роден: 25 декември 1927 г. в Червен бряг, Царство България

починал: 10 юни 2008 г. в София, България, на 80 г.

националност: България

професия: писател

образование: Софийски университет „Св. Климент Охридски“

литература:

• жанр: разказ, роман
• награди: „Еврокон“ (1976)

семейство:

• деца:
  • Любен Дилов-син
  • Маргарита Дилова

Любен Дилов Иванов е български писател, един от най-изявените автори на научна фантастика. Счита се за основоположник на българската фантастика.

Биография

Роден е на 25 декември 1927 г. в Червен бряг. Завършва Софийския университет със специалност „Български език и литература“. Повече от 30 негови книги са преведени на над 10 езика.

Учредява наградата за българска фантастика „Гравитон“ през 1990 г.

В последните години от живота му тежко заболяване ограничава възможността му да твори.

Стил и особености

В много отношения Любен Дилов е основоположник на българската фантастика по социалистическо време. Тогава писатели като Георги Илиев и Емил Коралов са на практика забравени, а Светослав Минков е принуден да се отрече от ранните си диаболични произведения. Негласното вето над фантастиката е пробито от Любен Дилов.

Дебютира още като студент с разкази във в. „Народна младеж“. От 1951 г. печата очерци и реалистични разкази. Дебютната му книга е „Гълъби над Берлин“ (1952 г.).

Първият му роман „Атомният човек“ е по социалистически правоверен в първата си версия – егоистичен американец-капиталист, който попада в бъдещото безкористно комунистическо общество. По-късно Любен Дилов преработва романа и във второто издание героят му вече е българин.

Следващите му произведения стават все по-зрели. В „Тежестта на скафандъра“ не е ясно дали повече място отнема сблъсъкът с чуждата цивилизация, или сблъсъкът на главния герой със собствените му страхове, пред които го изправя новото.

В „Парадоксът на огледалото“ под маската на фантастичното се обсъждат темите за социалното удовлетворение. В „Пътят на Икар“ на преден план са човешките преживявания и страсти на героя, а не тайните и приключенията около него.

В „Двойната звезда“ основното е не завръщането от Космоса, а моралният избор, който посреща на Земята главния герой. И в по-късните му произведения фантастичното продължава да бъде начин да се покаже и освети реалното.

Награди

• 1963 г. – награда на ЦК на ДКМС за книгата „Почивката на Боян Дарев“
• 1969 г. – втора награда в конкурс на сп. „Космос“ за разказа „Напред, човечество!“
• 1973 г. – награда на международното жури от конвента „Соцкон“ в Полша за цялостен принос в НФ жанр
• 1976 г. – специална награда за литература от „Еврокон“ за романа „Пътят на Икар“
• 1991 г. – почетен чешки медал „Карел Чапек“ за културен принос
• 2000 г. – почетен гражданин на Червен бряг
• 2002 г. – носител на наградата на читалище „Светлина“, Червен бряг за цялостен принос в духовното развитие на града

източник: уикипедия