
родена: 7 март 1922 г. в Кологрив, Съветски съюз
починала: 12 януари 2004 г. в Санкт Петербург, Русия, на 81 г.
националност: Русия
професия: математичка
Олга Александровна Ладиженская (на руски: Óльга Алекса́ндровна Лады́женская) е съветска и руска математичка. Позната е с работата си по частните диференциални уравнения (особено 19-я проблем на Хилберт) и флуидната динамика. Тя предоставя първите строги доказателства за конвергенцията между метода на крайната разлика и Уравненията на Навие-Стокс. Студентка е на Иван Петровски. През 2002 г. е наградена със Златния медал Ломоносов.
Биография
Ладиженская е родена на 7 март 1922 г. в Кологрив. Тя е дъщеря на учител по математика, който запалва интереса и любовта ѝ по математиката. През октомври 1937 г. баща ѝ е арестуван от НКВД и скоро след това е убит. Младата Олга завършва гимназия, но поради това, че баща ѝ е обявен за враг на народа, ѝ е забранено да учи в Ленинградския университет (1939). Дядо ѝ Н. Й. Ладиженски, който е бил главен директор на завода „Ижстал“ също е бил репресиран и умира в лагер. Впоследствие неговата съдба е разказана от Александър Солженицин в неговата книга „Архипелаг Гулаг“, а самата тя е спомената от него в списъка на 257-те свидетели в книгата.
След смъртта на Йосиф Сталин през 1953 г. Ладиженская представя доктората си и получава степен, която дълго преди това е изкарала. Започва да преподава в Ленинградския университет и Института Стеклов, оставайки в Русия дори и след разпада на Съветския съюз и резкия спад на заплатите на професорите.
От 1955 г. до края на живота си е професор в катедрата по висша математика и математическа физика във физическия факултет на Ленинградския университет. Чете спецкурс по „Теория на крайните задачи“ и води специален семинар по „Нелинейни крайни задачи“.
Ладиженская е в списъка на потенциалните получатели на Филдсов медал за 1958 г., който впоследствие е даден на Клаус Рот и Рене Том.
От 1962 г. завежда лабораторията по математическа физика към ПОМИ на РАН. От 29 декември 1981 г. е член-кореспондент на Академията на науките на СССР. От 15 декември 1990 г. е академик на АН на СССР. В периода 1990-1998 г. е президент на математическото общество на Санкт Петербург. Почетен член на математическото общество на Санкт Петербург, почетен доктор на Бонския университет. Член на Европейската академия, член на Националната академия деи Линчеи в Италия, чуждестранен член на Немската академия за естествени науки Леополдина и Американската академия за науките и изкуствата в Бостън.
Трудовете на Олга Ладиженская са широко известни извън Русия и получават висока оценка. Нейните математически работи често се цитират в англоезичната математическа литература по теория на диференциалните уравнения в частни производни и математическата физика. Автор е на повече от 250 работи, в това число 6 монографии.
Публикации
- Математические вопросы динамики вязкой несжимаемой жидкости. – М.: Государственное издательство физико-математической литературы, 1961.
- Краевые задачи математической физики. – М.: Наука, Гл. ред. физико-математической лит-ры, 1973.
- Ladyzhenskaya, O. A. (1969) [1963], „The Mathematical Theory of Viscous Incompressible Flow“, Mathematics and Its Applications, 2 (Revised Second ed.), New York-London-Paris-Montreux-Tokyo-Melbourne: Gordon and Breach, pp. XVIII+224.
- Ladyženskaja, O. A.; Solonnikov, V. A.; Ural’ceva, N. N. (1968), „Linear and quasi-linear equations of parabolic type“, Translations of Mathematical Monographs, 23, Providence, RI: American Mathematical Society, pp. XI+648.
- Ladyzhenskaya, Olga A.; Uralt’seva, Nina N. (1968), „Linear and Quasilinear Elliptic Equations“, Mathematics in Science and Engineering, 46, New York and London: Academic Press, pp. XVIII+495.
- Ladyzhenskaya, O. A. (1985), „The Boundary Value Problems of Mathematical Physics“, Applied Mathematical Sciences, 49, Berlin-Heidelberg-New York: Springer Verlag, pp. XXX+322 (translated by Jack Lohwater).
- Ladyzhenskaya, O. A. (1991), „Attractors for Semigroups and Evolution Equations“, Lezioni Lincee, Cambridge: Cambridge University Press, pp. xi+73.
Награди и премии
- Премия П. Л. Чебишев (съвместно с Нина Уралцева) (1966) – за работата по „Линейни и квазилинейни уравнения от елиптически тип“
- Държавна премия на СССР (1969)
- Премия С. В. Ковалевская (1992) – за цикъла от работи върху „Атрактори за полугрупи и еволюционни уравнения“
- Лекция Джона фон Нойман (1998)
- Орден Дружба (1999)
- Златен медал „Ломоносов“ (2002) – за изключителни постижения в областта на теорията на диференциалните уравнения в частните производни и математическата физика
- Премия на правителството на Санкт Петербург и Санктпетербургския научен център на РАН А. Йофе
източник: уикипедия