Констанца Ляпчева

родена: 22 март 1887 г. в София, Княжество България

починала: 28 ноември 1942 г. в София, Царство България, на 55 г.

националност: България

професия: общественичка, милосърдна сестра

Констанца Георгиева Ляпчева е българска общественичка и благодетелка. Милосърдна сестра по време на Балканските войни, дългогодишен подпредседател и председател на Съюза за закрила на децата. Благодарение на нея отглеждането и възпитанието на децата получават законодателна защита, а майчинството е признато като изключително важна социална функция.

Пред Обществото на народите, днес ООН, Ляпчева поставя два въпроса, актуални и досега – настоява за конвенция срещу трафика на жени и за наказателни мерки срещу родители, малтретиращи децата си.

По нейна инициатива през 1927 г. у нас за първи път се чества 1 юни като Ден на детето.

Биография

Дъщеря е на тревненския чорбаджия и опълченец от Шипка Георги Петрович Чохаджията. Майка ѝ се казва Тодора. Завършва средното си образование в София.

Родителите ѝ ѝ осигурили прекрасно образование – в Швейцария. Привличала с отличното си възпитание, образование, култура и лично обаяние. Владеела няколко европейски езика. Сестра ѝ Райна е омъжена за писателя Стоян Михайловски.

През 1912 г., във Виена, Констанца Петрович – тогава на 24 години – се жени за Андрей Ляпчев – тогава на 45 г., министър на финансите (премиер на България от 4 януари 1926 до 29 юни 1931 г.). Церемонията е в руската църква пред четирима свидетели. Сватбеното им пътешествие е до Венеция, Рим, Париж, Берлин… Констанца е недоволна, че през цялото време съпругът ѝ събира всякакви разписки и квитанции за харчовете им. Оказва се, че е имало защо. Малко след медения месец политическите му противници засипват вестниците с обвинения в разточителство и че е плащал с народни пари. Той обаче ги оборва с документи. Двамата нямат деца.

По време на Балканските войни тя е милосърдна сестра. За тази си дейност е наградена с Голям кръст на Българския червен кръст. Участва активно във всички мероприятия по изхранването и настаняването на бежанските деца. Провъзгласена е за почетна членка на Съюза за закрила на децата в България. Като такава, през 1927 г. е избрана за подпредседател на съюза. На този пост е до 1940 г., когато е избрана за председател.

По време на Чирпанското земетресение през 1928 г. завежда службата за общо подпомагане на децата в земетръсната област. За тази дейност е наградена е наградена от цар Борис III с Дамски орден за гражданска заслуга I степен.

От 1929 г. е почетен делегат за България на Международния съюз за закрила на децата. През 1930 г. е делегат в петата комисия за социални въпроси в Обществото на народите.

През 1936 г. е избрана за почетен член на изпълнителния комитет на Международния съюз за закрила на децата. Удостоена е с почетния знак на Столична община.

Констанца Ляпчева урежда няколко курса за социална работа и заведения за обществено подпомагане на децата:

  • Курсове за подготовка на учителки-съветнички, които са стартирали през 1927 г.
  • Първо лятно детско игрище в София през 1929 г.
  • Откриване на дом „Спасете децата“ в София, който дава временен подслон на бедстващи деца
  • Първото българско летовище, което се открива в Дорково
  • Дом „Наше огнище“ в София – единственият пансион в България за юноши работници, който се открива през 1929 г.
  • Летовище „Наше огнище“ – единствената почивна станция в България за юноши работници, която се открива през 1934 г.
  • Сформира комитета „Майка и дете“ в София през 1934 г., в който са уредени първите детски ясли за работнически деца
  • Единственото сиропиталище за селски девици сираци в Долна баня, което е създадено през 1940 г. с цел да подготвя селските девици за добри майки и селски стопанки. (Малко преди това, през 1939 г., тя дарява имот и сграда в Долна баня за сиропиталище. Този дом – за отглеждане и възпитание на деца, лишени от родителска грижа, и до днес носи нейното име.)

Няма друг подобен пример – с усилията само на един човек за няколко десетилетия у нас да са постигнати такива резултати. Констанца започва от нулата, а след смъртта ѝ през 1942 г., благодарение на работата ѝ, в Съюза на децата влизат над 3 000 организации със 150 000 участници, които се грижат за 1870 дневни домове, 4380 трапезарии, 121 летовища и др.

Семейство Ляпчеви завещали цялото си имущество на България – Андрей Ляпчев – на БАН, а след него Констанца – на Съюза за закрила на децата в България. След 1944 г. съюзът прекратява дейността си. През 1951 г. е разпуснат, защото дейността по грижите за децата е одържавена. Констанца Ляпчева остава в историята, незаслужено забравена.

източник: уикипедия и presstv.bg