
роден: 17 януари 1863 г. в Москва, Руска империя
починал: 7 август 1938 г. в Москва, СССР, на 75 г.
погребан в: Новодевическо гробище, Москва, Русия
националност: Русия
професия: актьор, режисьор
кариера:
- активни години: 1877 – 1935 г.
- работил в: Московски Художествен театър
- известен със: Система на Станиславски
награди:
- Орден Ленин
- Орден Трудового Красного Знамени
- Народный артист СССР
- Народный артист РСФСР
семейство:
- съпруга: Мария Перевошчикова
Константин Сергеевич Станиславски е руски съветски актьор, режисьор, педагог и теоретик на театъра. Създава школа и направление, които представляват нов етап в развитието на сценичния реализъм. Съвременният театър е изграден върху теорията на Станиславски. Той е автор на редица трудове, голяма част от които са публикувани в България. Станиславски учи в „Алексеевския кръжок“, който поставя водевили и оперети.
Творческа биография
Роден е на 17 януари 1863 г. През 1888 г. основава (заедно с режисьора А. Ф. Федотов и педагога Фьодор Комисаржевски) Дружество за изкуство и литература. Първите му режисьорски опити са поставянето на пиесите „Плодовете на просвещението“ от Лев Толстой, 1891 г., „Потъналата камбана“ от Герхард Хауптман, 1898 г., и др.
През 1898 г., съвместно с Владимир Немирович-Данченко, основава Московски художествен театър (МХТ), в чиято трупа влизат актьорите от Дружеството за изкуство и литература и ученици на Немирович-Данченко от Музикално-драматичното училище към Московското филхармонично дружество.
Първият спектакъл на трупата е „Цар Фьодор Йоанович“ от Алексей Толстой (1898 г., пост. от Станиславски и А. А. Санин).
Истинското начало на МХТ и на новото сценично изкуство обаче е свързано с поставянето на пиесата „Чайка“ от Антон Чехов (1898 г., реж. Станиславски и Немирович-Данченко). Следват „Вуйчо Ваньо“ (1899 г.), „Три сестри“ (1901 г.) и „Вишнева градина“ (1904 г.) от Чехов, пиесите на Максим Горки „Еснафи“ и „На дъното“ (1902 г., заедно с В. И. Немирович-Данченко).
Заслуги
В периода на разпространяване на различни декадентски течения Станиславски поставя в условно-символичен план „Драма на живота“ от Хамсунг и „Животът на човека“ от Андреев (1907 г.), а по-късно „Д-р Щокман“ от Хенрик Ибсен.
През 1912 г., заедно с Леополд Сулержицки, организира при МХТ „Първа студия“. След 1917 г. поставя пиесите
- „Горещо сърце“ на Александър Островски (1926 г.),
- „Безумният ден, или Сватбата на Фигаро“ на Пиер Бомарше (1927 г.),
- спектакъла „Брониран влак 14 – 69“ на Всеволод Иванов (1927 г.),
ръководи постановките на спектаклите
- „Унтиловск“ на Леонид Леонов (1928 г.),
- „Мъртви души“ по Николай Гогол (1932 г.),
- „Таланти и поклонници“ от А. Островски (1933 г.) и др.
От 1918 г. е ръководител на Оперната студия към Болшой театър, по-късно Оперен театър „К. С. Станиславски“, а през 1935 г. създава Оперна драматична студия.
Константин Станиславски умира на 7 август 1938 г. в Москва.
източник: уикипедия