия химичен състав, такова завъртане не се наблюдава.

Изследвайки кристалите на соли на синтетичната киселина, Пастьор забелязва, че те са два вида с огледалносиметрична форма. След като ги разделя, той установява, че разтворите на двата вида киселина завъртат поляризационната равнина на светлината в еднаква степен, но в противоположни посоки. Той излага хипотезата, че свойствата на химичните съединения зависят не само от химичния им състав, но и от пространствената структура на техните молекули, с което поставя началото на стереохимията.

През 1848 г. Пастьор за кратко е учител по физика в Дижон, но на следващата година започва да преподава химия в Страсбургския университет. Същевременно през 1849-1851 г. преподава химия и в местното фармацевтично училище. През 1853 г. става кавалер на Ордена на почетния легион.

През май 1849 г. Луи Пастьор се жени за Мари Ан Лоран, дъщеря на ректора на Научния факултет в Страсбург. Двамата имат пет деца, три от които умират малки – две от коремен тиф и едно от тумор на мозъка. Мари Ан Лоран помага в работата на съпруга си, като пише под негова диктовка, преглежда печата за интересна информация и се грижи за неговия обществен образ до своята смърт през 1910 г.


Микробна теория

През 1854 г. Пастьор става професор по химия и декан на новосъздадения Научен факултет в Лил. Проявяващ интерес към ферментацията още от 1849 г., в Лил той получава допълнителна мотивация за работата си в тази област от желанието на местните производители на бира да подобрят технологиите за нейното консервиране. Така след Фредерик Кулман и Шарл Дьолезен Пастьор става един от първите водещи френски учени, които установяват плодотворни контакти с промишлеността. Изследванията му между 1854 и 1857 г. довеждат до публикуването на неговия „Мемоар върху ферментацията, наричана лактозна“ („Mémoire sur la fermentation appelée lactique“).

През 1856 г. е получава Медала „Ръмфорд“ за своите изследвания на хиралността. През 1857 г., на 34 години, Пастьор става директор за научни изследвания и също за администратор на „Екол нормал“ в Париж. Той основава новото списание, „Annales scientifiques de l’Ecole Normale Supérieure“, като форум за изследователските резултати на училището. Това списание той ръководи до 1871 г.

През 1863 г. Луи Пастьор публикува изследването си за ролята на бактериите за развалянето на вино. Той разкрива ролята на дрождите при ферментацията и доказва, че превръщането на захар в алкохол не е спонтанно явление, а сложен процес, тясно свързан с метаболизма на живи организми при условия на ниско съдържание на кислород (анаеробиоза). Освен това доказва, че наличието на друг вид микроорганизми може да доведе до нежелани резултати във ферментиращите течности. Той установява биологичния характер на ферментацията и демонстрира, че микроорганизмите могат да произлязат само от микроорганизми, поредно доказателство за невалидността на теорията за произволното самозараждане.

Макар че Пастьор не е първият учен, предложил микробната теория (Джироламо Фракасторо, Агостино Баси, Фридрих Хенле и други го правят преди него), той разработва и провежда експерименти, които ясно демонстрират нейната коректност и убеждават в това широката публика. Днес Пастьор често е определян като бащата на микробната теория и бактериологията, наред с Роберт Кох.

През 1862 г. Пастьор става член на Френската академия на науките. През същата година, заедно с Клод Бернар, той разработва технология за унищожаване на микроорганизмите в течности чрез повишаване на тяхната температура, която е наречена в негова чест пастьоризация. Първоначално тя се прилага за увеличаване на трайността на оцета и виното, през 1870 г. самият Пастьор създава метод за пастьоризация на бира, а днес технологията се прилага масово при различни продукти, като мляко, плодови сокове, пчелен мед и други.

Изследванията на Пастьор в областта на ферментацията го убеждават в правилността на теорията, предложената по-рано от учени като Джироламо Фракасторо, Агостино Баси и Фридрих Хенле, според която някои микроорганизми са в състояние да навредят на човека и на други живи същества, предизвиквайки различни болести. Той провежда няколко експеримента, с които убедително демонстрира правилността на тази теория. Пастьор излага хипотезата, че ограничаването на достъпа на микроорганизми до човешкото тяло би намалило риска от инфекции, с което подтиква Джоузеф Листър да въведе антисептичните методи в хирургията. През 1865 г. правителството възлага на Пастьор изследвания на епидемично заболяване при копринените буби и той успява да установи микроорганизма, причиняващ болестта.

През 1867 г. Луи Пастьор напуска административния си пост в Екол нормал и оглавява създадената с подкрепата на император Наполеон III нова лаборатория по физиологична химия в същото училище. Година по-късно той е частично парализиран след претърпян удар и напуска училището, като продължава изследванията си в своята частна лаборатория. През 1873 г. става член на Френската медицинска академия, а през 1874 г. парламентът му отпуска пожизнена рента.


Имунология и ваксиниране

През 70-те години Пастьор прави изследвания на холерата при кокошките. При експериментите един от бактериалните щамове се оказва развален и не успява да предизвика болестта при инфектираните с нея кокошки. Използвайки повторно тези животни, той установява, че вече не може да ги зарази, дори и с нормални бактерии. Отслабените бактерии са създали имунитет срещу болестта, въпреки че са предизвикали съвсем слаби симптоми. Скоро става ясно, че този метод може да се използва и за предпазване от много други заразни болести. През 1881 г. Пастьор провежда първата успешна ваксинация – на овце срещу болестта синя пъпка (антракс). През 1882 г. е избран за член на Френската академия.

„Луи Пастьор работи в своята лаборатория“, картина от 1885 година на финландския художник Алберт Еделфелт

През следващите няколко години Луи Пастьор изследва фаталната за хората болест бяс, като успява да открие причиняващия я вирус и да създаде ваксина срещу него. Ваксината срещу бяс става първата, приложена върху човек, след като на 6 юли 1885 г. Пастьор успява да спаси с нея живота на ухапано от бясно куче дете – 9-годишния елзасец Жозеф Майстер. Откритието получава международна известност и през 1888 г. в Париж е открит Института „Пастьор“, чиято първоначална цел е борбата срещу бяса. Въпреки влошеното си здраве, Пастьор оглавява института до своята смърт.


Кончина

Луи Пастьор умира през 1895 г. в Марн ла Кокет край Париж от усложнения след поредица от удари, първият от които получава още през 1868 г. Първоначално е погребан в катедралата „Света Богородица“ в Париж, но по-късно останките му са преместени в специална крипта в Института „Пастьор“.

Последната снимка на Пастьор от 1895 г.


Филми за Луи Пастьор

  • 1936 „Историята на Луи Пастьор“ – американски филм; ролята на Луи Пастьор се изпълнява от Пол Муни, който получава награда „Оскар“ за изпълнението си.

източник: уикипедия