Луи дьо Бройл

роден: 15 август 1892 г. в Диеп, Франция

починал: 19 март 1987 г. в Париж, Франция, на 94 г.

националност: Франция

професия:

научна дейност в област: Физика

известен с: вълни на дьо Бройл

награди: Нобелова награда за физика (1929)

деца: няма

Луи дьо Бройл (на френски: Louis-Victor-Pierre-Raymond, 7th duc de Broglie познат като Louis de Broglie) е френски физик, носител на Нобелова награда за физика за 1929 г.

Луи дьо Бройл прави принос към теорията на светлината: според него светлината е вид лъчиста енергия с електромагнитен характер. Всеки светлинен източник изпуска отделни малки порции (кванти) светлинна енергия, съставени от частици наречени фотони. Те се движат в пространството със скоростта на светлината, придружени от електромагнитна вълна с определена дължина.

Биография

Роден е на 15 август 1892 г. в Диеп, Франция. Активен участник в Първата световна война. След нея се отдава напълно на изучаване на физиката и по-специално електрониатоми и рентгенови лъчи. Изучавайки същността на светлината, той потвърждава двойствената ѝ природа (частица-вълна) и днес вълните, свързани с материалните частици, носят неговото име – вълни на дьо Бройл. През 1933 г. е избран за член на Френската академия на науките, а през 1942 г. за неин постоянен секретар. След смъртта на брат си през 1960 г. унаследява родовата херцогска титла. Никога не се е женил.

Умира на 19 март 1987 г в Париж на 94-годишна възраст.


Българска връзка

Българският физик Асен Дацев, като френски стипендиант на специализация в Париж, работи под ръководството на Луи дьо Бройл и става доктор в Сорбоната.


Библиография

  • Recherches sur la théorie des quanta, докторска теза, Paris, 1924, Ann. de Physique (10) 3, 22 (1925).
  • Introduction à la physique des rayons X et gamma, with Maurice de Broglie, Gauthier-Villars, 1928.
  • Ondes et mouvements, Paris: Gauthier-Villars, 1926.
  • Rapport au 5ème Conseil de Physique Solvay, Brussels, 1927.
  • La mécanique ondulatoire, Paris: Gauthier-Villars, 1928.
  • Matière et lumière, Paris: Albin Michel, 1937.
  • La Physique nouvelle et les quanta, Flammarion, 1937.
  • Continu et discontinu en physique moderne, Paris: Albin Michel, 1941.
  • Ondes, corpuscules, mécanique ondulatoire, Paris: Albin Michel, 1945.
  • Physique et microphysique, Albin Michel, 1947.
  • Vie et œuvre de Paul Langevin, French Academy of Sciences, 1947.
  • Optique électronique et corpusculaire, Herman, 1950.
  • Savants et découvertes, Paris, Albin Michel, 1951.
  • Une tentative d’interprétation causale et non linéaire de la mécanique ondulatoire: la théorie de la double solution. Paris: Gauthier-Villars, 1956.
  • Nouvelles perspectives en microphysique, Albin Michel, 1956.
  • Sur les sentiers de la science, Paris: Albin Michel, 1960.
  • Introduction à la nouvelle théorie des particules de M. Jean-Pierre Vigier et de ses collaborateurs, Paris: Gauthier-Villars, 1961. Paris: Albin Michel, 1960.
  • Étude critique des bases de l’interprétation actuelle de la mécanique ondulatoire, Paris: Gauthier-Villars, 1963.
  • Certitudes et incertitudes de la science. Paris: Albin Michel, 1966.
  • with Louis Armand, Pierre Henri Simon and others. Einstein. Paris: Hachette, 1966.
  • Recherches d’un demi-siècle, Albin Michel, 1976.
  • Les incertitudes d’Heisenberg et l’interprétation probabiliste de la mécanique ondulatoire, Gauthier-Villars, 1982.

източник: уикипедия