Кръстьо Кръстев

роден: 31 май 1866 г. в Пирот, Османска империя

починал: 15 април 1919 г. в София, Царство България, на 52 г.

националност: България

професия: литературен критик, литературен историк, писател

жанр: статия, студия, рецензия, литературен силует

повлиян от: Вилхелм Вунд, Теодор Липс

съпруга: Радка Кръстева

деца: Офелия и Константин

Д-р Кръстьо Котев Кръстев е първият български професионален литературен критик и литературен историк след Освобождението, писател, публицист, преводач, общественик, участник в литературния кръг „Мисъл“.

Биография

Роден е на 31 май 1866 г. в град Пирот. Брат е на художника Михаил Кръстев. Завършва българска прогимназия в родния си град. През 1878 г., когато Пирот е присъединен към Сърбия, семейството му е част от вълната от бежанци, преселили се в България. През същата година се записва в новооткритата Първа софийска мъжка гимназия в София. Гимназията е тип класическа, там получава солидни знания по старогръцки, френски, немски, руски език, стенография и други. През 1885 г. се записва за студент по философия в Лайпцигския университет. Доброволец е в Сръбско-българската война.

През 1888 г. защитава дисертация върху метафизическите философски схващания за душата. В Лайпциг формира своите идеалистически философски виждания и получава академичната степен „доктор по философия“.

През 1888-1890 г. е директор на педагогическото и трикласно училище в Казанлък, а от есента на 1890 г. до октомври 1891 г. е учител по логика, психология и етика в Първа софийска мъжка гимназия. Междувременно сътрудничи активно на периодичния печат с критика и рецензии. През 1890 година е редактор на „Литературно научно списание на Казанлъшкото учителско дружество“, а от следващата година започва да издава списание „Критика“. През 1892 г. започва издаването на най-авторитетното българско литературно списание на границата на XIX и ХХ век – „Мисъл“ (1892-1907). Във формирания около списанието кръг влизат Пейо Яворов, Пенчо Славейков и Петко Тодоров, за чието утвърждаване в областта на литературата д-р Кръстев има значителна роля. Д-р Кръстев има заслуги и за творческото израстване на Кирил Христов, който за известно време също е приближен на кръга „Мисъл“.


Пенчо Славейков, Пейо Яворов, Петко Тодоров, Кръстьо Кръстев

През 1894-1896 г. и 1899-1907 г. е професор във Висшето училище (днес Софийски университет „Св. Климент Охридски“). През 1900 г. е избран за действителен член на Българското книжовно дружество (по-късно Българска академия на науките). През 1907 г. след студентската демонстрация срещу княз Фердинанд е уволнен от университета и до февруари 1908 г. е директор на Педагогическото училище в Скопие. От октомври 1908 г. отново е професор в Софийския университет, където преподава до края на живота си. През 1910 г. като продължение на спрялото списание „Мисъл“ издава сборник „Мисъл“, последван от още един.

Д-р Кръстев е сред онези интелектуалци, които решително се обявяват срещу включването на България в Първата световна война (заради което дори е арестуван), но след като през октомври 1915 г. това е факт, развива активна културно-просветна дейност в родния си град и в Поморавието с цел противопоставянето на напредналите процеси на асимилация на местните българи. Член на Поморавския народо-просветен комитет. През 1918 г. участва в университетските четения в Скопие, Охрид и Крушево, организирани от Културното отделение към Щаба на Действащата армия. През 1918-1919 г. д-р Кръстев се противопоставя на повторното включване на Пирот в Сърбия и подписва Адрес-плебисцит на живеещите в България пиротчанци до президента на САЩ Удроу Уилсън и правителствата на държавите от Антантата.

Умира на 15 април 1919 г. в София.

Творчество

Оценките на съвременниците за човека и литературния критик д-р Кръстев са противоречиви – от славословия до пълно отричане и обвинения в догматизъм и формализъм, в литературно диктаторство. Д-р Кръстьо Кръстев придобива известност и като критик, проблематизиращ част от чисто литературните достойнства на творчеството на утвърдени писатели като Иван Вазов и Любен Каравелов, както и като автор, прокарващ естетиката на индивидуализма от края на XIX век.

Една от главните грижи на редактора на списание „Мисъл“ е тази за развитието на естетическия вкус у българския читател.

Библиография

Издания на съчиненията

  • Курс по философия. Т. 1. Психология. София, 1891
  • Етюди и критики. С., 1894
  • Към историята на Висшето училище. С., 1897 (Второ допълнено издание – Нашият университет. Статии. С. 1907)
  • Литературни и философски студии. Пловдив, 1898
  • Певец на воля и младост. С., 1906
  • Алеко Константинов. Литературен силует. Тутракан, 1907
  • Млади и стари. Критически очерки върху днешната българска литература. Тутракан, 1907 (преиздадена 2004)
  • Петко Тодоров (П. Ю. Тодоров: Идилии). С., 1908
  • Поглед в новата българска литература. Т. 1. От Петко до Пенчо Славейков. С., 1910
  • Христо Ботйов – П. П. Славейков – П. Тодоров – П. К. Яворов. С., 1917
  • Алеко Константинов. Шест статии. С., 1917
  • Етюди, критики, рецензии. С., 1978
  • Съчинения. Том 1. С., 1996.
  • Съчинения. Том 2. С., 2001
  • Злочестините на България. Публицистика. Увод, съставителство и подготовка за печат Петър Трендафилов. София: Кралица Маб, 2016.

Преводи

  • Линиченко. История на поезията. С., 1891
  • Лесинг Г.Е. Емилия Галоти. Пловдив, 1891

Съставителство и редакция

  • Ибсен, Хенрих. Избрани драми, С., 1911
  • Ботев, Христо. Стихотворения. Автентично издание с критически бележки от д-р Кръстьо Кръстев, С., 1919

източник: уикипедия