Роден: 25 март 1853 г. в Голям Боялък, Бесарабия

Починал: 13 юни 1914 г. в София, България, на 61 г.

Националност: България

Професия: певец

Стил: опера

Глас: тенор

Константин Иванович Михайлов-Стоян е български оперен певец (тенор) и режисьор. Той е един от основоположниците на българското оперно дело, допринесъл много за утвърждаването му в първия и най-труден етап от неговото развитие.

Биография

Константин Иванович Михайлов е роден в Бесарабия, тогава в рамките на Царска Русия, в бедно семейство на български преселници от Елховско. За да подчертае българския си произход, добавя към фамилията си името „Стоян“, нетипично за Русия и другите славянски страни.

Още като малък Михайлов-Стоян получава досег с българската народна музика, благодарение на песните на своята баба. Певческия си талант и интереса към музиката развива по време на гимназиалното си образование в Николаев, като пансионер при Тодор Минков и в Одеса, когато пее като солист в архиерейския хор и в хора на университетската църква. Завършва през 1872 г., но поради липса на средства успява да постъпи в Петербургската консерватория едва през 1876 г., като междувременно се препитава като учител в Елисаветград. Отново поради безпаричие, в Консерваторията остава само в продължение на 4 месеца. Своето певческо майсторство и сценично поведение Михайлов-Стоян изгражда по-късно, в продължение на дългогодишен упорит труд на различни оперни сцени в Русия.

През 1881 г. постъпва в частна оперна трупа в град Симферопол на полуостров Крим. Прави сценичния си дебют в ролите на Парис и Пигмалион в операта „Хубавата Галатея“ от Франц фон Супе. В продължение на седем години гради кариера и в други оперни състави. През 1888 г. печели конкурс за солист на Болшой театър, където пее до 1890 г. и в периода 1897-1899 г. Между 1890 и 1897 г. гастролира с оперната трупа на Иполит Прянишников, както и в други по-малки трупи.

През лятото на 1899 г. Михайлов-Стоян посещава България за първи път и веднага установява контакти с местните музикални среди. Заедно с пианистката Мара Черен и певицата Катя Стоянова изнася концерти във Враца, Видин, Лом и Русе. Отправя предложение на Министерството на просветата за създаване на професионална оперна трупа, но идеята не е приета, тъй като е сметната за ненавременна. Затова и още през есента Михайлов-Стоян се завръща в Русия, където остава до 1907 г. В началото на 1902 г. в Нижни Новгород партнира на световноизвестния руски бас Фьодор Шаляпин. През 1903 г. е гост-солист на операта в Хелзинки и води класове в Музикалното училище във Вилно. През септември 1905 г. е назначен за директор на Музикалното училище в Ростов на Дон.

При повторната си визита в България през лятото на 1907 г., Михайлов-Стоян предприема концертно турне из България с оперния певец Иван Вулпе, който също като него е родом от Бесарабия, и с неговата съпруга Богдана Гюзелева-Вулпе. С успехите си тримата певци отново привличат вниманието към инициативата за основаване на български оперен театър. За тази цел Михайлов-Стоян пише своята книга „По въпроса за основаване българска народна опера“, съдържаща полемични статии, писма, критични отзиви и други документални материали, аргументиращи необходимостта от такава културна институция. Така, в края на 1908 г. е основана Българската оперна дружба, а първото ѝ представление е на 18 октомври. До края на живота си Константин Михайлов-Стоян е неин режисьор, както и изпълнител в много от постановките.

Наред с певческата и режисьорската си дейност, Михайлов-Стоян е автор и на вокално-педагогически студии и биографични очерци на музиканти и изпълнители. Освен към оперното дело, той има принос и към българската музикален фолклор, като записва множество народни песни и част от тях са аранжирани с клавирен съпровод и издадени от композитора Андрей Стоянов.

Роли и постановки

Роли в опери

• Танхойзер в „Танхойзер“ от Рихард Вагнер;
• Радамес в „Аида“, Алфред в „Травиата“, Манрико в „Трубадур“ от Джузепе Верди;
• Фауст във „Фауст“ от Шарл Гуно;
• Баян в „Руслан и Людмила“ от Михаил Глинка;
• Князът в „Русалка“ от Александър Даргомижски;
• Канио в „Палячо“ от Руджиеро Леонкавало;
• Туриду в „Селска чест“ от Пиетро Маскани;
• Левко в „Майска нощ“ от Николай Римски-Корсаков;
• Ленски в „Евгений Онегин“ от Пьотър Чайковски, и др.

Постановки на опери

• 1909 – „Палячо“ от Леонкавало;
• 1910 – „Травиата“ от Верди, „Фауст“ от Гуно, „Селска чест“ от Маскани, „Демон“ от Николай Рубинщайн, „Сиромахкиня“ от Емануил Манолов;
• 1914 – „Трубадур“ от Верди.

източник: уикипедия