Posted in Д, Л

Леон Даниел

   Published Date: 02.12.2020

роден: 17 февруари 1927 г. в Русе, Царство България

починал: 2 декември 2008 г. в София, Република България, на 81 г.

националност: България

професия: театрален режисьор

активни години: 1952-2008 г.

семейство:

  • деца: Андрей Даниел
  • внучка: Ида Даниел

награди:

Леон Аврам Даниел е български театрален режисьор, едно от основните имена в българското театрално изкуство. Поставял без прекъсване в продължение на 60 години той остава най-значимият режисьор у нас, работил активно през целия тоталитарен период и в годините на политическия преход – от 1945 до 2005 г.

Биография

Роден е на 17 февруари 1927 г. в Русе. Завършва режисура при П. К. Вейсбрем и Н. Н. Галин в Ленинградския държавен театрален институт (1952). Режисьорският му дебют е „Еснафи“ от Максим Горки в Драматичен театър – Русе (1952).

Работи в:

Режисьор е на игралния филм „На чисто“ (1973), на документални филми и телевизионни предавания. Негови спектакли са участвали в български и чужди фестивали, гостували са в чужбина. Носител е на множество награди.

Автор е на много студии и други публикации.

Баща на художника Андрей Даниел и дядо на поетесата Ида Даниел.

Умира на 2 декември 2008 г. в София на 81-годишна възраст.


Постановки от 90-те

  • „В очакване на Годо“ от Самюъл Бекет, копродукция на ТБА и Академия за изкуство „Аполония“ (премиера само на Първата част – 1 септември 1988, премиера на цялата пиеса – 28 декември 1988)
  • „Гувернант“ от Я. Ленц / Б. Брехт, ТБА (15 ноември 1989)
  • „Червено вино за сбогом“ от Константин Илиев, ТБА (20 април 1990)
  • „Вернисаж“ и „Аудиенция“ от Вацлав Хавел, НДК (ноември 1990)
  • „Дванадесет разгневени мъже“ от Реджиналд Роуз, Народен театър (14 декември 1990)
  • „Носорози“ от Йожен Йонеско, ТБА (18 април 1991)
  • „Чудо“ от Иван Радоев, ТБА (22 януари 1992)
  • „Лисицата и гроздето (Езоп)“ от Г. Фигейреду, ТБА (21 април 1992)
  • „Цената“ от Артър Милър, Народен театър (12 ноември 1992)
  • „Пейка“ от Александър Гелман, ТБА – Сцена-клуб „Максим“ (11 март 1993)
  • „Както ви харесва“ от Шекспир, ТБА (5 октомври 1993)
  • „Последният янки“ от Артър Милър, ТБА (16 декември 1993)
  • „Поглед от моста“ от Артър Милър, Младежки театър (23 април 1994)
  • Две усмивки на А. П. Чехов („Юбилей“, „Лебедова песен“), Младежки театър (24 януари 1995)
  • Три миниатюри из „Страх и мизерия на Третия райх“ от Бертолд Брехт, ТБА (17 януари 1996)
  • „Професията на мисис Уорън“ от Бърнард Шоу, Младежки театър (8 октомври 1996)
  • „Човекът, който прави дъжд“ от Натаниел Ричард Неш, Народен театър (30 януари 1997)
  • „Одисей пътува за Итака“ от Константин Илиев, ТБА (8 ноември 1997)
  • „Пигмалион“ от Бърнард Шоу, Народен театър (7 март 1998)
  • „Прозорецът“ от Константин Илиев, копродукция на ДТ-Пазарджик и ДСТ (18 декември 1998)
  • „Колкото побере кашонът“ от Серж Валети, Народен театър (23 април 1999)
  • „Изкуство“ от Ясмина Реза, ТБА (26 ноември 1999)
  • „Соло-дует“ от Том Кемпински, ДТ-Пловдив (11 април 2000)
  • „Великденско вино“ от Константин Илиев, РДТ – Смолян (6 ноември 2000)
  • „Посещението на старата дама“ от Фридрих Дюренмат, Народен театър (2004)


Признание и награди

През март 2003 г. президентът Георги Първанов връчва орден „Стара планина“ – I степен на Леон Даниел за цялостен принос към българската култура. Три пъти е бил лауреат на награди за режисура на Съюза на артистите в България, а през 2007 г. Даниел е удостоен с почетния ИКАР на Съюза на артистите в България за изключителни постижения и за цялостен творчески принос към театралното изкуство в България.

източник: уикипедия