Posted in Л, П

Любомир Пипков

   Published Date: 25.08.2018

Роден: 6 септември 1904 г. в Ловеч, България

Починал: 9 май 1974 г. в София, България, на 69 г.

Националност: България

Професии: композитор

Стил: класическа музика

Любомир Панайотов Пипков е български композитор. Създава богато творчество в почти всички области на музиката.

Биография и творчество

Роден е на 6 септември 1904 г. в Ловеч, в семейството на Панайот Пипков. Прави първите си музикални опити през 1918 г. От 1919 г. учи в Музикалното училище в София в класа по пиано при професор Хенрих Визнер и Иван Торчанов.

Любомир Пипков написва първия химн на ПФК Левски през 1921 г., когато е само на 16 години. През 1923 г. написва „22 вариации за пиано“. Заминава за Париж през 1926 г., където учи в École normale de musique: композиция при Пол Дюка, пиано при Ивон Лефебюр. Слуша лекциите по история на музиката на Надя Буланже. През тези години написва „Клавирно трио“, „Соната за цигулка и пиано“, песните „Воденичар“, „Любовта на хамалина“, баладата „Конници“ (1929) и „Първи квартет„“ (1928). Завършва образованието си с отличие и награда (1932).

През 1932 г. се завръща в България. Участва в дружеството „Съвременна музика“ и е негов секретар от 1941 г. Работи като корепетитор, хормайстор и директор на Софийската народна опера. В периода 1932-1937 г. пише операта „Янините девет братя“ – първата българска народна музикална драма, изградена върху стара легенда от османското владичество, в която с голяма драматична сила разкрива съдбата на българския народ.

През 1934 г. Любомир Пипков написва вокално-симфоничната поема „Сватба“ по едноименното стихотворение на Никола Фурнаджиев, която пресъздава събитията от Септемврийското въстание. През 1940 г. се появява и неговата „Първа симфония – Героична“, посветена на героите от Гражданската война в Испания. Следва операта „Момчил“, в която идеята за свобода и борба намират ярко въплъщение.

След преврата на 9 септември 1944 г. работи като директор на операта, председател на Съюза на композиторите и професор по вокални ансамбли в Консерваторията. Тогава създава популярните химни

  • „Шумете дебри и балкани“,
  • „Химн на 9-ти септември“ и
  • „Химн на българските въстаници“.

Пише и големи композиции:

  • „Героична увертюра“,
  • „Концерт за пиано и оркестър“,
  • „Втора симфония“,
  • „Симфоничен концерт за виолончело и оркестър“ (1957),
  • „Оратория за нашето време“ (написана през 1959 г. върху Шест писма на поета Владимир Башев),
  • операта „Антигона 43“,
  • „Трета симфония“,
  • „Концерт за кларинет и оркестър“,
  • „Четвърта симфония“,
  • Втори и Трети струнен квартет,
  • инструменталните си концерти
  • и много други.

Обществена дейност

Председател е на организационния комитет на „Мартенски музикални дни“ (Русе), „Люлякови музикални празници“ (Ловеч) и българската секция на Международната асоциация по музикално възпитание.

Концертира в Чехия, Полша, Югославия и др.

Основател на списание „Музика“.

Признание и награди


източник: уикипедия